"Латекоер България": роботи в пловдивската фабрика за самолетни части

Авиационни роботехници

От нито един робот доскоро, в момента "Латекоер България" разработва два такива проекта. Единият от тях е за по-обикновена дейност като боядисването на елементи. Роботът обаче има предимства - лесно работи по трудно достижими участъци на изделията, по-бърз е и не се изморява от повтаряеми действия.

Вторият робот е за нитоване на части и е разработен в рамките на една година специално за пловдивската фабрика, като в проекта са участвали и четирима души от Latecoere, включително двама българи. Около 60% от конфигурацията и разработката е извършена именно в България. Тепърва предстои да се разбере потенциалът на робота, но ако се окаже добър, ще бъде внедрен и в други заводи на групата по света. "Благодарение на него се надяваме да имаме директна оптимизация на условията на труд, процесът да се извършва по-бързо и от по-малко хора. Тази част от производството изисква много високи нива на концентрация и е изтощаваща за операторите", коментират от "Латекоер".

Добрата новина е, че роботизацията няма да доведе до съкращения на хората, а ще позволи на операторите да се заемат с нови, по-приятни дейности. "Нашите оператори са мултифункционални и имат възможността да работят на много места в целия процес на производство. Като част от своето обучение те развиват познания и могат да бъдат насочени към друга работна станция", казват от компанията. В същото време от "Латекоер" очакват да увеличат производството, за което ще трябват още работници. "Роботите и хората са два паралелни капацитета, които се допълват", казват от там.

Тройно измерение

В българския завод вече е приключен и проект за добавена реалност, чрез която се оценява правилното изпълнение на крепежните материали в носовата част на самолета. По този начин от компанията очакват да имат още една възможност за контрол на сигурността на своите изделия.

Технологията за 3D принтиране също успява да намери своето място в производствения процес. В момента такива принтери се използват за създаването на прототипи, както и за изработката на протектори, които защитават структурите от удар или нараняване.

Производството на самолетни части с 3D принтер обаче остава в света на научната фантастика. "Не бихме могли да ги използваме за това, защото няма как да се гарантират характеристиките на частите, колко усилие и натиск могат да понесат. Това е риск, който контролните органи няма да позволят, а и ние не бихме поели", коментират от "Латекоер".

Школата на Дедал

Един от най-големите проблеми пред бизнеса в страната е недостигът на работна ръка. Това се усеща още повече в специализирани сектори като авиационната индустрия. В "Латекоер" например кандидатите за работа се обучават в продължение на 6 месеца и не всички успяват да преминат изпита накрая. Не помага и фактът, че паралелка по самолетостроене не съществува в Пловдив вече повече от десет години.

По инициатива на "Латекоер" обаче това вече е променено. От тази година е открита дуална паралелка с 26 ученици, които ще се обучават за авиационен техник в Професионалната гимназия по механотехника "Проф. Цветан Лазаров". "Изградили сме партньорство и с пловдивския филиал на Техническия университет, където учениците биха могли да продължат образованието си, ако са заинтересовани. Разполагаме и със зали, където ще могат да ни посещават в последните две години от своето обучение и да започнат да трупат опит. Тази година отново ще заявим тази паралелка и се надяваме да запалим децата по самолетостроенето в Пловдив", коментират от "Латекоер".

Енергия от слънцето

Заводът скоро ще покрива около 30% от нуждите си от електроенергия от собствени соларни панели. На площадката вече е изграден фотоволтаичен парк с мощност 250 кВт, който предстои да бъде въведен в експлоатация. А в плановете на "Латекоер" е и разширяване на мощностите в бъдеще.

През изминалата година от "Латекоер" са засадили около 500 дървета в местността около хижа "Здравец" след пожарите, като техният ангажимент не спира само със засаждането, а и периодично растенията се поддържат.

Практика на компанията е да поставя фокус върху местните доставчици - например за организирането на различни събития, както и за доставка на храната за стола. Там има и друга интересна инициатива - работниците поръчват предварително от менюто за седмицата. Така не остава излишна храна и се минимизират отпадъците.