С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите

Спорната идея за присъствието на български продукти в супермаркетите е част от пакет мерки на земеделското министерство, с които ведомството се опитва да увеличи производството и търговията с произведени в страната храни, включително от дребните производители. В последните дни ведомството въведе помощ de minimis за кланици, които изкупуват и реализират агнешко месо от български животновъди с до 500 животни. Подобна помощ се обсъжда и за сектор плодове и зеленчуци, от който настояват да се подпомага реализацията на тази продукция в български преработвателни предприятия. Преди ден здравното министерство официално разреши функционирането на фермерските и кооперативни пазари при строги мерки за дезинфекция.

Веригите: Погазват се основните принципи на пазарната икономика

Проектопостановлението предизвика незабавна реакция на Сдружението за модерна търговия, което обединява едни от най-големите търговски вериги в страната. Според официалното становище на организацията (вижте пълния текст в прикачения файл) проектът погазва основните принципи на пазарната икономика.

Веригите смятат, че задоволяване на потребителско търсене на български стоки не може да става с регулации, а по естествен и пазарен път, като водещото за потребителите е цена - качество. Според тях ограничаването на промоциите директно вдига цените на храните. Около една трета от оборота на хранителните вериги е с промоционални стоки. Това означава, че разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително, посочват от сдружението.

Предложената регулация ще доведе до увеличени логистични разходи, преценяват от сдружението, защото разстоянието от 200 км е определено от локацията на търговския обект, а в същото време моделът на работа на търговските вериги стъпва на доставки до централен склад и последващо снабдяване на филиалите. Ще има нужда и от нови инвестиции и преструктуриране на търговските площи.

От търговските вериги припомнят, че редът за предлагане на нови продукти и навлизане на нови доставчици изисква представяне на общоприети международни сертификати, както и одити на производствените бази и на самите продукти. Това отнема време от няколко месеца и налага инвестиции от производители, които все още не работят с веригите.

Съществува и риск от невъзможност за осигуряване на нужните количества от производителите, а по-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните.

Според становището "най-тежко ще пострадат българските производители на разстояние над 200 км от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България".

Добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече - те са получили и получават експортни възможности в много европейски държави, припомнят от сдружението. "Притискането" на техните продукти чрез административна мярка в полза на други производители не е справедливо и обезсърчава досегашните им вложения в иновации и производствени мощности, отбелязва становището. "Проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през задната врата", обобщават от организацията.

От сдружението смятат още, че проектът нарушава свободата на движение на стоки и че има всички белези на държавна помощ, която обаче подлежи на нотификация от ЕК.

КЗК се произнесе през 2017 г.

Това не е първи опит да се регламентира присъствието на български стоки в търговските вериги. През 2016 г. депутати от БСП внесоха предложения за изменение на Закона за храните, според които веригите трябва да продават определен процент продукти, произведени в България. Тогава Министерството на земеделието и храните изрази отрицателно становище по предложението, а идеята беше разбита от Комисията за защита на конкуренцията с решение от февруари 2017 г.

Според становището на регулатора идеята за минимален процент български продукти ограничава конкуренцията и създава географски бариери за свободното движение на стоки. Предложението е свързано с риск от излизане на някои чуждестранни доставчици, ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти. Освен това разпоредбата поставя в привилегировано положение не само българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно, смята КЗК.