Икономика

Глобалните рискове през 2021 г.: Климатични промени, дигитална сигурност и пандемии

Обемът на кибератаки се е удвоил в пандемията, посочват от консултанстката група Marsh & McLennan Companies

Лилия Игнатова

Pixabay.com © Pixabay.com

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Надали е изненада, че тази година на върха в класациите за бизнес рискове стоят епидемиологичната обстановка и икономическата несигурност. Това са предизвикателства, с които глобалната икономика все още се бори като последствия от коронавируса. Малко по-надолу в класациите обаче стоят и други важни рискове - някои отпреди кризата, а други се изострят заради нея. Като промените, които климатичните изменения предизвикват в публичния и финансовия сектор, киберсигурността в един все по-дигитален свят и психическото здраве. Именно върху тях се фокусират експертите на групата от консултантски компании Marsh & McLennan Companies (MMC) в общ доклад за най-големите глобални рискове през 2021 г., представен по време на Световния икономически форум (WEF) в Давос.

Страничните ефекти на коронавируса

Резултатите от проучването на WEF показват, че киберсигурността е сред най-често посочваните предизвикателства през следващите две години. Каролина Клинт, мениджър в Marsh Continental Europe, отбелязва, че все повече бизнеси са изправени пред рискове в киберсигурността, особено след като персоналът минава в режим на дистанционна работа заради коронавируса. Обемът на кибератаки се е удвоил в пандемията, а сред най-често таргетираните сектори са здравеопазване, промишленост, публичният сектор и финансовите услуги, казва Клинт.

Волфганг Зайдл, директор за здравни консултации на работното място за Великобритания и Европа в Mercer, обръща внимание на средносрочния и дългосрочния ефект от пандемията върху психическото здраве в обществото и на работещите. Според числата, с които разполага компанията, 41% от служителите са имали периоди на безпокойство, стрес или депресия, свързани с финансовото им състояние, несигурността на работното място и кариерата си, а при малцинства и млади хора делът е още по-голям.

"Сега е моментът мениджърите по човешки ресурси са планират как да защитят персонала си", посочва Зайдл и допълва, че все повече компании търсят решения, които включват както физическите здравни нужди на персонала си, така и психически и социални.

Климатичните промени

В класацията на WEF сред най-вероятните рискове са тези, свързани с климатичните промени - екстремни метеорологични условия, вреди върху околната среда, причинени от дейността на човека, загуби за биоразнообразието и слаби резултати от политиките, които трябва да адресират тези предизвикателства. Рут Лукс от застрахователната компания Guy Carpenter от групата на MMC обръща внимание на ефекта на честите екстремни климатични явления върху публичния сектор и по-точно върху националните бюджети. Правителствата поемат най-голям дял от разходите за щети, предизвикани от екстремните метеорологични явления, особено в развиващи се страни, където възможността на хората и бизнеса да допринасят е по-малка, казва Лукс.

Това означава, че през следващите десетилетия може да се очаква относително голяма част от националните бюджети да се заделя за покриване на възможни щети от екстремен климат. А това означава по-малко средства за други приоритети.

Правителствата по света трябва да преосмислят начина, по който финансират възстановяването след подобни явления, казва Рут Лукс. С други думи - по какъв начин може част от риска да се прехвърли върху частния сектор. Този въпрос е актуален и сега, макар и в друг контекст - COVID-19. Пандемията принуди правителствата по света да разхлабят коланите в името на това да поемат колкото може по-голяма част от икономическия удар вместо бизнеса и домакинствата, но в бъдеще не може да се очаква, че само властите ще поемат рисковете.

"Няма как и частното застраховане да поеме тези рискове, вероятно ще трябва да се помисли върху механизми, базирани на публично-частни партньорства", казва Лукс.

Опазването на околната среда и устойчивото развитие има ефект и върху банкирането, според Филип Метенхаймер, директор в европейския отдел на американската консултантска компания Oliver Wyman. "Банките започват да мислят как да внедрят устойчивостта в ежедневните си операции", казва Метенхаймер. Той дава пример с Великобритания, където собственик на имот задължително трябва да получи сертификат за енергийна ефективност, преди да продава, отдава под наем или ипотекира жилище. Други примери са свързани с фирменото кредитиране. "Банките ще започнат да пренасочват капитали към по-устойчиви дружества, използвайки различни похвати - преразпределение на средствата между определени сектори, определяне на оценки за устойчивост, обвързване на финансови продукти с постигането на конкретни цели за устойчиво развитие", дава примери той.