Минимална предизборна заплата
Бизнесът иска минималната работна заплата да бъде замразена, но това е малко вероятно без прозрачен механизъм за определянето й
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Бизнесът иска минималната работна заплата да бъде замразена през 2021 г. заради кризата.
- Шансът правителството да отмени планираното увеличение от 6.6% в изборна година клони към нула.
- Ситуацията ще се повтаря, докато не бъде установен обективен механизъм за определяне на минималните възнаграждения.
Има малко теми, които са по-чувствителни в България от нивото на възнагражденията. Особено когато това е страната с етикет "с най-ниски доходи в ЕС". Затова и не е изненада, че предложението на представители на бизнеса за замразяване на минималната работна заплата през 2021 г. на сегашнoто ниво от 610 лв. (вместо да се увеличи до 650 лв., какъвто е планът отпреди кризата), се прие особено остро от синдикати и работещи.
Мотивацията на бизнеса е ясна - световната икономика преминава през една от най-дълбоките рецесии в модерната си история. Макар че през последните месеци макроикономическите показатели показват известно подобрение, надеждите за бързо възстановяване избледняват, докато хиляди компании все още работят при слабо търсене, с намален капацитет и свит персонал. Замразяването на минималната заплата, също така, не е прецедент - в България това се случи и през 2010 г., когато тук се вихреше предходната криза; обмисля се и сега в държави като Великобритания и Австралия.
Но призивът на бизнеса засега не среща политическа подкрепа, защото може да принуди още хора да се присъединят към антиправителствените протести. Дори и да нямаше недоволни по площадите, замразяване на минималната заплата месеци преди парламентарни избори би било неизгодно за управляващите. А и в България изчислението ѝ никога не е било плод на икономическа аргументация, въпреки че от години се говори за въвеждането на обективен механизъм за определянето ѝ.
Какво се предлага
По план от 1 януари 2021 г. минималната работна заплата трябва да се увеличи с 6.6% (или номинално с 40 лв. до 650 лв.). Сумата е заложена в управленската програма на това правителство. В началото на септември обаче председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев отправи предложение нивото да бъде замразено на сегашните 610 лв. Той отбелязва, че тазгодишното увеличение от 560 до 610 лв. беше осъществено при прогноза за 3% ръст на БВП, а сега ЕК очаква спад от 7.1%. Инфлацията също ще е по-слаба от очакваното преди корона кризата. Той обаче веднага беше контриран от социалния министър Деница Сачева. На две пъти в последните седмици тя коментира, че правителсвтото ще предложи минималната заплата да се увеличи, защото в България тя е може би най-ниската в ЕС и е от ключово значение да бъде направена крачка за развитие на доходите.
Засега макропрогнозите залагат на икономическо възстановяване в България и света чак през 2021-2022 г. През това време всяко увеличение на разходите за бизнеса ще бъде усетено по-остро в среда с намалено търсене. А това може да доведе до допълнително освобождаване на работници или нарастване на сивия сектор.
Очаквано, аргументи против замразяването идват от синдикалните организации. Според КТ "Подкрепа" кризата и увеличаващата се безработица не са причина за замразяване на ръста на заплатите, които остават най-ниските в ЕС. Според данни на НАП през 2018 г. малко под половината от общо 3.14 млн. души, декларирали облагаем доход, са на минималната заплата. От КНСБ пък се аргументират с това, че увеличението е заложено в управленската програма на правителството (изготвена преди корона кризата) и нивото все още се управлява административно, поради което пазарните условия нямат място в дискусията.
Препоръките на международните институции обаче са в точно обратната посока. В своите доклади за България в рамките на Европейския семестър ЕК приема липсата на прозрачен и обективен механизъм за определяне на минималната работна заплата като един от структурните проблеми на местния пазар на труда. Преди две години самите управляващи ратифицираха документ на Международната организация на труда (МОТ), с което на практика обещаха да въведат подобен механизъм, който да гарантира предвидимост.
Дисбалансите сега
В момента минималната работна заплата по никакъв начин не е обвързана с икономическата действителност в България. "Ако погледнете спрямо 2010 г., когато свърши предишната криза, от 240 лв. минималната работна заплата е нараснала на 610 - 154%. А БВП се е увеличил само със 70%. Тоест минималната работна заплата е изпреварила два пъти това, което трябва да преразпределя. В същото време средната работна заплата се е увеличила едва със 109%, също изпреварва БВП", отбелязва финансистът и бивш зам.-министър на финансите Любомир Дацов пред БНР.
Макар че на макрониво увеличението от 40 лв. не е значително, липсата на връзка с икономиката създава дисбаланси. Един от тях е регионален. В София например, където средните заплати са три пъти по-високи от минималната, негативни ефекти върху местния пазар на труда са малко вероятни. Но през последните десет години в области като Видин, Благоевград, Хасково, Смолян и Кюстендил минималната заплата се е повишила до над 60% от средните възнаграждения за региона (при 44% в страната през 2019 г.), което означава, че увеличението ѝ е определящо за тези регионални пазари и съответно работещите там бизнеси.
Традиционно подвластни на промените в минималната заплата са нискоквалифицираните работници. "Това, което трябва да се има предвид, е профилът на хората, които ще си търсят работа през следващите месеци", казва Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). В края на лятото хотели, ресторанти и туристически фирми освобождават персонал, обикновено млади и все още нискоквалифицирани хора. "Младите все още не са си набавили необходимите умения, за да създават висока добавена стойност. А ако един служител не може да изработи за работодателя си една минимална заплата, осигуровки и данъци, той няма да бъде нает", допълва Николов.
Политика или икономика
В отделните държави от ЕС минималната заплата се определя по най-различни начини: има такива с редовна обективна индексация, независими експертни съвети, тристранни преговори, диференциация по региони, по икономически браншове или професии, по възраст и образование. В България малкото опити за създаване на механизъм нито са особено успешни, нито особено прозрачни (виж карето).
Въпреки обещанията от години ситуация, в която правителството предлага работещ механизъм за определяне на минималната заплата, не изглежда вероятна, защото това би означавало доброволно да се откажат от лесен политически лост. А още по-невероятно изглежда това да стане в година на протести и предстоящи парламентарни избори.
"Моментът е удобен за реформа, могат да се променят механизми и има ресурс за това, но надали ще се намери нужната смелост", счита Адриан Николов. Така минималната работна заплата, изглежда, ще остане политически заложник поне до момент, в който или напрежението отвън нарасне значително, или приоритетите на управляващите се сменят.
Опциите досега
През 2017 г. социалното министерство предложи механизъм за залагане на граници на изменение, базирани на икономически и социални показатели като прогноза за ръста на компенсацията на един зает, инфлация, линия на бедност, брой заети на минимална заплата и т.н. Проектът имаше няколко дупки - не предложи конкретна формула за индексация, а само бегли идеи за показатели; посоченият срок за преговори между социалните партньори не предполагаше да има налични актуални икономически данни; остави вратичка за определяне на нивото по политически изгоден начин.Предложението не стигна до парламента, но беше добро начало. Друг вариант, който беше обсъждан в тристранката по-рано тази година, е договаряне на минимални заплати според икономическия сектор и квалификацията. Ако идеята е по този начин минималните възнаграждения да заемат мястото на минималните осигурителни прагове, то работодатели и синдикати ще трябва да договарят ежегодно около 720 заплати (поне 80 икономически дейности и 9 квалификационни групи професии). Тук не се споменават икономически и социални показатели. А и нито синдикати, нито работодатели имат достатъчно представители за всички сектори.
2 коментара
Производителността в България е ниска в сравнение със средното ниво на ЕС. Знаете ли кое е високо? Разликата между добавената стойност и разходите за труд.
Ще се изненадате колко много може да расте минималната заплата, за да стане неизгодна на бизнеси с добра добавена стойност.
Ако не можеш да си позволиш 330 евро месечна заплата (под 400 евро разход за работодателя), никакъв бизнес нямаш. По-скоро може да се нарече хоби.
"Ако погледнете спрямо 2010 г., когато свърши предишната криза, от 240 лв. минималната работна заплата е нараснала на 610 - 154%. А БВП се е увеличил само със 70%."
А пък Байерн си е увеличил броя на титлите в ШЛ само с 50%. Напълно сте прави, трябва минималната заплата немедлежно да се обвърже с темповете растеж на чистокръвния инжектопляктор.
Вие за изпреварващ растеж не сте ли чували? Нещо като необходим е за страни с ниски доходи, и отрицателен механичен/естествен прираст.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.