Прогнозите за все по-висока инфлация и по-нисък растеж в България се увеличават
Виенският икономически институт очаква средногодишното покачване на цените да достигне 14% през тази година
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Все повече институции, които изготвят икономически прогнози за България, ревизират очакванията си за инфлация и икономически ръст през тази година. Посоката е потребителски цени нагоре, а ръст на БВП надолу. Най-песимистична обаче засега е прогнозата на Виенския икономически институт (wiiw). Техните експерти очакват средногодишната инфлация в България през тази година да достигне 14%, а ръстът на икономиката да е едва 2%. През март статистиката отчете 12.4% ръст на индекса на потребителските цени на годишна база.
И ако доскоро повечето прогнози залагаха, че през 2023 г. поскъпването на цените ще започне да отшумява, преди дни директорът на МВФ Кристалина Георгиева заяви, че институцията не предвижда периодът на висока инфлация да приключи нито тази, нито следващата година.
Основните фактори - война и енергийни доставки
"Най-големият канал, по който войната в Украйна удря региона на Централна и Източна Европа, е чрез рязкото покачване на цените на енергията и храните. Това свива реалните доходи на домакинствата и по този начин намалява частното потребление", посочват икономистите от wiiw. "Ако има енергийно ембарго срещу Русия, инфлацията ще се удвои в почти всички страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа", посочват икономистите. При този негативен сценарий според тях България на практика би изпаднала в стагфлация - икономиката ще отчете нулев растеж, а средногодишната инфлация ще достигне цели 18%. Това е повече от стойностите, които отчиташе статистиката преди Световната финансова криза и реално ще е рекорд от хиперинфлацията 90-те години на миналия век.
Все пак икономистите посочват, че при базовия им сценарий за развитие на икономиките в региона прякото въздействие на войната върху повечето страни ще остане управляемо през 2022 г. Загубите от търговията с Украйна и Русия (с изключение на енергийното ембарго) вероятно ще достигнат около 0.5% от БВП за повечето страни, с изключение на Беларус. Що се отнася до специфични индустрии, пряко ще бъде засегнат предимно автомобилният сектор, тъй като Украйна е важен доставчик на някои компоненти.
В своята априлска прогноза KBC (собственикът на ОББ) също понижи очакванията си за ръст на БВП до 2.5% през тази година (очаквания 2.8% само месец по-рано) и увеличи тези за инфлация с 3 пункта до 11.1%. Други любопитни промени в очакванията на белгийската група са още, че въпреки това очаква ускорение на цените на жилищата, като през март прогнозираше 6.5%, а сега 7.5%. Освен това анализаторите на банката залагат доходността по десетгодишните ДЦК на България през настоящето тримесечие да се укроти леко от нивата сега около 1.9 до 1.7%, но след това ще се покачи до около 2% в третото и 2.3% в четвъртото тримесечие. Преди месец KBC очакваше нивата да достигнат едва до 1.5% в края на годината, като обаче тогава тя не предвиждаше ЕЦБ да покачва лихвата си, докато сега е отчетено вдигане с 0.5 процентни пункта. Това оставя сравнително кратък прозорец за правителството да пласира сравнително евтино емисия дълг на международните пазари, която му е нужна за да финансира бюджетния дефицит.
Вече не отговаряме на критерия за ценова стабилност
Високата инфлация, която отчита статистиката и очакванията тя да продължи да расте през следващите месеци поставят под въпрос и заявеното от България намерение да се присъедини към еврозоната през 2024 г. Един от Маастрихтските критерии за приемане на еврото е ценова стабилност. Тя се изчислява като средната годишна промяна на индекса на потребителските цени за последните 12 месеца. Той трябва да не надхвърля референтната стойност, която е същият показател в трите най-добре представящи се членки по него плюс 1.5 процентни пункта. И ако към март хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за България е 10.5%, то има държави като Малта с ХИПЦ от 4.5%, Франция - 5.1% и Португалия с 5.5%.
В прогнозата на wiiw България е страната с най-висока инфлация в ЕС не само за 2022, но и за 2023 и 2024 г. Тогава очакванията са нивата да спаднат съответно до 8% и 5% спрямо 3% и 2% за еврозоната.
1 коментар
Република България прилага създаващ щети метод за емитиране на левове. Държавната финансова грешка е водещата причина за сегашната инфлация в Република България.
Централната банка няма капацитет за сигурно спиране на инфлация.
Все още обществеността коментира последиците, а е мълчалива за водещата причина.
Успешното държавно противодействие по отношение на сегашната инфлация е възможно чрез прекратяване на държавната финансова грешка.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.