Климат

2020 г. се очертава като една от трите най-горещи регистрирани години

Най-големи температурни аномалии се наблюдават в Сибир, където средните температури скачат с 5 градуса

Момчил Милев

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Поредният период на изключително сериозни горещини отбелязва през изминалата година Световната метеорологична организация (WMO). Нейната предварителна оценка сочи, че 2020 г. ще се окаже една от трите най-горещи години, откакто има систематизирани регистри за подобна информация, като за момента я изпреварват само 2016 и 2019 г. Също така всички шест години с подобрен глобален рекорд от 1850 г. насам са в периода след 2015 г. Най-сериозните жеги са регистрирани в арктическата зона на Сибир, където температурите са били с около 5 градуса над осреднените.

Вероятно се питате как метеоролозите правят подобни заключения, преди 2020 г. да е приключила. За да отчете глобалното повишаване на температурите в своя доклад "Състоянието на климата", WMO използва информация от пет различни бази данни. Специалистите на организацията сравняват данните от измерванията с температурите, отчетени между 1950 и 1900 г., като тази базова статистика понякога се нарича и "прединдустриално ниво".

Десетилетието на жегата

Въз основа на данните от януари до октомври тази година WMO приема, че 2020 г. е с около 1.2 градуса над базовата статистика с диапазон на грешката от +/- 0.1 градус. На базата на сравнението със същите периоди от предишните години до момента всички пет бази данни определят 2020 г. като втората най-гореща - след 2016 г. Въпреки това очакванията на учените са, че температурните данни за ноември и декември най-вероятно ще са достатъчно "хладни", така че да изпратят 2020 г. на трето място. Причината за разместването в класацията е климатичният феномен "Ла Ниня", който се развива в Тихия океан и който обикновено понижава глобалните температури.

Специалистите от WMO са убедени, че 2020 г. ще остане в групата на трите най-горещи години, регистрирани до момента. "Рекордно горещите години обикновено съвпадат със силна версия на феномена "Ел Ниньо", какъвто беше случаят с 2016 г. Сега преживяваме "Ла Ниня", който има охлаждащ ефект. Но дори той не е достатъчен, за да компенсира настоящата жега", обобщава проф. Петери Талас, генерален секретар на Световната метеорологична организация.

Зад относително еднаквите цифри за средните глобални температури през последните няколко години се крият сериозни разлики на локално ниво. През 2020 г. Сибир преживява температури с 5 градуса над средните, като кулминацията е рекордът от 38 градуса на 20 юни в района на Верхоянск, което се приема за най-високата температура, измерена някога на север от Полярния кръг. Периодът от януари до октомври също така е най-горещият, регистриран до момента за Европа. Някои зони все пак са под средните нива, като например части на Канада, Бразилия, Индия и Австралия. Като цяло обаче данните за 2020 г. затвърждават виждането в научните среди, че глобалното затопляне, предизвикано от човешката дейност, продължава, като десетилетието между 2011 и 2020 г. е най-горещото регистрирано.

Къде се натрупва топлината

По-голямата част от допълнителната топлина, генерирана от парниковите газове, се акумулира в океаните. Това подлага моретата и техните обитатели на допълнителен стрес, тъй като около 80% от глобалните водни пространства поне веднъж годишно преживяват топлинна вълна. Това явление, което е подобно на топлинната вълна на сушата, води до продължително въздействие на високите температури върху океанската флора, фауна и екосистеми. Смята се например, че продължителна топлинна вълна край бреговете на Калифорния, известна с прякора "Петното", е убила около един милион морски птици в периода 2015-2016 г. Според изследователите явления от този тип са станали поне 20 пъти по-често срещани през последните 40 години.

"Около 90% от топлинната енергия, която се натрупва в климатичната система в резултат на антропогенната дейност, отива в океана", коментира проф. Джон Чърч от Университета на Нови Южен Уелс в Сидни, Австралия. И допълва: "Последните данни на WMO ясно сочат, че океаните продължават да се загряват с все по-голяма скорост, което допринася за повишаването на морското равнище. Това означава, че климатичните изменения се намират в сериозен етап, който ни обрича още промени през следващите десетилетия."

Световната метеорологична организация твърди също, че затоплянето продължава да предизвиква снеготопене в различни части на света, включително в Гренландия, чиято ледена покривка е загубила около 152 милиарда тона от своя обем за една година, считано към август 2020 г. В северната част на Атлантическия океан пък е имало 30 мащабни бури, което също е рекорден брой. Освен че са повече, метеоролозите смятат, че заради повишаващите се температури ураганите стават по-мощни и нанасят повече поражения при контакт със сушата. Други ефекти, които WMO отбелязва през тази година, са горските пожари в Сибир, Австралия, по западното крайбрежие на САЩ и в Южна Америка, както и наводненията в Африка и Югоизточна Азия, които са довели до изселването на огромни маси хора и са обрекли на глад милиони.