(Не)висящите градини на Пловдив - защо въпреки многото нови сгради няма нито един зелен покрив

Накратко, озеленяване може да има в дворни пространства, дори ако става дума просто за покриви на гаражи и прилепени сгради, но законът не само не стимулира, а наказва инвеститорите, ако имат желание да превърнат покрива на сградата си в "зелен". Това е странно, защото предимствата за градската среда от такъв тип покриви са много. Те обират част от вредните частици във въздуха и пречистват (един от големите проблеми на Пловдив е именно мръсният въздух), защитават от слънчевата топлина и радиация до ограничаване на дъждовете в градовете, както и пестене на енергия за отопление и охлаждане.

Община Пловдив няма собствен отдел "Зелена система", който да мисли в посока да развива и управлява зелените площи в града. Ако имаше такъв, можеше да се мисли за варианти: например да се въведат стимули за зелени покриви, но да не се позволява на инвеститорите да заобикалят през този трик целия процент на озеленяване за парцела, както става сега с гаражите.

Най-общо това е изцяло или частично покрит с жива и трайна растителност покрив на сграда. Растенията се вкореняват в слой почва, под който има няколко други слоеве - филтърен, дренажен, защитен и противокоренов. Зелените покриви се делят на такива с трева, храсти и дървета (интензивни) и на покрити с многогодишни сухо- и зимоустойчиви растения (екстензивни). Според специалисти като инж. Орлин Илиев, съучредител на БАИС и проектант на зелени покриви, "по-голямото разнообразие на растения при интензивния покрив изисква хранителен слой (субстрат) минимум 22 см. При екстензивния минимумът е 8 см, а е възможно да се използва и само панел от водопоглъщаща каменна вата с дебелина от 2.5 см. Най-съществената разлика е, че върху екстензивните покриви за разлика от интензивните не може да се ходи".

"Капитал Пловдив" се видя с двама архитекти, които се занимават с това отдавна, за да обсъди какво е нужно, за да се случи повече покривно озеленяване в Пловдив.

Как и с какво би могъл да помогне за градската среда един "зелен" покрив или сграда с вертикално озеленяване?

Вера Гайтанджиева (В.Г.): Ползите са много. От екологична гледна точка плюсовете са неоспорими. Най-общо вегетативната маса на растенията пази града от слънчевата радиация, по-малко изкуствени настилки/фасади, които да се нагряват и доста време след залязване на слънцето да излъчват абсорбираната топлина. Вегетативната маса на растенията е единственото нещо, което филтрира въздуха, произвежда кислород и спомага директно за решаване на проблема със замърсения въздух. Зеленината пести и енергия за охлаждане/отопление на сградите.

В последните години стана и у нас познат терминът urban heat island effect, или "градски топлинен остров". Това, в което той се изразява, е, че температурата в градските пространства е значително по-висока от тази в предградията. Това се дължи на високия процент "запечатани" площи - паркинги, улици, фасади на сгради, покриви, все настилки, които се нагряват силно през деня и излъчват топлината и през нощта.

Последиците от топлинните острови са не само негативни за здравето (в Европа има множество изследвания и статистики колко души губят живота си единствено вследствие на високите температури), но и водят със себе си проблеми като поройни дъждове, които причиняват жестоки наводнения (отново защото настилките в градовете не са водопропускливи). Един нагрят град действа като котлон за облаците, които, преминавайки над зоните с повишена температура, изсипват цялата водна маса над града.

Идеалният пример са всички летни порои в Пловдив, на които станахме свидетели последните години. Канализацията в повечето градове е проектирана за много по-малък дебит, тъй като една голяма част от водата се е поглъщала от околни озеленени площи и не може да поеме това в пъти по-голямо днес количество вода.

Проблемът с дъждовете и щетите, които те причиняват, наложи мерки в много западноевропейски градове, които задължават инвеститорите да задържат водата в парцела за определен период от време и нейното забавено отдаване на канализацията.

Цената на земята в централните градски части прави обаче изграждането на мащабни цистерни за вода нерентабилно и единствената възможност в много от случаите е задържането на водата на покрива. В това число се включват и покривите на подземните гаражи, които обикновено са предвидени да издържат по-големи натоварвания. Един такъв покрив може да задържи 170 литра на кв.м.

От функционална гледна точка "зелените" покриви могат да бъдат използвани за отдих, рекреация и социални контакти Източник: Optigrün International AG

И при соларните покриви, които са само в началото на бума си (в България - бел. ред.), покривното озеленяване има неоспорима полза, а именно охлаждането на соларните панели и по този начин повишаването на тяхната ефективност. Панелите постигат оптималната си производителност при температура около 25°C и при повишаването на температурата губят ефективността си. Върху един нагрят битумен покрив през лятото тази загуба може да стигне до 30%. За съжаление все още се шири мнението, че озеленяването и фотоволтаиците са две системи, които не могат да се комбинират.

Междувременно в Западна Европа масово вече се изготвят градоустройствени планове, които задължават покривите на новите сгради да се предвиждат като озеленени соларни покриви. И причината е, че градът не може да си позволи да избира едното или другото, а е стигнал до извода, че и двете са жизненоважни. На мен лично ми се къса сърцето всеки път, когато съм на някой от хълмовете и видя всички тези нови, плоски, но пусти покриви. Те биха били идеални за комбинацията на покривно озеленяване със соларни панели, а електроенергията може да се продава на живеещите в блока на преференциални цени или да се използва за осветление на общите части.

Не на последно място зеленият покрив осигурява един вид оазис за градското биоразнообразие. Само чрез добавянето на наглед ненужни материали се обособяват минихабитати на покрива за различни видове птици и насекоми. Такива са например мъртвата дървесина и малки купчини пясък или чакъл. На един от нашите покриви в Берлин например една зеленоглава патица мътеше под соларните панели. Ползи има и от функционална гледна точка. Това са пространства (покривните), които биха могли да се използват по най-различни начини - за отдих, за рекреация, за социални контакти.

Зеленият покрив носи и технически и икономически ползи, като например удължаване живота на хидроизолацията. Изложена на атмосферното въздействие, хидроизолацията се свива и разширява, а това от своя страна води до нарушения на целостта й и намален живот.

Станимир Шаламанов (С.Ш.): За естетиката няма нужда да говорим. Няма архитектура, която да не заслужава да бъде допълнена със зеленина, и като факт може да споменем как всички проекти/визуализации са потънали в зеленина и безброй кътове за отдих.

"Зеленият" покрив може да осигури оазис за градското биоразнообразие като се обособят минихабитати за различни видове птици и насекоми Източник: Optigrün International AG

На какво се дължи липсата на "зелени" покриви в Пловдив?

С.Ш.: Проблемът е комплексен и за да отговорим на този въпрос, трябва да се изброят всички "скъсани брънки". От една страна, още при проектирането се търсят начини да се спести процентът на покривното озеленяване или да се проектира проформа, защото това е излишен разход и ненужен лукс. Издават се разрешения за строеж, които не отговарят на нормативната база по отношение процента на озеленяване. Разбира се, всеки казус си има "сериозни" причини за това, но истината е, че проблемът е при главния архитект.

От друга страна е липсата на контрол от страна на ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол - бел. ред.) и органите на община Пловдив. При въвеждане на обектите в експлоатация (I, II и III категория от страна на ДНСК и IV, V и VI категория от страна на община Пловдив) не се следи дали е изпълнено озеленяването на обектите и много често дори да е проектирано, инвеститорите си "спестяват" това така важно за екологията на града перо.

Трети случай е липсата на последващ контрол и упоритото нежелание на община Пловдив да спазва чл. 63, ал. 5 от ЗУТ, където е разпоредено в 5-годишен срок от завършване и приемане на строителството общинските органи по озеленяване да извършват проверки по изпълнението на задълженията на собствениците (възложителите), свързани с озеленяването.

Разбира се, липсата на стимул (данъчни и други) за инвеститорите също оказва роля, но главната причина е неспазването на нормативната база, и то от страна на общински и държавни структури.

Можете ли да дадете пример за сграда в Пловдив с такъв покрив или с вертикално озеленяване?

С.Ш.: За съжаление, пример с пълноценно покривно озеленяване в града не може да се даде. Най-зеленият покрив е на мол "Марково тепе", където обаче е спестено много. Ако счетем покривите на подземните гаражи за покривно озеленяване, може да се посочат няколко добри примера. Например жилищен комплекс "Каре билдинг" (виж снимката).

Най-близкото до "зелен" покрив в Пловдив са вътрешните дворове на комплекси като "Каре билдинг" в "Западен" или "Томов плаза" в "Тракия", които реално са покриви на подземни паркинги Фотограф : Станимир Шаламанов

Покривите на подземните паркинги на жилищните комплекси, върху които се обособяват зелени площи, според вас могат ли да бъдат считани за "зелени" покриви?

С.Ш.: От функционална гледна точка това са междублокови пространства на ниво терен, които обслужват пряко живеещите в комплексите и не само. От нормативна гледна точка също е така. От конструктивна гледна точка обаче тези пространства са точно зелени покриви на подземните гаражи.

В.Г.: В повечето случаи тук става въпрос за т.нар. интензивни покриви. Оптически те не се различават по нищо от наземните градини, тъй като са предвидени с по-голям почвен слой, който позволява засаждането на почти всички видове, които могат да се намерят и в парковото пространство. Да, дори и дървета. Допълнително позволяват изграждането на други градинско-паркови елементи като кътове за отдих и детски площадки. Разбира се, необходимо е да се спазват правилата за изграждане на зелени покриви, за да нямаме неприятни изненади впоследствие. Такива са изборът на подходящ дренаж и може би най-важното - на подходящ субстрат. С цел икономия понякога се влага обикновена градинска почва, но това е фатално не само за озеленяването, но и за отводняването на покрива. За покривното озеленяване има създадени специални почвени смески, чийто зърнометричен състав не причинява затлачване на отводнителните системи.

Покривните плочи на вече съществуващи жилищни и административни сгради могат ли да бъдат превърнати в "зелени" и по какъв начин?

С.Ш.: Може и това не е толкова трудно. С всичките условности, разбира се. Болшинството от плоските покриви могат да се превърнат в екстензивни зелени площи, които да изпълняват само екологична функция. Екстензивни, защото конструктивно не са сметнати за нещо повече. Екстензивен зелен покрив означава много малък почвен слой или никакъв (растенията са на специален изкуствен субстрат) с килим от сукулентни растения. За такова нещо обаче трябват данъчни и други стимули, които да накарат собствениците да направят тази немалка инвестиция в своите сгради.

В.Г.: Мога да добавя само, че административните сгради могат да бъдат пионерни в това отношение и да дадат добрия пример.

Озеленяването и фотоволтаиците са две системи, които могат да се комбинират и взаимно да се допълват Източник: Optigrün International AG

По какъв начин могат да бъдат стимулирани инвеститори и собственици на сгради да създават такива зелени площи на покривите си? Необходимо ли е законодателство или стимули? Кой трябва да инициира такива процедури?

С.Ш.: Необходимо е да има държавни и общински политики (както със санирането например), данъчни облекчения, стимули за живеещите. Например в платена зона да могат да паркират безплатно, да не плащат данък сгради, както и много други.

В.Г.: Може да бъдем дори още по-крайни: "Искаш да строиш, чудесно! Предвиди си покривното озеленяване и имаш разрешително." Това изисква много ясна дефиниция на изискванията, за да се изключат "вратички", както и последващ контрол на изпълнението на разпоредбата. А Пловдив, който е един от малкото големи градове, който дори няма отдел "Зелена система" (в общинската администрация - бел. ред.), е все още много далеч от зеленото си бъдеще.