Алан Годар: Тази година имаме тройно повече средства - 30 млрд. евро

Много зависи от наличността на ресурсите, с които разполагаме. По гаранционния механизъм имаме т.нар. ограничени и неограничени гаранции, т.е. в някои случаи няма лимит на гаранцията, която предоставяме, а в други има някакъв лимит. Например може да имаме гаранция до определен процент от портфейла, който е много различен по отделните програми, тъй като зависи в голяма степен от това до каква степен възложителят иска да вкара пари в системата. Тоест имаме набор от възможности, като няма определени продукти, които да се прилагат конкретно в дадена страна - програмите са отворени за всяка от 27-те държави членки. От миналия април гаранционните продукти се разпределят много бързо заедно със средствата, отпускани по различните национални програми - темповете са рекордни. Флагман в осигуряването на тези гаранции и ликвидност пред миналата година бяха програмите COSME и InnovFin.

Предоставяме и програми за дялови инвестиции. По тази линия целта ни през миналата година бе да запазим силна подкрепата си за най-иновативните предприятия с особено внимание към това да не нарушаваме пазара и да се уверим, че в различните направления - рисков капитал (VC) за стартиращи компании, бизнес ангели, дялово финансиране и т.н. - подкрепата от ЕИФ не се прекъсва. Това бе направено в контекста на целта ни да запазим иновациите за в бъдеще, т.е. не непременно в отговор на кризата, а също така и като подготвяме и поддържаме тези компании за продължаването на проектите им.

Инициативите ни за 2021 г. са насочени не само към по-големи обеми на финансиране - макар че през 2021 г. ще утроим дейността си в сравнение с 2019 г., т.е. от около 10 млрд. евро до около 30 млрд. евро. Но освен обема, който, разбира се, е важен, успяхме да поставим сериозен акцент и върху необходимостта от осигуряване на капиталова подкрепа. В тази връзка съвместно с банките и страните членки, в т.ч. и България, разработваме и нови програми, като създадохме т.нар. "Европейски гаранционен фонд" (ЕГФ) - гаранционен механизъм на ЕИБ и ЕИФ в размер на 25 млрд. евро, отворен за всички 27 държави. Целта е тези гаранции на стойност 25 млрд. евро да бъдат предоставени в рамките на 2021 г., т.е. говорим за една много амбициозна програма, като ЕИФ трябва да разпредели половината от тези средства. И създаването на ЕГФ, и одобреното на 12 февруари увеличение на капитала на ЕИФ са насочени към това да разполагаме с повече инструменти за подпомагане на икономиките от ликвидна гледна точка. По отношение на ЕГФ очакванията ни са да използваме 20% от средствата в него за инструменти за пряко и непряко дялово финансиране. Което идва да покаже, че обръщаме внимание не само на това да допълваме подкрепата от националните програми по линия на ликвидността, но също така и на това да се опитаме да изпреварим потенциалните резултати от една по-продължителна криза с ефект върху платежоспособността на икономиките, като подготвим инструменти, с които да ги подкрепим при една такава криза.

Как ще бъдат разпределени тези 25 млрд. евро? Казахте, че 20% от тях ще са за дялови инвестиции, т.е. 5 млрд. евро. Директно към бизнеса ли ще ги насочите или отново ще работите с финансови посредници? И как ще изберете секторите и/или компаниите, които ще получат тези средства?

Моделът ще остане индиректен - ЕИФ осигурява гаранциите и средствата чрез финансови посредници и фонд мениджъри. След над 10 години активна дейност в България работим с голям брой местни партньори - не само банки, но и по-малки финансови институции, включително и такива с дейност в сферата на микрофинансирането. Що се отнася до това накъде ще насочим средствата, не сме правили някакъв предварителен подбор на сектори - от самото начало работим по този начин и дейността ни се определя от търсенето на пазара. Отчитаме и настоящата специфична обстановка, в която някои сектори очевидно са по-засегнати от други, но се стремим да гарантираме, че не пропускаме дадени сектори. Същевременно, когато предоставяме гаранции на банки и финансови посредници, очакваме те да финансират компании, които не само се нуждаят от средства, но и са в състояние да бъдат устойчиви във времето. Така че, ако въпросът ви е дали ще зададем критерии за подбор - няма да го направим, но очакваме, че банките сами ще го сторят. Ето защо, за да сме сигурни, че банките няма да подходят твърде селективно и да лишат от подкрепа дадени сектори, които се нуждаят най-много от средства, структурираме продуктите си по такъв начин, че финансовите институции да бъдат подпомогнати от нашите гаранции и в случай на неизплащане на даден кредит да получат парите си от гаранцията. Тоест те трябват да са стимулирани - и това е ролята ни в този момент - да поемат определен риск, който не са поемали преди корона кризата.

Скорошно проучване на ЕИБ показа, че българските МСП изостават в иновациите и цифровизацията спрямо Европа - и в този смисъл може би по-голяма част от тях ще останат под радара. Как бихте отговорили на тези опасения?

Българският пазар не е под радара ни. Както знаете, ЕИФ от години работи за изграждането на екосистема за иновативните компании в страната и към днешна дата в България вече има такава екосистема - каквато нямаше допреди 10 години. Когато говорим за цифровизация например, тя заедно с климата е една от двете ключови цели на ЕС - така че ще се фокусираме много върху тях и в бъдеще. Но не само. Ще обърнем внимание и на социалните и на т.нар. подривни (disruptive) технологии, на нови технологии като blockchain или други, които могат да подпомогнат цифровизацията, климатичните цели или други значими сектори. Разработваме програми за инвестиции в тези сектори - вече споменах ЕГФ, но той не е единствен. Заедно със страните членки обсъждаме как да подобрим използването на средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост, предоставени на отделните държави. Както знаете, разпределението на тези средства се случва в много по-голяма степен на национално, отколкото на европейско равнище, но нашата цел е да предложим (както направихме с програмата JEREMIE преди 10 години) нашите услуги на българските власти, така че с наша помощ те да могат евентуално да насочат част от средствата от ЕС към допълнително развиване на екосистемата за стартъпи и иновативни компании в България.

Продължаваме да сме много активни в този сектор - мога да спомена фонда LauchHub Ventures, който е изключително успешен. В миналото по JEREMIE те получиха 9 млн. евро, но сега им предоставяме 20 млн. евро, което е доста съществена сума - близо половината от общо 44-те млн. евро в новия им портфейл, който очакваме да успеят да увеличат до 70 млн. евро.

Как се отрази корона кризата на пазара на рисков капитал и на местната екосистема?

До момента този пазар не бе толкова сериозно засегнат, макар че в хода на 2021 г. може да има по-негативни влияния. Планираме да инвестираме около 250 млн. евро в България през 2021 г. под формата на дялово финансиране и гаранционни инструменти.

Гаранциите на ЕИФ смекчават рисковете за банките, но все пак колко голям ще е проблемът с необслужваните кредити - както за бизнеса, така и за банките - и как може да бъде адресиран?

Засега не виждаме голям ръст в необслужваните кредити в Европа като цяло и в България в частност. Както знаете, банките прилагат мерки, включително на европейско ниво, за отлагане до известна степен на ефектите - преразглеждане и удължаване на сроковете на изплащане, отлагане с известен период обявяването на дадена експозиция в баланса си за нередовна. Това не означава, че няма да има необслужвани кредити, но въпросът е как да се справим с тях. Банките ще бъдат изправени пред ръст на необслужваните кредити, но предстои да видим какъв ще е той и дали ще говорим за скок, или предприетите мерки за разсрочване ще помогнат на пазара да бъде по-гъвкав във времето. Наскоро банковите асоциации в Германия и в Италия предложиха регулаторите в двете страни да предприемат известно адаптиране на правилата, което да позволи забавянето на изплащането на заемите на МСП. Мисля, че такова коригиране на правилата ще е необходимо на европейско равнище от регулаторна гледна точка.

Що се отнася до бизнеса - очевидно част от компаниите ще бъдат изправени пред неспособност да погасят задълженията си. Освен за необслужвани кредити говорим за забавяния в плащанията, разсрочвания, падежи и т.н. Някои фирми ще оцелеят, но ще отнеме много повече време. Други просто ще рухнат и това е факт. Но предстои да видим мащабите - очевидно в зависимост от това колко дълго ще продължи кризата, скокът в необслужваните кредити ще бъде много различен. И ако в Европа успеем да ваксинираме хората много бързо, може да достигнем по-бързо до минималното ниво на имунитет, необходимо, за да можем да управляваме ситуацията.

В зависимост от тежестта на ситуацията с необслужваните кредити, фалитите и т.н. това, което виждам като проблем, е капацитетът на бизнеса - и по-специално на малките и средните предприятия - да продължат с инвестициите и иновациите и занапред. Смятам, че действителният риск в резултат на тази криза не е това компаниите да оцелеят - някои ще оцелеят, други няма - но тези, които ще оцелеят, ще се сблъскат с друг проблем, а именно да съумеят да продължат да инвестират в бизнеса си в бъдеще. Това наричам инвестиционна криза, която може да последва кризата на платежоспособността в следващите месеци. Ето защо на европейско равнище активно призоваваме за повече подкрепа с дялов капитал, отколкото с инструменти за ликвидност или дори грантове. Грантовете са добър инструмент и държавите ги използват, но би било по-добре да използваме тези средства, за да подкрепим икономиката с дялови инвестиции. Затова и говорих за Механизма за възстановяване и устойчивост - защото чрез тази програма държавите получават субсидии и биха могли да помислят за това да използват тези субсидии за създаването на продукти за дялово финансиране, с които да подкрепят малките и средните компании и бизнеса като цяло в това да се справят в ефектите на кризата и да продължат да инвестират и в бъдеще.

Можем ли да очакваме при по-дълга криза фокусът на ЕИФ да бъде в по-голяма степен върху дяловото финансиране, отколкото върху гаранционните инструменти?

Това е моето очакване и моят призив. В края на юли заедно с Европейската комисия предложихме мащабна програма за дялови инвестиции в подкрепа на бизнеса, която за съжаление в крайна сметка не беше приета от ръководителите на страните членки, които предпочетоха варианта със субсидии за държавите. Но не е твърде късно да повишим общественото внимание и да обясним именно това, че освен субсидиите, които могат да са от полза, е важно и да използваме тези средства, за да инвестираме в капитал, така че компаниите да съхранят способността си да са "приемливи за банките" (bankable), както казваме в банковия сектор. Защото, ако имат капитал, могат да отидат в банката, да представят проектите си и да получат финансиране. Затова и призовавам министрите в цяла Европа да не прибързват само с краткосрочна подкрепа за бизнеса, а да мислят и за следващата стъпка.

Интервюто взе Мария Иванова