Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Това може да не е единствената ревизия на бюджета, която да се наложи да прави финансовият министър Владислав Горанов

Вера Денизова

Това може да не е единствената ревизия на бюджета, която да се наложи да прави финансовият министър Владислав Горанов © Надежда Чипева

Темата накратко

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри.
Макар и да залага 3% спад на БВП, прогнозата за икономиката е като правена през розов филтър.
Настоящата криза показва и колко важно е България да не се отказва от поетия път към еврозоната въпреки недостатъците й.

Когато представи актуализацията на бюджет 2020 заради кризата с COVID-19, финансовият министър Владислав Горанов заяви, че тя е правена при най-негативния сценарий за развитие на икономиката, за да "сме максимално подготвени".

Защо беше важно да сме в еврозоната

Настоящата криза показва и колко важно е България да не се отказва от поетия път към еврозоната въпреки недостатъците й. Показателно е, че дори най-тежко ударената от пандемията Италия, която може да достигне и съотношение дълг/БВП 160%, успешно пласира дълг през седмицата. Причините са няколко, но основната е ЕЦБ, която изкупува ДЦК на правителства от еврозоната. Новият й инструмент за справяне с COVID-19 кризата дори е освободен от ангажимента покупките да са пропорционални на участието на всяка страна в ЕЦБ, като така може да се алокира ресурс предимно към най-пострадалите. Така ако България беше в еврозоната, щеше да има далеч по-сигурен достъп до дълговите пазари. Отделно еврозоната си има и други инструменти за подкрепа като Европейския стабилизационен механизъм, който също, макар и не особено охотно и с размах, беше активиран като възможност за подкрепа.

Българските банки също щяха да могат в по-пълна степен да разчитат на ликвидност от ЕЦБ, докато сега на БНБ в условията на валутен борд й е забранено да им предоставя такава. "Ние нямаме кредитор от последна инстанция, какъвто е Европейската централна банка. Това определено ни поставя в различна позиция от страните в еврозоната и ограничава мерките, които ние можем да предприемем. Вероятно ще усещаме това по-силно при разгръщането на кризата, но и когато последствията от кризата трябва да бъдат преодолявани", обясни пред Nova TV управителят на БНБ Димитър Радев, който определи отлагането на влизането на страната в еврозоната след предишната криза като грешка, която не бива да повтаряме. От думите му стана ясно, че предвид настоящата криза сроковете за влизане във валутния механизъм ERM II и банковия съюз до месеци вече не са реалистични. Според Радев обаче отлагане дори за 2021 г. няма да е фатално, но не бива да се чака завъртане на цял нов цикъл.

Накратко - правителството работи при сценарий 3% спад на БВП през тази година, почти нулева инфлация, 2 пункта ръст на безработицата и 8% по-малко приходи от данъци спрямо сега заложените. На фона на все по-апокалиптичните прогнози за двуцифрени спадове на някои от големите световни икономики обаче очакванията на българското правителство изглеждат като правени през розов филтър. Например белгийската KBC (собственик на третата по активи в България Обединена българска банка) прогнозира 4% спад БВП, но в оптимистичен сценарий, а базовият е за 10% понижение. Още повече че и мерките за подкрепа на икономиката към момента са по-скоро скромни.

При растящата несигурност как и кога ще преминем през пандемията и почти ежедневно обновяващите се прогнози за дълбочината на рецесията в САЩ и Европа да се заковат точни числа е трудно. Затова и първото (защото и самият Горанов вече намекна, че не е изключено да има и второ) прекрояване на числата в бюджета дава доста голяма гъвкавост за маневри: и при разходите - те не се съкращават, и по отношение на размера на дълга, който може да вземе държавата. Друг е въпросът кога ще има подходящ момент да се потърси финансиране от външните пазари. Това вероятно е причината правителството да бърза да получи зелена светлина за почти четирикратно увеличение на прага за поемане на нов дълг до 10 млрд. лв.

Дори и ако заложените нови нива на дълг и дефицит в ревизията се реализират, страната пак ще остане в рамките на маастрихтските критерии. Това би било важно имиджово предвид усилията за влизане в ERM II, макар вече Европейската комисия да сигнализира, че ще е гъвкава спрямо нарушенията на бюджетните правила вследствие на пандемията и мерките за справянето с нея. Още повече че настоящата криза е нагледен пример защо (въпреки недостатъците й) еврозоната е по-добрият избор за България от валутен борд до дупка.

Големите числа

В най-едри щрихи актуализацията на бюджета изглежда така - 2.44 млрд. лв. по-малко приходи, увеличение на разходите с малко над милиард и консолидиран дефицит от 3.5 млрд. лв., или 3% от БВП. Лимитът за нов дълг, който може да поеме държавата през тази година, се увеличава от 2.2. на 10 млрд. лв.

Свиването при данъчните постъпления, които се събират от държавата, е с почти 2.1 млрд. лв. спрямо сегашния закон, като най-голям спад се очаква при приходите от корпоративен данък (с 11.7%) и ДДС (с 9.3%). Косвеният данък има най-съществен номинален принос и се равнява на почти 1.1 млрд. лв. Постъпленията в бюджета на Държавното обществено осигуряване от осигуровки се свиват далеч по-малко - с 257 млн. лв., или спад от 3.2%. Промяната на тези параметри е логична, предвид че, когато се гласуваше бюджет 2020, очакванията бяха за ръст на икономиката над 3%, продължаващ спад на безработицата, ръст на възнагражденията и добро представяне на експортно ориентираните бизнеси.

Сега макропрогнозата на правителството е за 3% спад на икономиката, ръст на броя на безработните, замразяване на заплатите, почти нулева инфлация и срив при продажбите на експортно ориентираните сектори (виж графиките). Според икономисти обаче част от числата в новата прогноза са доста оптимистични. Такива например са очакванията за пазара на труда - средният за годината спад на заетите се оценява на 2.1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 пункта спрямо 2019 г. до 6.2%. Сметките са при допускане, че 75% от засегнатите от ограничителните мерки бизнеси се възползват от мярката за субсидирана заетост 60/40. Предвид силно негативния отзвук от страна на бизнеса за тази мярка вероятно ефектът от нея е силно надценен. При най-черноглед сценарий около 800 хил. работни места - на заети в сектора на услугите, строителство, туризъм, транспорт, индустрия, са поставени под въпрос. Това са около една четвърт от всички 3.2 млн. заети в края на миналата година. Всички прогнози за развити икономики също са резки скокове в пъти на безработицата.

Прави впечатление и че се залага правителствените разходи да са с положителен принос към икономическия растеж. Факт е, че с така предложената актуализация няма орязване на разходите, като те дори се увеличават - със 70 млн. лв. за евентуални лихвени плащания при повече дълг и с 1.43 млрд. лв. по бюджета на Държавното обществено осигуряване за мярката 60/40 и компенсиране на спадналите приходи от осигуровки. Преди десетина дни Горанов заяви, че вероятно ще се преразгледат някои инвестиционни проекти, но в числата сега това не се вижда. Вероятно подобно на минали години обаче голяма част от капиталовите разходи просто ще бъдат използвани като буфер при допълнително влошаване на показателите в бюджета. Последното не се изключва и от експертите на Министерството на финансите. В доклада към актуализацията се посочва, че "измеренията на кризата за световната и в частност за европейската икономика все още не могат да бъдат оценени и прогнозирани" и затова при силно негативен сценарий "е възможно да се наложат и допълнителни промени във фискалните параметри за годината". Такъв през седмицата даде анализ на KBC Group. Според техния базов сценарий за развитие на българската икономика през тази година тя ще спадне с цели 10%. Оптимистичният залага на -4% БВП. Очакванията за еврозоната са за -11.3% при базов сценарий и -6.5% при оптимистичен.

"На този етап сме предупредили нашите колеги министри да се въздържат от поемането на нови ангажименти, докато преценим дълбочината на кризата", каза финансовият министър в предаването "Референдум".

Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика в момента ситуацията се променя за часове и ако се проточи или влоши, включително по други причини, ще са нужни нови мерки, нова актуализация на бюджета и т.н. "Колкото по-бързо се действа в момента, при условие че говорим за разумни решения, толкова по-добре, защото скоростта, с която се вземат решения, не е по-малко важна от размера на помощта за бизнеса. Без актуализацията на бюджета не могат да започнат да работят схемите за помощ, които така или иначе отнеха три седмици", добавя Стайков. Според него алтернативата е още сега да се гласуват дефицит от 6% и съответният дълг и министерствата да се почувстват като на Коледа.

Време ли е за дълг

Ако има добра новина, то тя е, че България влезе в тази криза в добро финансово здраве - с нисък дълг, ниво на фискалния резерв от около 10 млрд. лв. и текущ излишък в бюджета към март от близо 1.3 млрд. лв. Тези пари обаче ще свършат бързо, а и все още не е ясно как и кога ще започне да се възстановява икономиката. Затова и правителството предлага драстично вдигане на тавана на дълга, който може да се емитира през тази година. Сумата 10 млрд. лв. не означава незабавно поемане на такъв дълг, а картбланш на финансовия министър при необходимост и условия на пазарите да емитира ДЦК в тези граници. Това може да стане сравнително бързо, защото България все още има договор с четирите международни банки посредници, с които беше емитиран дълг след фалита на КТБ.

Горанов заяви, че на първо време са нужни 4.2 млрд. лв., с които да се покрият новият дефицит и операциите по капитализиране на ББР със 700 млн. лв. Останалата част ще се активира само в случай че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране. "Разглеждаме всички опции, подготвяме се и за вътрешен, и за външен дълг", каза министърът. Не е изключено България да е сондирала и възможностите за някакъв вид подкрепа от МВФ - преди дни премиерът Бойко Борисов сам разказа за едночасов разговор с Кристалина Георгиева заради кризата и мерките, които трябва да се вземат. По информация на Financial Times за една седмица към фонда са се обърнали 85 държави с искане за краткосрочна спешна помощ, или около два пъти повече в сравнение с финансовата криза през 2008 г.

Огромният брой заявки за подкрепа към МВФ вероятно се дължи и на неблагоприятните условия на финансовите пазари в момента. "За съжаление в момента първичният пазар изглежда отворен единствено за компании и страни с много висок кредитен рейтинг (от А нагоре) и чиито бондове попадат в обхвата на програмите за изкупуване на бондове на водещите централни банки", казва Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток". Той допълва, че в страните от региона, които са със сходен рисков и кредитен профил, доходностите по кривите на доходността са се повишили между 1.25 и 1.75% в различните матуритети. "Облигациите на България като цяло бяха изолирани от това агресивно движение и техните доходности се повишиха само с около 0.50/0.60%. Логично обяснение на това е, че страната влиза в кризата със солидна фискална позиция и фискален резерв от малко над 10 млрд. лв, казва Търпанов. Пак според него при избор на подходящ момент страната спокойно би могла да набере до 2-2.5 млрд. евро под формата на 7-10-годишни еврооблигации. "Но трябва да приемем, че може би благоприятните лихвени условия, които имахме само допреди месец-два, са вече безвъзвратно отминали. Със сигурнoст обаче страната ни би постигнала чувствително по-добри условия на финансиране от страни в региона с подобен рисков и кредитен профил", допълва финансистът.

"Макар и намаляла, ликвидността на външния дългов пазар остава налична и в този смисъл е въпрос на тактическо решение за избор на точния тайминг", твърди и Димитър Георгиев, ръководител "Финансови пазари" на "Елана трейдинг". Според него поредното отлагане на членството ни в ERM II (виж карето) е лоша новина и ще окаже своето влияние върху постигната доходност при евентуални външни емисии, но "все пак България остава разпознаваем, стабилен и предвидим емитент с много ниско съотношение на държавен дълг спрямо БВП".

Всичко това обяснява и защо правителството бърза с ревизията на бюджета дори и с риск да се наложи второ прекрояване на параметрите през есента - сега е моментът да се възползва поне частично от водената през годините консервативна фискална политика и да набере финансиране от външните пазари на сравнително добра цена.

Тест на вътрешния пазар

Тест за пазара на ДЦК е и обявеният за 6 април аукцион за петгодишни книжа с 0.01% фиксиран купон за 200 млн. лв. "Предстоящият аукцион ще се проведе в крайно необичайни условия и прогнозирането е с по-голяма вероятност за грешка. Все пак очаквам постигнатата доходност да е в диапазона 0.05%-0.25%", казва Димитър Георгиев, ръководител "Финансови пазари" на "Елана трейдинг". Според Мартин Търпанов от "Делтасток" интерес най-вероятно ще има основно от страна на банките и в по малка степен от фондове и застрахователни компании. "Очаквам нисък коефициент на покритие (не повече от 1-1.20) и чувствително повишаване на изискуемата доходност вследствие на повишената рискова премия в текущата среда", казва той.

По темата работиха и Николай Стоянов и Тодор Тодоров