България се завръща на външните пазари с облигации за до 2 млрд. евро
Ще се пласират 10- и 30-годишни книжа, а пазарните условия са по-благоприятни от пролетта
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Четири години след като последно емитира облигации на международните капиталови пазари, България ще се завърне с две емисии с общ обем до 2 млрд. евро. В понеделник от Министерството на финансите са провели конферентен разговор - среща с потенциални инвеститори (Investor Call), на която са били разяснени параметрите на облигациите.
Емисиите ще са с матуритет 10 и 30 години, като България за пръв път ще пробва да пласира толкова дългосрочна емисия. Това съобщиха два източника на "Капитал" от финансовия сектор. Реално набирането на оферти може да започне още от вторник, ако пазарните условия са благоприятни. От ведомството на Кирил Ананиев на този етап отказват да коментират параметри по емисията.
Това е първото излизане на международните пазари на България от 2016 г., като страната реално остана единствена от региона през 2020 г. без емитиран дълг в чужбина. Всички останали държави побързаха през периода април-юли да вземат облигационни заеми, за да укрепят бюджетите си с оглед несигурността покрай кризата с COVID вируса.
В добър пазарен момент
В момента по оценка на инвеститори и дилъри ситуацията за България е много добра - на пазара има глад за по-доходоносни емисии на фона на отрицателните или нулеви проценти по облигациите на развитите пазари. Гладът се подсилва и от факта, че последните месеци нямаше аукциони и на вътрешния пазар.
Политическата криза в държавата изобщо не притеснява пазарите, казват представители на инвестиционната общност. България също планираше да излезе на пазарите през пролетта, но тогава се отказа заради по-лоши пазарни условия и нисък интерес покрай пазарните трусове предизвикани от COVID-19. Ход, който сега може да се окаже печеливш от гледна точка на доходността и лихвените разходи за бюджета. От пазара смятат, че доходността по 10-годишните облигации може да е в границите 0.375 - 0.5%, а по 30-годишните 1.75 - 1.85%. Очакванията са по-краткосрочната емисия да е за около 1.25 млрд. евро, а останалият обем да е за дългите книжа. През пролетта по 10-годишен матуритет доходността беше доста над 1%, което показва съществената разлика.
"Предлагането ще се осъществи в изключително благоприятна пазарна среда. Централните банки продължават да печатат трилиони евро и долари и да изкупуват държавни дългове, намалявайки съществено цената им на финансиране и респективно кредитните спредове на облигациите спрямо пролетта на 2020 г.", коментира пред "Капитал" Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток", и допълва: "Към това трябва да добавим и факта, че България е от т.нар. редки емитенти, съотношнието дълг/БВП е едно от най-ниските в Европа и през последните години спазва завидна фискална дисциплина.".
Покриване на дефицита
В началото на коронакризата управляващите ревизираха бюджета за тази година и поискаха, а парламентът одобри да се увеличи лимитът за нов дълг, който може да се пласира през 2020 г. Така правителството може да използва договора с четири международни банки - Сiti, JP Morgan Chase, BNP Paribas и Unicredit, по глобалната GMTN програма, сключен покрай фалита на КТБ през 2015 г., за да пласира еврооблигации на стойност до 9.5 млрд. лв. (или 4.856 млрд. евро). Според източници на "Капитал" реално ще се търси по-малко финансиране - около 2 млрд. евро.
Заради кризата с COVID-19 Бюджет 2020 беше актуализиран, като правителството заложи той да завърши на дефицит от 3.5 млрд. лв. в края на годината, 2.44 млрд. лв. по-малко приходи и спад на БВП от 3%. По-актуалните прогнози на различни институции са за доста по-голям спад на икономиката през тази година - от 5 до над 8.5% от БВП. Данните за изпълнението на бюджета към август обаче показват, че той все още е на плюс от 1.7 млрд. лв., но той се дължи на забавено изпълнението на разходите.
Към юли тази година дългът на държавата (държавен и държавно гарантиран) е 24.5 млрд. лв. Иили 20.7% от БВП, което нарежда България в топ 3 на страните с най-ниско съотношение дълг/БВП в ЕС. Фискалният резерв към края на юли е над 10 млрд. лв., които включват и 360 млн. лв. вземания от ЕС. Затова и към момента новите емисии облигации се възприемат от пазара по-скоро като допълнителен буфер, отколкото като средства, които следва да се изхарчат належащо.
8 коментара
Т.е. парите свършиха, да натоварим следващите!
"България се завръща на външните пазари с облигации"
Много витеиват начин да се каже простата истина: ще теглят кредит от 4 млрд лв, с които Борисов да се опита да се закрепи на власт, защото от ЕС май кранчето спира, а други пари няма.
Старецът от снимката ощави здравеопазването, сега ще ни загроби и финансово.
От 27% външен дълг ситгнахме до 20% за 5-6 години, което е похвално. При едно по-кадърно управление бюджетът щеше да се харчи по-добре, но ГЕРБ поне проявиха благоразумието да не ни натрапват дългове.
С още 2 милиарда ситуацията няма да се промени твърде много, така че никак не е проблем да се запасим пред бурята, която изглежда ще връхлети през зимата.
До коментар [#3] от "D-r D":
Спецът от снимката е в финансовото министерство от десетилетие и през това време България запази външния дълг нисък, а бюджета - балансиран.
Ако в БСП вирееха такива специалисти, вместо да се изказват лица като Гумен Речев, можеше и да имат обществената подкрепа и да управляват.
Спецът от снимката трябваше да направи здравна реформа но резултата му е подобен на онзи от съдебния сектор. Какъвто шефът такива и подчинените му.
Ехаа, 2 млрд евро за харчене :)
После се чудим защо ББ не сдава властта и се прави на най-великия мениджър на земята.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.