Правителството пласира 200 млн. лв. ДЦК при по-слаб интерес и повишена доходност

Несигурната среда около коронавируса и предстоящите емисии еврооблигации оказват влияние на вътрешния пазар на дъг

Допуснатите до аукциона поръчки са за 250.7 млн. лв.

Лилия Игнатова

Допуснатите до аукциона поръчки са за 250.7 млн. лв. © Надежда Чипева

Правителството пласира още 200 млн. лв. на вътрешния дългов пазар, като преотвори емисия 10.5-годишни ДЦК от юни миналата година. Това е втората емисия от началото на извънредното положение в България, като доходността се повишава от постигнатите в сегмента рекордно ниски нива от 0.13% през януари до 0.55% сега. От данните на БНБ, която организира аукциона, се вижда че в понеделник е имало поръчки и на нива 0.85% доходност.

Повишението не е изненада предвид по-голямата несигурност и съответно предпазливост на пазарите покрай растящите правителствени разходи за ограничаване на разпространението на COVID-19 и облекчаване на негативните икономически последствия от пандемията. Дилъри от банковия пазар коментираха, че сред причините за по-слабия интерес и повишената доходност са и предстоящите емисии еврооблигации на България. Инвеститорите пазят ресурс за тях, където може да се очаква и по-висока доходност.

С аукциона в понеделник общата сума на пласираните облигации от началото на годината достига 1.2 млрд. лв. Това още е далеч от заложения по-висок таван на дълга в ревизията на бюджета, приета миналата седмица от парламента. Актуализацията даде възможност на финансовия министър Владислав Горанов да набере още 9 млрд. лв. от вътрешни и външни пазари.

Търсенето намалява

Допуснатите до аукциона поръчки са за 250.7 млн. лв. при предложени 200 млн., което се равнява на коефициент на покритие от 1.25. За сравнение, предходният аукцион на десетгодишната емисия през януари постигна покритие от 2.32. Първият аукцион от началото на извънредното положение (който се проведе преди седмица) получи поръчки за 358.3 млн. лв. при предложени 200 млн. лв. петгодишни ДЦК.

От поръчките сега 29.5 млн. лв. са били несъстезателни - не участват във формирането на цената, а се удовлетворяват при постигнатите от другите условия. Среднопретеглената годишна доходност от всички подадени поръчки е била 0.63%, но правителството е удовлетворило само първоначално планираните 200 млн. лв. (от които 29.5 млн. лв. несъстезателни) и така се стига до финално постигнатите 0.55%. Най-добрите оферти са били за 0.29%.

Според разбивката на Министерството на финансите най-голямо количество от облигациите са придобили банките - 81.5%, следвани от застрахователните дружества с 5.5%, пенсионните фондове с 3% и други инвеститори с 10%. Разпределението показва по-силен интерес на банки и инвеститори към дългосрочния сегмент от обичайното. Традиционно инвеститори, банки и застрахователи предпочитат по-къси облигации, докато пенсионните и гаранционните фондове търсят дългосрочни ценни книжа.

Може и външен дълг

Наред с вдигането на тавана на дълга през 2020 г. актуализацията на бюджета предвиди и увеличение на лимита, който правителството може да набере от международните пазари. Ревизията предвижда да се използва гъвкавата GMTN програма - договор, сключен с няколко глобални банки, позволяващи на България по-бързо да пласира дълг навън. За целта и таванът за нея беше покачен - той беше 8 млрд. евро, от които обаче с няколко емисии през 2015 и 2016 г. бяха използвани над 5 млрд. евро. Затова сега лимитът е вдигнат на 10 млрд. евро.