Оплетена клонова мрежа: Защо по улиците в София още има паднали от бурята дървета
Количествата извозени дървета са рекордни, но общината може да преосмисли процеса и отговорностите, така че да реагира по-бързо. Тя трябва да започне да действа и превантивно, като се грижи качествено и редовно за зелената система
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Събирането и извозването на падналите клони и дървета след снежната буря се оказа сложен и времеемък процес.
- Това се дължи на голямото количество сняг, но и на разпиляната организация между различни дирекции, фирми и районни кметства.
- За да бъде по-подготвена, София трябва да разпредели ясно отговорностите между районните кметове, общинските институции и частните фирми и да се грижи по-добре за зелената си система.
Първите дни след снежната буря разпилените клони и препречили пътя дървета бяха очаквана гледка в столицата. Но дърветата останаха дни, а после и седмици след това навсякъде из града. Върши ли си работата общината и кой събира дърветата? Преди да се отговори на този въпрос, трябва да се направи уговорката, че между 25 и 26 ноември се случи извънредно природно явление с големи щети: над 758 тона събрани дървета и клони са извозени, а сигналите за паднали дървета за три дена са били пет пъти повече спрямо тези за цялата година. Много грубо казано, това са около 350 кубика дърва - не е малко, но в никакъв случай не е и много. Факт е обаче и че в начина, по който се събират и извозват дърветата, има проблеми: разпокъсани отговорности между дирекции, районни общини и частни фирми, неясно разпределение според територията, на която попадат дърветата, а също и липса на превантивна грижа за дърветата, която прави погрома след такава буря още по-голям.
"При все че снеговалите и снеголомите (съответно счупване или поваляне на дърво от много сняг - бел. ред.) се случват рядко, те не отменят отговорността на общинските служби да са подготвени и да имат план за своевременни, ефективни и добре организирани действия в подобни извънредни ситуации", смятат ландш. арх. Александър Петров и ландш. арх. Симеон Малинов, които са част от екипа на фондация "ЕдноДърво", имаща за цел създаването на интерактивна карта на градските дървета, и част от експертната организация "Екипът на София" .
В момента за събирането, рязането и извозването на дърветата отговарят общо четири общински дирекции, както и частните фирми, с които общината има договори по две линии - за озеленяване и за сметосъбиране. Подобно разпределение на отговорностите очаквано води до не толкова добри резултати.
Кой какво прави
Процесът включва събирането на паднали клони и дървета, рязането на клони, ако се налага, а после - извозването им към депото за биологично третиране "Хан Богров". За различните дейности отговарят Столичен инспекторат, Дирекция "Зелени системи", Дирекция "Аварийна помощ и превенция", Столичното предприятие за третиране на отпадъци - всички пряко подчинени на зам.-кмета по екология на Столичната община, както и районните кметства. Те разполагат с доста малък ресурс и отговарят само за междублоковите пространства (виж по-надолу). Тази информация е важна и за гражданите, които искат да подадат сигнал, но се чудят накъде да го насочат за по-бърз ефект.
Столичният инспекторат отговаря за цяла София и се отзoвава на сигнали и заедно със сметопочистващата фирма съответно за всеки район събират и извозват клоните по улиците. В договорите на фирмите е записано, че те транспортират клони, поставени до контейнерите за боклук, или на определените от кмета места.
Това е любопитно, тъй като и до днес, 5 декември, по тротоарите, но често не и до самите контейнери, се срещат купчини от клони и дървета, чакащи да бъдат събрани. Отпадъците се превозват от "добре уплътнени и недопускащи замърсяване транспортни средства до Инсталация за биологично третиране "Хан Богров" в с. Горни Богров. Включени са и отпадъците от дворовете на домакинствата.
Отделно от това от Дирекция "Зелена система" отговарят за почистването на парковете и градините, като за целта работят с избраните за озеленяването фирми, отново по райони, както и Общинско предприятие "Паркове и градини". Договорите с тях са за 15 млн. лв. годишно за всички дейности. Ландш.арх. Симеон Малинов от "Екипът на София" препоръчва по-добре разписани права и задължения в договорите с фирмите изпълнители за поддръжка на дървесната растителност, които да включват ясно разписани правила и насоки за действия при извънредни ситуации.
Подобно разпределение води до следния парадокс: паднало дърво пречи на минувачите по "Графа" в първите дни от снеговалежа, а в съседство служители почистват от клони градинката "Св. Седмочисленици".
От друга страна, съществува и Дирекция "Аварийна помощ и превенция", която разполага със собствени камиони и самосвали. Наричат работещите там още "хората с резачките". Те също се озовават на сигнали, най-вече при нужда от рязане на дървета и по-рядко извозване. Тяхна грижа са опасните дървета и клони от тротоари, булеварди, улици, паркове и градини. Само за един ден - 5 декември, дирекцията е приела и обработила 44 сигнала за опасни дървета, става ясно от ежедневния ѝ бюлетин.
Най-често еколозите, работещи в администрацията в съответния район (общо двама в "Лозенец" например) правят експертизи на увиснали дървета и решават дали да се премахне дадено дърво. Ако има такава нужда, се свързват с Дирекция "Аварийна помощ", които режат. В някои ситуации "хората с резачките" не чакат експертиза от еколозите, а направо режат, ако преценят, че има опасност за живота на хората.
Районният кмет - "обичайният заподозрян"
Като доста "зелен", а и централен, "Лозенец" е един от районите с най-много регистрирани сигнали от граждани за паднали и опасни дървета. Районният кмет Константин Павлов обясни за "Капитал", че всички районни администрации отговарят само за почистването на междублоковите пространства. А "Лозенец" разполага с четирима служители, работещи в своеобразното районно БКС (абревиатура, значеща "Благоустройство и комунално стопанство" - бел. авт.), както и един камион. Иначе общината е по-скоро информационна агенция за гражданите, каквато роля е припознал и Павлов.
"Аз като районен кмет имам т.нар. БКС, в което работят четирима души с по-ниско образователно ниво. Те ходят с едно камионче по адресите от вътрешноблоковите пространства. Има голяма вълна от оплаквания. Всеки ден се старая да информирам хората какво вършим - питам Столичен инспекторат, после питам нашето звено и ако науча нещо от Дирекция "Аварийна помощ" и после казвам какво е свършено в социалните мрежи", коментира той. По думите му през миналия му мандат като районен кмет не се е сблъсквал с подобно бедствие. Най-близкият му спомен за подобна буря пък е от октомври, 2014 г. "Подобни явления се проявяват обикновено през няколко години", твърди той. Последиците от снеговалежа усложниха пътната обстановка и засегнаха както централните райони, така и в кварталите в периферията на столицата. Новият районен кмет на "Връбница" Румен Костадинов ("Спаси София") споделя пред "Капитал", че неговите правомощия са били по-скоро да координира различните звена, като работи най-активно със Столичния инспекторат и извършва постоянни обиколки в района, за да следи за изпълнението на възложените от него дейности.
По негови думи за една седмица над 70% от падналите дървета и клони са били събрани и транспортирани от сметопочистващата фирма, която отговаря за района (обединение начело с "Титан"). "В тази връзка съветваме гражданите да оставят събраните от тях клони в близост до контейнерите за битови отпадъци, но не и да ги смесват с битови или други рециклируеми отпадъци", казва той.
Нанесените щети в район "Връбница" са само материални като паднали дървета върху коли, които незабавно са били отстранени от Столична дирекция "Пожарна безопасност" и извозени от почистващата фирма. Сериозен проблем се е оказало само прекъснатото електрозахранване в село Волуяк, което е било възстановено от "Електрохолд". (Повече за прекъсванията на електрозахранването вследствие на бурята четете в тазседмичния брой на "Капитал")
По принцип отговорността по поддръжка на зелените площи е споделена между районите и Дирекция "Зелена система", но не е ясно какви са границите и кой отговаря за различните площи. "Липсва цялостен регистър на зелените площи и кой ги стопанисва. Разчита се на експертното познание на единици добросъвестни общински служители. Остойностяването на разходите по поддръжка и външни възлагания също са силно компрометирани поради липсата на такъв регистър, а количествата труд и формирането на бюджетни разходи - непрозрачни и трудни за проследяване", смятат експертите от "Екипът на София".
Без регистър и грижи: какво прави грешно Столичната община
Има различни проблеми по веригата, свързани с поддържането на зелената система въобще, както и с нужните грижи за дърветата, които често не се полагат правилно.
1. Регистър за прозрачност и ясни отговорности
Липсата на актуален публичен регистър на дървесната растителност, изготвен от общината, стои в основата на проблема, пред който София е изправена всяка зима. "Към момента съществува платформа за такъв регистър, но информацията в него е непълна и неточна. Създаването на актуален регистър е основата, на която трябва да стъпят всички действия на общината, които са свързани с планирането, проектирането, изграждането и поддръжката както на зелените площи, така и на дървесната растителност", казва Симеон Малинов. Затова той счита, че е крайно време общината да се фокусира върху разработката му, защото той е основата, на която се крепят всички бъдещи действия по поддръжка на дърветата. Ако има актуална информация за вида и състоянието им, общината би могла както да отстранява и подменя видовете, които са в лошо състояние, така и да полага превантивни грижи за дърветата. Това би позволило да бъдат ако не изцяло избегнати, то поне намалени пораженията при едно евентуално бедствие като снеголома.
2. Неподходящи видове vs липсващи дървета
Друг проблем е саденето на неподходящи дървесни видове на неправилните места. Според експертите основната част от озеленяването на София се е случило през 60-80-те години на миналия век, когато озеленяването на населените места у нас е било приоритетно и за него са се полагали грижи и внимание. "В днешно време в голяма част от новоизградените булеварди и улици липсва улична растителност или ако е предвидена по проект, то много често не бива засадена при реализацията му. Важно е да споменем и че грижите, които Столичната община полага сега за дърветата, са оскъдни и се ограничават единствено до премахване на стари дървета (често без план и основателна причина) и до неправилни резитби", коментира ландш. арх. Александър Петров. Премахват се стари дървета, но в добро или много добро състояние, докато в същото време софийските улици са пълни с видимо болни дървета. В последните години се наблюдава и друга негативна тенденция - масово засаждане на така наречените "високо декоративни дървесни форми" на неприсъщи за тях места.
3. Липса на хора, които разбират
Недостатъчният и несертифициран човешки ресурс стои в основата на проблема, който наблюдаваме всеки път, когато "снегът ни изненада". Затова е важно да се назначат кадри, които да работят по създадени адекватни стандарти за засаждане, резитба и поддръжка на дървесната растителност. Eдна от препоръките, които посочва Симеон Малинов, е увеличаване на бройката ландшафтни архитекти в районите и централната администрация.
3 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.