Икономика

S&P: Влизане в еврозоната ще повиши рейтинга на България

Основните рискове пред икономиката на страната са войната в Украйна и инфлацията

Тодор Тодоров

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Международната рейтингова агенция Standard&Poor's запази кредитната оценка по дългосрочния дълг в чужда валута на България непроменена - ВВВ, а перспективата по нея остава стабилна. Това стана по време на регулярния пролетен преглед на състоянието на икономиката и финансите на страната. На фона на конфликта в Украйна, високата инфлация и растящите държавни разходи това може да се приеме като положителна новина. Именно те обаче носят и основните рискове и според S&P няма как да не се отразят.

Военният конфликт Русия-Украйна ще причини шок на българската икономика и вследствие на това реалния растеж на БВП през 2022 г. ще се забави до 1.6% спрямо 4.3%, колкото бяха заложени в прогнозата им ноември. В резултат на това бюджетният дефицит ще се удвои до 5% от БВП. От S&P отбелязват, че силните външни и фискални баланси на България ще помогнат за смекчаване на този шок, а стабилният приток на трансфери от ЕС ще подкрепи растежа в средносрочен план", посочват от S&P в съобщение, цитирано от Министерство на финансите. Прогнозата за ръст от 1.6% е в долната граница на очакванията за българската икономика от други институции, като те се движат между 1.4 и 3.2%.

Ако войната в Украйна продължи да оказва влияние върху свиване на икономиката и показателите й, това може да доведе до понижение на рейтинга, посочва агенцията.

Затова и към този момент запазването му е добра новина и от гледна точка на финансирането - на страната й предстои милиардна емисия външен дълг, а понижение на рейтинг не би се приело положително от инвеститорите. В комбинация с повишените лихви, това би означавало още повече разходи по емисиите.

Оценката от ВВВ е инвестиционен клас, но е в долната част на този клас рейтинги. България беше близо до А групата преди глобалната финансова криза от 2008 г., но тя влоши икономиките драстично. Възможността за повишение и приближаване на А рейтинг е влизане в еврозоната. Такъв имаме по краткосрочните задължения - А-2, който сега също е потвърден.

Макар и да не се ангажират с конкретна оценка, от S&P казват, че биха повишили кредитния рейтинг при присъединяването на страната към еврозоната, както и при съществено подобрение на баланса по текущата сметка. Последното означава привличане на повече чужди инвестиции и повишение на износа.

Еврото като ускорител

Съобщението на агенцията идва ден след като правителството одобри план за приемането на еврото, в който са включени редица законодателни промени за приемане на единната валута през 2024 г. От S&P посочват като основно предизвикателство за присъединяване инфлацията, на фона на неяснотата, как ще бъдат тълкувани извънредните събития, които предизвикаха ръста на цените. И определят намеренията на България да влезе в еврозоната като амбициозни.

Решението на правителството предизвика реакция на проруската партия "Възраждане", която обяви, че започва да търси подкрепа за провеждане на референдум за еврозоната. Бившият служебен премиер Стефан Янев, който наскоро създаде партията "Български възход", пък заяви, че с приемането на еврото България ще загуби последния си суверенитет в лицето на лева.

От S&P посочват, че пътят на България към еврозоната и валутния борд през последните 20 години е основна причина за формиране на фискални и външни буфери, като ангажиментите към фиксирания курс на лева са били спазвани въпреки серията от вътрешни и външни политически шокове през този период.

Какво се казва още в доклада

Икономиката ще бъде засегната от конфликта в Украйна поради високата инфлация, намаление на разполагаемия доход, по-ниско потребителско и бизнес доверие, както и от вторичните ефекти от по-ниската икономическа активност на най-важните търговски партньори в ЕС.
Шокът върху икономиката от военния конфликт обаче ще бъде временен и икономическият растеж ще се засили от 2023 г., подкрепен от притокa на трансфери от ЕС. Това трябва да ограничи нарастването на консолидирания държавен дълг, който ще остане нисък в международен план.
Ситуацията с прекъснатите доставки на газ от Русия за България остава управляема поради продължаващите усилия за диверсификация на доставките и оставащите запаси от газ, които са ниски, но все пак достатъчни.
Външните рискове са управляеми въпреки нарастващите дефицити по текущата сметка на фона на покачващите се цени на храните и енергията и бавното възстановяване в туристическия сектор.
Високите и растящи нива на инфлация са предизвикателство за правителството, увеличават се натискът върху публичните финанси, но нетният държавен дълг остава под 20 % от БВП и осигурява достатъчно пространство за провеждане на политика, се посочва в доклада, цитиран и от МФ.