Финансовото министерство изненадващо отхвърли всички поръчки на последния ДЦК аукцион

Интересът на инвеститорите към десетгодишните книжа е бил по-слаб, а исканата доходност - по-висока

Воденото от Кирил Ананиев Министерство на финансите обясни отхвърлените поръчки със "състоянието на фиска и наличния фискален резерв, както и целта за финансиране при оптимална възможна цена"

Николай Стоянов

Воденото от Кирил Ананиев Министерство на финансите обясни отхвърлените поръчки със "състоянието на фиска и наличния фискален резерв, както и целта за финансиране при оптимална възможна цена" © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Министерството на финансите (МФ) не хареса исканата леко по-висока доходност от инвеститорите и отхвърли всички поръчки на проведения аукцион на десетгодишни ДЦК в понеделник. На него бяха предложени облигации за 200 млн. лв. от емисията, която за пръв път бе пласирана в средата на февруари, като тогава бяха продадени 300 млн. лв. при среднопретеглена доходност 0.14%. Сега, съдейки от данните на БНБ, интересът е бил по-слаб, а постигнатата доходност би била по-висока с около 10 базисни пункта.

"Министерството на финансите не одобри заявените поръчки, отчитайки състоянието на фиска и наличния фискален резерв, както и целта за финансиране при оптимална възможна цена", се казва в официалното съобщение на воденото от Кирил Ананиев ведомство, като уверението е, че ще продължи с водената балансирана и гъвкава политика по управление на държавния дълг, имайки предвид както пазарното състояние, така и необходимостта от дългово финансиране.

Леко влошаване

Решението на финансовото ведомство е изненадващо, тъй като влошаването на условията не е чак толкова драстично и допълнителните разходи за бюджета не биха били съществени. Освен това в последните седмици се наблюдаваше и покачване на доходността по държавния дълг на много от развитите държави и най-вече на САЩ. Възможно е съображение да е била и предизборната обстановка в страната, като поемането на дълг и покачването на разходите по него често се превръщат в теми за политическо говорене.

Според данните на БНБ средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е 98.24 лв. на 100 лв. номинал. Това съответства на около 0.27% доходност. Три седмици по-рано на аукцион на същата емисия този показател беше 0.21%. Тогава постигнатата доходност само от одобрените поръчки (като се отрежат най-неизгодните) беше 0.14%. Сега ако аукционът беше одобрен, крайната доходност щеше да е малко по-ниска от 0.27%.

Другата разлика е, че апетитът на пазара видимо е понамалял. Подадените поръчки са били за 352.55 млн. лв., което е 1.77 повече от предлагането. В средата на февруари този коефициент на покритие беше 1.85, като тогава аукционът беше и за по-голяма сума.

Още 4 млрд. лв. лимит

Така досега от началото на 2021 г. България остава с набран нов дълг за 0.5 млрд. лв. В бюджета е предвиден таван за поемането сумарно на до 4.5 млрд. лв., което оставя 4 млрд. лв. за нови емисии. Вероятно в голямата си част те ще трябва да бъдат пласирани предвид планирания бюджетен дефицит от 4.9 млрд. лв., като това може да стане и с излизане на международните пазари. Това може също да е част от логиката на финансовото министерство да отхвърли поръчките, за да не създава очаквания на пазара за покачване.

Като цяло доходността на българските десетгодишни ДЦК остава изключително ниска, като е най-добрата сред страните с BBB рейтинг. Най-близко в тази група са нивата на Португалия - около 0.25%, а Италия е с около 0.7%. Доходността на България обаче е по-ниска дори от това на държави от еврозоната с А рейтинг, като например Испания, Латвия и Малта. Това може да се отдаде основно на едно от най-ниските нива на държавен дълг в ЕС и на валутния борд, който внася директно монетарната политика на ЕЦБ.