🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Deloitte: Доверието на бизнеса в икономиката намаляваше и преди коронавируса

Фокусът на финансовите директори сега е върху работата от дистанция, оперативни подобрения и план за възстановяване след COVID-19

След настъпването на COVID-19 фокусът на финансовите директори временно се измества от планове за разширяване върху работата от дистанция и дигитализирането на функциите във фирмите
След настъпването на COVID-19 фокусът на финансовите директори временно се измества от планове за разширяване върху работата от дистанция и дигитализирането на функциите във фирмите
След настъпването на COVID-19 фокусът на финансовите директори временно се измества от планове за разширяване върху работата от дистанция и дигитализирането на функциите във фирмите    ©  Надежда Чипева
След настъпването на COVID-19 фокусът на финансовите директори временно се измества от планове за разширяване върху работата от дистанция и дигитализирането на функциите във фирмите    ©  Надежда Чипева

Очакванията на финансовите директори в Централна Европа се влошават още преди настъпването на глобалната пандемия от COVID-19 и асоциираните с нея ограничителни мерки. Преди пандемията 36% от мениджърите в региона са очаквали темпът на ръст на БВП в собствената им страна да падне под 1.5%, докато миналата година това беше посочено от 24%. В България песимистите нарастват от 22% до 29% до края на 2019 г. Това показват резултатите от единадесетото издание на годишния доклад на Deloitte за нагласите на финансовите директори за 2020 г. Проучването е проведено преди корона кризата - през периода септември - декември миналата година, а анкетираните специалисти са 558 от 12 държави.

След настъпването на COVID-19 приоритетите се променят. Сега фокусът на финансовите директори е върху работата от дистанция и дигитализирането на функциите във фирмите, както и осигуряването на ликвидност. Друг приоритет са оперативните подобрения, които могат да понижат разходите, както и изготвянето на план за възстановяване след COVID-19.

Силвия Пенева, управляващ съдружник в "Делойт България", предупреждава, че коронавирусът ще предизвика прекъсвания и закъснения в традиционните вериги на добавена стойност, което ще доведе до недостиг на предлагането и спад на търсенето, временно понижение на производителността, по-малко инвестиции и изострена несигурност.

Преди коронакризата

Въпреки слабите очаквания за общия икономически ръст в България над 80% от анкетираните финансови директори залагат на увеличение на приходите в компанията си преди COVID-19. За справка - в Централна Европа положителни отговори на този въпрос са дали 60% от анкетираните. "Тези стойности вероятно се дължаха на позитивния темп на развитие на икономиката в България през последните няколко години", казва Димитър Попов, директор "Консултиране" в "Делойт България". Оптимизмът в България превишава този в Централна Европа и по отношение на перспективите за поемане на повече рискове през 2020 г., понижението на безработицата и преценката за уязвимостта на бизнеса към финансова и икономическа несигурност.

Същевременно българските мениджъри са също сред тези, които в най-голяма степен са подценили ръста на местния БВП през 2019 г. - 97% са заложили на по-слаб от отчетения през миналата година темп от 3.4%. Финансовите директори от Словакия и Словения пък най-силно са го надценили (съответно 74% и 46%).

От думите на Силвия Пенева става ясно, че повечето фирми в Централна Европа ще бъдат предпазливи през 2020 г. по отношение на разходите и разширяването на бизнеса. "Докато финансовите директори силно желаят да контролират разходите, спадът в тяхната увереност и оптимизъм не означава непременно, че ще съкратят разходите драстично", казва Пенева, но подчертава, че анкетата е проведена преди настъпването на коронавируса.

Резултатите от анкетата на Deloitte показват също, че финансовите директори в България считат банковите заеми и вътрешното финансиране като много по-привлекателни от корпоративното задлъжняване или набирането на собствен капитал като начин за осигуряване на средства - 49% избират банките, а 46% посочват вътрешното финансиране срещу 30% корпоративен дълг, 16% собствен капитал. Подобно е разпределението и в Полша, Словакия, Словения.

Все още няма коментари
Нов коментар