Пет тренда за общините на Варна и Бургас

Очаквано най-големите общински икономики остават тези на областните центрове, като Варна достига 4.4 милиарда лева добавена стойност през 2022 г., Бургас - 2.3 милиарда лева. Със значителна тежест на крайбрежната икономическа карта са и индустриалният център Девня (728 милиона лева добавена стойност), туристическата община Несебър (397 милиона лева) и Аксаково (231 милиона лева). От отраслова гледна точка двете черноморски области са с едни от най-разнообразните профили в страната - областните центрове съсредоточават в себе си услугите - от търговия и транспорт до професионални дейности, а в последните години привличат все повече фирми от високотехнологичния сектор. Част от по-малките общини - Девня, Карнобат - специализират в преработващата промишленост и съсредоточават водещи фирми от автомобилния сектор, химическата промишленост и други индустриални сегменти. В други, особено в Бургаска област, водещ е секторът на хотелите и ресторантите - такива са Несебър, Созопол, Приморско.

Девня е на първо място не само сред двете области, но и в страната по добавена стойност на човек от населението - 102 хиляди лева на човек през 2022 г. В рамките на областта с относително висока степен са и Варна (14 хиляди лева на човек), Белослав (13 хиляди лева на човек) и Аксаково (12 хиляди лева на човек). В Бургас на първо място излиза Малко Търново (16 хиляди лева на човек), която изпреварва с малко Несебър (16 хиляди лева на човек) и община Бургас (12 хиляди лева на човек).

Големият ръст в Малко Търново, която е относително бедна община, е движен от значителни инвестиции в енергетиката от възобновяеми източници, в частност соларни панели, на фона на малко население.

Важно е да отбележим обаче, че общините, които се класират начело по този показател, привличат и много работници от съседни населени места.

Забавяне на инвестициите

На фона на бързото възстановяване на икономическата активност инвестициите в двете морски области видимо изостават. В повече от половината общини има спад в разходите за придобиване на дълготрайни активи спрямо 2021 г. Сред варненските общини ръст на инвестиционните разходи отбелязват икономическите лидери Варна (21%) и Девня (48%) и малките общини Провадия и Аврен. В Бургас обаче самият областен център е с 24% спад на годишна база, а значителни повишения има предимно в малки общини.

Очаквано инвестициите са съсредоточени в най-големите общини, като размерът им във Варна достига 1.1 милиарда лева, в Бургас - 605 милиона лева, в Несебър - 155 милиона лева, в Девня - 151 милиона лева. Причина за разнопосочната динамика е най-вероятно задържането на инвестициите в сектора на хотелите и ресторантите на фона на повишената несигурност в годините на ковид-19. Отнесени спрямо населението, най-високи са текущите инвестиции в Девня (21 хиляди лева на човек), Несебър (6.3 хиляди лева на човек) и Ветрино (4.6 хиляди лева на човек).

Свиване има в размера на чуждестранните инвестиции в почти всички общини на Варна и Бургас. През 2022 г. размерът на ПЧИ с натрупване в края на годината достига 1.8 милиарда евро в Бургас, 1.1 милиарда евро в Несебър, 835 милиона евро във Варна и 787 милиона евро в Девня. Варненската индустриална община е лидер в страната по ПЧИ на човек от населението със 110 хиляди евро на човек, а значително присъствие на чужди капитали има и в Бургас (9.2 хиляди евро на човек) и Несебър (4.4 хиляди евро на човек). Крайморските общини са и сред водещите при употребата на средства от европейските фондове, насочени най-вече към развитие на ВиК инфраструктура.

Бързо възстановяване на пазара на труда

И през 2022 г. продължава тенденцията към свиване на безработицата спрямо големия ръст от 2020 г. Големите разлики в дела на търсещите работа в отделните общини обаче остават - докато в Белослав и Варна той е 2.1% от активното население, в Бургас - 2.4%, в по-малки общини като Вълчи дол, Дългопол, Малко Търново, Сунгурларе и Средец остава над 10%. Същевременно общини с относително високи равнища на икономическо развитие като Девня и Провадия регистрират повишение в безработицата. Местните пазари на труда са динамични, като трайната безработица е проблем само в част от малките общини - делът на хората с регистрация в бюрата по труда над година е висок единствено в Дългопол (5%) и Средец (3%), а в областните центрове практически отсъства. По-сериозни проблеми има с младежката безработица, в това число сред по-развити общини като Девня и Несебър. Видимо кризата в туризма продължава да влияе, включително по линията на незаети работни места.

Значителни разлики има в заетостта, като в по-малките общини делът на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години варира между 15 и 20%. На първо място по този показател в двете области се нарежда Девня (94%), следвана от Несебър (64%), но и в двете общини това отразява най-вече големия брой приходящи работници от съседни населени места. В община Бургас този коефициент е 41%, във Варна - 45%.

Водещите варненски общини са с чувствително по-високи заплати, като и тук лидер е Девня с 2156 лв. средно брутно месечно през 2022 г., следвана от областния център с 1642 лв. месечно. Относително висока е и средната заплата в община Бургас - 1482 лв. на месец. Прави впечатление, че общините, където водещ икономически отрасъл е туризмът - Несебър, Приморско, Созопол, Царево, Поморие - са с относително ниски заплати.

Образователните проблеми

Сред сериозните предизвикателства пред развитието на крайбрежните области е образователната структура на населението. Дяловете на висшистите са високи единствено в двата големи града - Варна (49% от населението на 25 - 64 години) и Бургас (42%), а в нито една друга община не надхвърлят 30%. Същевременно дяловете на населението с основно и по-ниско образование, които срещат значително трудности пред интеграцията си на пазара на труда, са високи в повечето малки общини. Според данните от преброяването в част от тях има и значителни дялове на неграмотните - по 5% от населението на 9 и повече години - в Сунгурларе, Средец и Малко Търново.

На сходен извод навеждат и резултатите на учениците в двете области, като с над Добър (4) на последния държавен зрелостен изпит са единствено дванадесетокласниците в община Варна. На националното външно оценяване след седми клас пък само учениците във Варна и Бургас надхвърлят средно 40 точки от възможни 100, което подчертава значителните неравенства в образователните системи между областните центрове и малките общини.

Демографските възможности

На фона на останалата част от страната общините във Варна и Бургас се представят относително добре от гледна точка на демографските показатели. Несебър е една от едва петте общини, която е увеличила населението си в десетилетието между двете преброявания, при това с цели 6.3% - по-добре се представя единствено близката до София Божурище. В повечето общини в двете области спадът е под 10% - добро представяне на фона на над 20% в много части на страната. Същевременно дяловете на възрастното население са относително ниски, тези на трудоспособните - високи.

Причина за доброто демографско представяне на крайморските области са най-вече миграционните процеси. Несебър и тук е лидер, като през 2022 г. механичният прираст на общината е 6.4%, а сходни добри резултати постигат и Бяла (5.3%) и Ветрино (41%). В големите общини миграционният баланс също е положителен, като във Варна достига 0.8%, в Бургас - 0.3%. Морските градове са привлекателни както с добрия си стандарт на живот, така и с възможностите за образование и реализация. Въпреки подобренията след пандемията естественият прираст остава отрицателен във всички общини, като във Варна вече е паднал под -0.5% в Бургас - под -0.7%.