Дебатът за еврото: Според бизнеса страховете са изкуствено създадени

Хърватия може и да ни изпревари

"Нашите усилия в момента са първо за влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II. Там България ще запази валутния си курс и борд, като в него вероятно ще бъдем ние, Дания и Хърватия. Хърватия дори може да ни изпревари", казва Маринела Петрова. Балканската държава тръгна по пътя на България за влизане в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз година по-късно, като в момента ЕЦБ извършва преглед на активите и стрес тестове на пет хърватски банки. Резултатите се очакват през май 2020 г. Оценката на българските банки (ЕЦБ избра шест) е готова от лятото на 2019 г., като при две с местна собственост - ПИБ и Инвестбанк, беше открит капиталов недостиг. Двете финансови институции имат срок до 30 април да изпълнят плановете за попълване на капитала. При Хърватия обаче е възможно да не бъдат идентифицирани капиталови дупки за попълване - там се проверяват четири институции - част от международни групи, и една държавна.

Междувременно покрай промените в Закона за БНБ започна дискусия дали изобщо на страната й трябва да върви в посока приемане на еврото, въпреки че това е ангажимент, поет с влизането в ЕС. Често се изтъква и че други държави като Полша, Чехия, Унгария и Швеция не правят постъпления, но на това експертите изтъкнаха различията и най-вече, че всички тези страни имат режим на плаващ курс.

Друг аргумент е дали не е по-добре правителство и централна банка да замразят тези усилия, защото валутният борд работи добре, а и действа дисциплиниращо и връзва ръцете за прекомерни бюджетни разходи. Според Красен Станчев обаче между фискалния консерватизъм и членството в еврозоната трудно може да се открие корелация, като в самия паричен съюз примерите варират от строгата дисциплина на Германия до печално известната с дългогодишната си дългова криза Гърция. Според него България принадлежи към по-скоро фискално консервативните страни и това не се дължи на паричния й режим.

Влизането в еврозоната по всеобщо мнение е естественият и най-безболезнен начин да се излезе от паричния съвет. "Запазваме си валутния борд, като си удряме върху имиджа на страната. И оставяме европейските си партньори с впечатление, че сме страна, която не може да изпълни поетите ангажименти", коментира сега Петрова. Тя разясни, че в периода на престой в механизма се изготвя план за смяна на лева с евро. "Започнали сме да работим по тези планове още през 2017 г., включително и защита на потребителите и наблюдение на цените. В този преходен период трябва да се случат много неща, преди да излезем от валутния борд и да влезем в еврозоната", посочва зам. финансовият министър.

И още малко за ползите от еврото

"Икономическите ползи като повече инвестиции, търговия и туризъм са само 10% от всички позитиви от приемане на еврото", казва Николай Василев, изпълнителен директор на "Експат капитал". Според него с много по-високо тегло - около 40%, е по-тясната интеграция на банковия и небанковия сектор в европейските, както и допълнителният надзор, който ще осъществява ЕЦБ. Най-големият плюс от членство в еврозоната според Василев е, че това ще увеличи международния имидж на страната. "Ако държавата няма за цел да е в ОИСР, еврозоната и Шенген, не знам какви други цели трябва да си постави", казва Василев.

"България трябва да работи в посока увеличаване на доверието към нея от страна на Европа", допълни и Улрике Щрака, търговски съветник в посолството на Австрия в България.