10 мита за еврото

ЕЦБ може да ни затваря банки и да ни оставя сами да се справяме

Теоретично да, макар БНБ да има опция да излезе от тясното сътрудничество. Друг въпрос е това непременно лошо ли е. Не е трудно да се защити тезата, че по-съществените проблеми в банковия сектор са генерирани от банките с местна собственост. Като се почне от банковите фалити през 90-те и се стигне до КТБ, в основата на кризите са затворените очи на българския банков надзор. И представители на банковия сектор, и ЕК след фалита на КТБ говореха за сектор на две предавки и двоен стандарт от регулатора. Констатираните и от БНБ, и от ЕЦБ слабости при проверките бяха именно в банки с местна собственост. А също и има почти пълно единодушие, че бездействието на БНБ по тези казуси не е поради некомпетентентност или невъзможност да идентифицира рисковете, а поради липсата на воля и политически гръб. Затова и изнасянето на надзорни функции към ЕЦБ е ефективен механизъм да се скъсат топлите връзки надзор - надзиравани и да намалят риска от пленяване на регулатора. Тук не е нужно да си представяме непременно гуверньор и банкер, които пеят в механа прегърнати - всеки регулатор може да бъде поставен под политическа или икономическа зависимост и по множество други начини, особено в малка държава със слаби институции. Посочването на проблемите и справянето с тях в дългосрочен план е по-устойчиво от оставянето на банки счетоводно да ги замаскират, докато станат неудържими.

Чуждите банки ще изтеглят капитали

Идеята зад тази хипотеза е, че при отслабена съпротива на БНБ банките с чуждестранна собственост биха могли да преоформят дейността си тук като клонове и да прехвърлят освободения капитал от българските си дружества към централите си. Тук отново теоретично има такава опция. Същевременно подобни процеси не се наблюдават в нито една от източноевропейските държави, приели еврото. Български банкери също приемат тази идея по-скоро с учудване и не мислят, че такова нещо се обсъжда сериозно. Реално дори и в рамките на надзора на ЕЦБ банка, която оперира в България, продължава да зависи от местните власти и ще са нужни много сериозни аргументи да влезе в конфликт с тях и да си нанесе имиджови щети от изтегляне на капитал. Много от големите банкови групи също така предпочитат да оперират чрез дъщерни банки, а не клонове, за да могат по-лесно и оперативно да се преструктурират и да продават бизнеса си от държави и региони, от които искат да излязат. Освен това българските дъщерни банки типично съставляват микроскопичен процент от активите на банковите групи, към които принадлежат, така че дори и пълното изсмукване на капитала им към централите не може да реши някакви съществени проблеми.

Сега ли е моментът, като еврозоната е пред рецесия

Дали България е в ERM II или не няма никакво отношение към тази тема. При фиксирания валутен курс всички механизми за трансмисия на външни шокове са си налице. Така всяко забавяне в икономиката на еврозоната неминуемо ще се пренесе и тук, както стана и през 2008 г.

Защо да ходим, където други не искат

Често се изтъква, че страни като Полша, Чехия и Унгария от бившия соцлагер, както и Швеция (с референдум) не показват никакви намерения да влизат в ERM II в скоро време. Този аргумент страда от няколко слабости, като най-очевидната е подбиране на удобни примери. Като бройка от 27 членки на ЕС 19 са в еврозоната, а дори и само да се вземат новите членки, пак тези влезли или с постъпления да влязат са повече (освен България вече и Хърватия е в процес на изпълняване на аналогични ангажименти и минава през проверка от ЕЦБ на банковата й система, а Румъния е заявила макар и витиевати намерения за 2024 г.). Друга съществена разлика е, че валутите на всички тези страни за разлика от лева са плаващи. Реално единствената с фиксиран курс към еврото е датската крона, която е в ERM II, макар и без планове и задължение за влизане в ERM II.

Искат да изхарчат валутните резерви

Планираното влизане в ERM II не променя нищо по отношение на валутния борд и нуждата от поддържане на адекватно покритие с резерви. Евентуалното влизане в еврозоната най-рано две години по-късно ще отмени вписаното задължение на БНБ да покрива парите в обращение с еврови активи. Това обаче далеч не означава, че 47-48 млрд. лв. активи в баланса на управление "Емисионно" стават джобни пари на правителството. Първо, БНБ ще продължи да поддържа свой баланс, участвайки в системата на ЕЦБ. Ще има нужда да се преведат и вноски за европейския стабилизационен механизъм. Второ, голяма част от средствата, депозирани в БНБ, не са на държавата - във валутния резерв влизат минималните резерви плюс свръхрезерви на банките (текущо около 10 млрд. лв). Собствените средства на правителството там са фискалният резерв (около 9 млрд.), в който влиза и Сребърният фонд (3.1 млрд. лв.). Реално и сега то може да разполага с тях и в по-кризисните години наличностите там са падали и до нива около 4 млрд. лв. При липсата на нужда за покритие на борда разполагането с тях ще е по-свободно, като е въпрос на обществен дебат как да се управляват.

Ще спасяваме гръцки или италиански банки

Участието на България в Единния надзорен механизъм означава и участие в Единния механизъм за преструктутиране на банки. А това означава и прехвърляне на натрупаните близо 550 млн. лв. (бел. ред. или част от тях, ако се окаже, че са събрани повече от изискваните, като останалите ще послужат за вноски за следващи години) от българския в европейския фонд за преструктуриране, където вече има акумулирани 33 млрд. евро. При нужда от преструктуриране на банка в някоя членка те могат да бъдат използвани, но това далеч не се прилага за всяка институция. Съветът по преструктуриране (където и България ще има представител) трябва да реши, че банката е "проблемна или има вероятност да стане проблемна", да не може да се оздрави с надзорни мерки или частни капитали и да е в обществен интерес преструктурирането й. А естествено тези правила важат еднакво за всички членове, така че за някой, примерно германски данъкоплатец, може да е валидно огледалното опасение "ще спасяваме и български банки".