Кой не иска евро

В публичен говорител на антиевро кампанията се превърна експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП), в който членуват млади икономисти, които също настояват преди България да влезе в ERM II, да се проведе допитване за приемането на еврото. Техните подбуди обаче са далеч от тези на политическите функционери - те са се обявили отдавна против еврото и либертарианското им обяснение е, че валутният борд озаптява политиците и е приближение на златния стандарт (което за тях би било най-доброто). "Българското либертарианско общество успя да се утвърди като бранд на публични говорители. За разлика от "Воля" и "Възраждане" те критикуват приемането на еврото от съвсем друга перспектива. И вижте какво се получи - стана едно неволно синхронизиране на социално популистки и национално патетични движения с пълната им противоположност - либертариански и пазарно фундаменталистки сили. Това е много любопитен коктейл, в който пълни противоположности се синхронизираха и тук, разбира се, Борисов игра по борисовски, като заплаши, че ще забави влизането ни в чакалнята на еврозоната", казва Симеонов.

И среди от БСП също

Освен популистко-националистическите формации, чиято очевидна цел е за извлекат политически ползи от кампанията си срещу приемането на еврото, среди от БСП също се опитват да поставят въпроса в партията. Социалистите имат от повече от десет години решение, прието на конгрес, с което подкрепят влизането на България в еврозоната и приемането на еврото, но неотдавна част от опозицията на Корнелия Нинова в партията начело с бившия депутат Янаки Стоилов излезе с обръщение към активистите по повод предстоящия конгрес на БСП през май. В него сред редица предложения за политиката на ръководството в различни сфери фигурира и това да се инициира референдум за приемането на еврото. Депутати от БСП казват, че тази позиция не се споделя от ръководството, но подозренията са, че картата с еврото ще се използва от опозицията на Нинова в предизборната кампания за вътрешните избори за лидер на БСП. "Идеята е Нинова да бъде поставена в ситуация да се обяснява за позицията на партията за еврото и така да си навлече гнева на активистите, защото по-голямата част от членовете ни споделят страховете, свързани с приемането на еврото", твърдят депутати от социалистическата партия.

Държавният глава Румен Радев също призова преди десетина дни правителството "да се замисли за последиците от влизането в еврозоната". Въпреки това той пусна поправките в Закона за БНБ.

Засега поне между останалите политически сили в парламента няма разнобой по темата за еврото. Коалиционните партньори на ГЕРБ от "Обединените патриоти" подкрепиха предложенията за промени, свързани с присъединяването ни към ERM 2, а депутатите от "Атака", въпреки че гласуваха против, засега избягват публично да коментират темата. Подкрепа за влизането на България в чакалнята на еврозоната има и от страна на ДПС. "ДПС е твърдо за влизане в чакалнята на еврозоната и въвеждането на еврото. Не споделяме песимизма на нито един наблюдател и на нито един гражданин, защото България вече плати негативите, които другите страни платиха, когато въведоха еврото, с въвеждането на валутния борд. И тогава, когато въведем еврото, ние само ще оберем позитивите. Въпреки всичко споделям тревогите на премиера и правителството и смятам, че наше задължение е да обясним на хората какви са ползите и опасностите от въвеждането на еврото. И в този смисъл, както казва Борисов, е по-добре да не бързаме.", каза пред "Капитал" зам.-председателят на парламентарната група на движението Йордан Цонев.

Кой трябва да вземе решението за еврото

Първан Симеонов е категоричен, че влизането в еврозоната и приемането на еврото не може да бъде взето чрез референдум, защото обществото няма експертиза за решаването на такъв тип въпроси. "Ясно е, че това трябва да бъде решение на елитите, а не да се чака санкция от обществото. Елитите трябва да понесат отговорността, ако смятат, че това е добро за страната", смята той.

По тази причина Симеонов счита, че огромната грешка за страховете на хората от приемането на еврото е на управляващите, които не проведоха разяснителна кампания за ползите от влизането в еврозоната. "Правихме проучвания преди две години, които тогава показаха, че 58% от хората са против приемането на еврото и само 27% са "за". И още тогава беше ясно, че който действа по тази тема, ще трябва много добре да обяснява. Освен че трябва да обяснява, ще трябва и да не допуска комуникационни грешки, т.е. да не създава проблеми от недомлъвки, нещо - което се получи сега с приемането на законодателните поправки във валутния закон", казва Симеонов.

На същото мнение е и управителят на социологическата агенция "Алфа рисърч" Геновева Петрова. "Както и в предишни години, така и към момента българските граждани, които са по-информирани, по-образовани, по-запознати с икономическите въпроси, продължават да подкрепят този приоритет. Има обаче широки слоеве от българското общество, които споделят притеснения от приемането на еврото. Най-голямото им притеснение, което е известно от предишни проучвания, е от ръста на цените. Към този страх през последните седмици, откакто темата отново влезе в публичното пространство и в медийния фокус, се прибавят и напълно нови притеснения. Едното е от обезценяването на лева, което се споделя от две трети от запитаните, а другото - от ограничаване на финансовата самостоятелност на страната. Това говори в най-голяма степен за липсата на информационна кампания за ползите от приемането на еврото. Като казвам липса на кампания, имам предвид както от страна на управляващите и правителството, така и от страна на експертни, икономически представители и медии", казва Петрова.

Политическият маркетинг срещу политиката

Според Първан Симеонов ситуацията около влизането ни в чакалнята на еврозоната е изключително сериозна, защото тя "хвърля съмнение върху способността на властта в България да отстоява политики".

"За съжаление в България политиката се бърка с политическия маркетинг. Няма как да няма политически маркетинг, защото това означава разполагане спрямо пазарните предпочитания на избирателите. За разлика от него обаче политическият пазар е способността да се формират предпочитания и да се казва примерно, че дадено решение може да с е изглежда добро сега, но ще е такова за поколенията напред. Тази способност за авторство в политиката и за вземането на непопулярни мерки, които да се отстояват дори с цената на известна загуба на рейтинг, е окончателно загубена. И между другото това е част от щетата, която стилът "Борисов" нанася на българската политика, защото вече десетилетие ние свикваме, че това е единствено възможният начин на правене на политика. Ами ако, недай боже, утре има реални опасности за страната ни", казва Симеонов и добавя, че, изглежда, вече сме в ситуация, в която властта вече не може да наложи политики.