Автогол с еврозоната, мачът продължава

- че България явно няма достатъчно външна подкрепа да влезе в еврозоната сега и затова бие отбой

- че липсват вътрешнополитическа воля и желание процесът да се доведе до край.

Първата хипотеза изглежда по-малко вероятна. Напротив - категоричните сигнали отвън са, че има реален шанс присъединяването към Банковия съюз и валутно-курсовия механизъм да се случи ако не до 30 април, какъвто срок си постави финансовият министър Владислав Горанов, то до средата на годината. Пред "Капитал" Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, пряко наблюдаващ процеса по присъединяване на България към еврото, заяви, че страната ни върви по предварително начертания план и че изпълнението на поетите ангажименти е "в напреднал стадий" .

"Българската народна банка няма коментар по отношение на изказването на министър-председателя. Работата по изпълнение на задачите, свързани с присъединяване към ERM II и Банковия съюз, продължава в съответствие с установения график." Димитър Радев, управител на БНБ пред "Капитал" Фотограф : Надежда Чипева

Така остава хипотезата това да е поредното танго на премиера по потенциално взривоопасна тема с цел потушаване на създало се напрежение. Това обаче (засега) не означава, че България се отказва от плана си да влезе в ERM II - няма нито едно подобно официално заявление пред ЕЦБ и Европейската комисия. Но изказването на Борисов направи следващите стъпки много по-трудни.

Излъчването на противоречиви сигнали в случая е стратегическа грешка. Думите на премиера насърчиха евроскептиците да засилят кампанията срещу еврозоната и дори започнаха подписки за референдум по темата. Има и още - европейските ни партньори се чудят дали България, която сама настоя и тръгна в посока единния валутен механизъм, все още е сигурна, че го иска. Това я прави да изглежда като ненадежден партньор, защото работата на институциите тук съвсем няма да се изчерпа до влизането в ERM II - по време на престоя на страната във валутния механизъм ще трябва да бъдат направени още куп реформи, така че страната да е готова за присъединяване към еврото след това.

Евентуално реално "замразяване" на усилията за приемане на еврото ще има и отзвук сред чуждите инвеститори, които естествено отчитат това при проучването на страната като дестинация, където се очакват реформи към подобряване на бизнес средата. В края на миналата година например рейтинговата агенция Standard&Poor's повиши кредитния рейтинг на България с една степен, като отчете и напредъка на страната по присъединяването към ERM II.

"България би могла, разбира се, по тертипа на някои средноевропейски страни да се спотайва и разсейва по въпроса за еврозоната. Но това не е в наш интерес. В това отношение настоящото правителство заслужава адмирации за това, че през юли 2018 г. прие план за действие с мерки за влизането на България в чакалнята за еврото - валутния механизъм ERM II, който е само стъпка към самия валутен съюз (еврозоната)." Проф. Христина Вучева, бивш министър на финансите в служебния кабинет на Ренета Инджова, пред "Сега" Фотограф : Георги Кожухаров

Урок по комуникационна криза

Всичко започна с промените в Закона за БНБ, премахващи фиксирания курс към еврото след влизането във валутния механизъм ERM II. Макар и необходими и искани от ЕЦБ, те бяха пъхнати между четенията на съвсем друг закон и не бяха съпътствани с грам обяснение, че никой и под никаква форма не планира промяна на познатия валутен курс 1.95583 лева за евро. Това създаде поле за спекулации. Бързо се намериха не само икономически, а и политически популисти, които да стъпят на страховете на хората. Ясните заявления, че курсът няма да се променя, бяха контрирани с хипотетични задкулисни договорки, а потенциалното движение на лева в коридор +/- 15% около настоящия курс (какъвто коридор няма да има, предвид, че България планира да влезе в механизма с валутен борд и това беше потвърдено и от еврокомисар Домбровскис) беше превърнато в гарантирано обезценяване на спестяванията. В какофонията е трудно да се различи кой глас какъв е и дали зад него стоят лични убеждения, политически интереси или организиран сценарий.

Накратко, водещите институции, движещи процедурите по членството на България в "чакалнята на еврозоната" - Министерството на финансите и БНБ, станаха пленници на собствената си стратегия да не шумят по темата. През различни етапи в над двадесетгодишната история на валутния борд всяка дискусия в България по темата биваше потискана с идеята да не се създава излишно напрежение. И донякъде нормално при първия повод за притеснения информационният вакуум бързо беше запълнен от най-гръмогласните мнения в стил "махат борда".

Всяко подобно говорене обаче предизвиква съвсем истински страхове и принуждава много хора да обмислят обръщането на спестяванията си в евро или долари "за всеки случай". Превръщането на тези страхове в паника е единственото нещо, което реалистично би могло да разклати не само политическия курс към еврозоната, но и настоящия валутен курс към еврото. Към момента няма никаква опасност за това, но превалутиране определено има през последните няколко седмици. По данни на БНБ за седмицата 10 - 14 февруари 2020 г. на касите на централната банка са продадени 27.2 млн. евро, а банките са продали нетно 177.4 млн. евро на физически лица и фирми. Сумата е пренебрежимо малка на фона на 47 млрд. лв. валутни резерви.

"Референдум за еврото е референдум за излизането ни от ЕС. Даваме сигнал на инвеститори и партньори, че не знаем какво правим." Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите, пред БНР Фотограф : Георги Кожухаров

Реално обаче темата за законовата поправка утихна (тя вече е приета и обнародвана) и шумът се пренесе към съществената разделителна линия - за и против еврозоната. Най-яростните критици на текста на Менда Стоянова всъщност са и сред тези отдавана заели позиция против България да приеме еврото. И заигравката със страховете мина на ново ниво - "ами ако еврозоната тръгне да се разпада" или "ами ако станем като Гърция". Те бяха артикулирани и доста категорично от проф. Стив Ханке от висотата на аурата му на "баща на борда", който в няколко интервюта критикуваше шумно действията на българските власти по влизане в ERM II.

Тези "ами ако" аргументи са валидни и теоретично издържани, макар и оборими с практиката. Ако човек наистина е евроскеприк и вярва, че на еврозоната й предстои разпад, то има логика да се запази националната валута. Проблемът с тази логика е, че поради дълбоката обвързаност на българската с европейската икономика при такова катастрофично събитие наличието на лев (вързан, плаващ или какъвто и да е) няма да допринесе с нищо за смекчаване на пренасянето на шока. Тя дава само илюзия за контрол - горе-долу като да държиш руля на кораба при 50-метрови вълни и да си вярваш, че го управляваш. А въпросът с фискалната дисциплина е естествено следствие от трупаното недоверие към политиците в България по много линии. Но все пак, ако приемем, че основната цел на политиците е да развиват благодатна корупционна среда, то почвата за това определено е по-добра извън по-стриктния контрол в еврозоната и единния банков надзор.

В търсене на вече наличен консенсус

Към момента не е ясно какъв точно консенсус за еврото иска премиерът - по принцип подобни стратегически крачки се правят от политиците с ясното съзнание, че няма как всички в обществото да са доволни, но пък дългосрочно това е по-доброто решение за страната. Извън чисто икономическите ползи - по-ниски транзакционни разходи за бизнеса, по-ниска цена на кредитиране, по-добър имидж за чуждите инвеститори и т.н., членството в еврозоната реално означава по-силна интеграция към ядрото на ЕС и по-силно обвързване на страната със Западна Европа.

"Правителството се държеше стабилно и последователно в риториката си по отношение на постигането на целта, която беше определена като стратегическа за това правителство – приемането на България в еврозоната. Даването на заден ход е неочаквано за всички. Това ще се отрази негативно на плановете на всички икономически субекти, които искат да инвестират в България. Надявам се това да е било просто закачка за медиите, опит да се тества водата." Никола Янков, управляващ съдружник на "Експат капитал" Фотограф : Велко Ангелов

Ако все пак Борисов визира политически консенсус - около поправката в Закона за БНБ, въпреки критиките по техниката на внасянето й принципната позиция на практически всички парламентарни сили беше подкрепа на курса към еврозоната, като финансовия министър ползва именно думата консенсус. Единствено "Воля" на по-късен етап обяви, че работи за референдум по темата (пакетирана, забележете, с въпроси дали трябва неграмотни хора да могат да гласуват, трябва ли да има видеонаблюдение при отваряне на изборните урни и трябва ли да се внася боклук).

Засега изказването на Борисов не се приема като сигнал за пълен стоп-машини от институциите, които са пряко ангажирани с процеса по присъединяване към еврото.

"Българската народна банка няма коментар по отношение на изказването на министър-председателя. Работата по изпълнение на задачите, свързани с присъединяване към ERM II и Банковия съюз, продължава в съответствие с установения график", обясни управителят на БНБ Димитър Радев в писмен отговор на въпроси на "Капитал".

Всъщност това, което остава да се направи, е ПИБ и Инвестбанк да попълнят капитала си, а срокът е до април. Но дори при неуспех да съберат доверие от частни инвеститори в краен случай сумата би могла да се набави лесно с бюджетни или квазибюджетни средства.

"Еврото не е панацея за решението на нашите проблеми, но със сигурност влизането ни в еврозоната ще даде силен стимул за реформи и усилия за подобряване на конкурентоспособността ни - силни институции, ефективна администрация, гъвкаво трудово законодателство. Тези реформи трябваше да се случат отдавна и без тях трудно ще се отместим от последните места в европейските класации." Илияна Цанова, финансист, бивш вицепремиер в служебните правителства на Марин Райков и Георги Близнашки Фотограф : Цветелина Белутова

Във вторник, ден след изказването на Борисов, Домбровскис публикува в Туитър своя снимка заедно с министър Горанов, придружена с коментар, че е обсъдено свършеното от България за присъединяване към ERM II и Банковия съюз. "Присъединяването към еврото е отворено за всяка страна в ЕС, която работи за него, еврокомисията подкрепя това усилие за подготовка за успешно членство", пише еврокомисарят.

Показателна е и спонтанната реакция, която предизвикаха думите на Борисов сред финансисти, икономически анализатори, хора, които са били в управлението на страната и по времето на въвеждането на валутния борд, и в други кризисни моменти след това. Посланието на всички тях беше недвусмислено - пътят, избран от правителството през лятото на 2018 г., когато министърът на финансите и управителят на БНБ се ангажираха с изпълнението на конкретни ангажименти така, че да се стигне до влизане в Банковия съюз и чакалнята на еврозоната, е правилният и не трябва да се изоставя.

И все пак - защо ни е еврото

Класическите плюсове на еврото са ясни - по-добър кредитен рейтинг и по-евтини заеми, повече инвестиции, липса на транзакционни разходи Тези ефекти, както и предприетите реформи и законови промени като ангажимент за кандидатурата на България, като съвкупност пряко или косвено подобряват средата за бизнес.

"Пълен консенсус за пътя на страната ни бе постигнат още навремето. Всички политически сили се подписаха за влизането н а еврозоната. Еврото го въведохме още тогава. Левовете са една чекова книжка за евро. Това, което сме загубили, сме го загубили досега. Вече трябва да започнем да берем плодовете от валутния борд." Красимир Ангарски, финансист, бивш вицепремиер в служебния кабинет "Софиянски" пред bTV Фотограф : Георги Кожухаров

Но не по-малко съществена тема е какво България би пропуснала при оставане в сегашната си позиция. Едната тема естествено е по-качественият банков надзор. Исторически значимите банкови проблеми в България от 1990 г. насам са породени от тези с местна собственост. И най-вече от склонността на банкери да канализират чужд ресурс на вложителите към свои други начинания (а в епохата на държавните банки през 90-те и към свои приближени бизнесмени, превърнали се в кредитни милионери). Това изкушение винаги е налично и местният регулатор винаги ще е под натиск от олигархични интереси. Надзорът на ЕЦБ не е перфектен и не премахва на 100% всеки риск, но определено намалява опасността от пленяване на регулатора.

Друг плюс е, че престоят в ERM II ще е свързан с още ангажименти за реформи и проследяване на тези за влизането в механизма. Например законовите поправки, целящи подобряване на управлението на държавните дружества, макар сами по себе си да са някаква стъпка, реално зависят от това как се прилагат. Същото важи и за мерките против прането на пари, надзора на финансовия сектор и др.

В по-стратегически план стои и въпросът, ако не е еврото, то тогава каква е визията какво да се прави. Влизането в тясно сътрудничество с ЕЦБ, а впоследствие и в еврозоната, е логичен изход от валутния борд, а и геополитически привързва България към ядрото на ЕС и я прави участник при вземането на решенията. Алтернативите на това са няколко и не е ясно какви плюсове носят те. "Борд до дупка" или запазването на статуквото оставя България в сегашното състояние - без собствена парична политика и без достъп до ликвидност от ЕЦБ или спасителни механизми. При евентуални трусове това не прави по никакъв начин икономиката по-защитена от външни шокове. Другият вариант - развързване на лева и преминаване към някаква форма на плаващ курс, на този етап не се защитава от никого, дори и от най-суровите критици на еврото. Така че - на ход отново е Борисов.

Източник: Shutterstock