Вицепремиерът Пеканов лансира държавен икономически тинк-танк
Експертният съвет за икономически анализи още се изгражда институционално, но екипът му вече работи по първите си изследвания
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Нов своеобразен държавен тинк-танк, създаден по инициатива на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов, ще съветва управляващите в сферата на икономиката. Макар неговото институционализиране да не е завършено, някои от членовете на Експертния съвет за икономически анализи вече работят по първите си становища, стана ясно при представянето му във вторник.
Органът събира изтъкнати български и чуждестранни специалисти с богата академична биография, които ще изготвят икономически анализи безвъзмездно в полза на обществото и институциите с цел да допринесат за вземането на по-добри решения за икономиката на страната. Съветът, който ще се оглавява от професора по макроикономика в Norwegian Business School Пламен Ненов, даде заявка, че ще бъде независим от политически обвързаности и няма да коментира конкретни управленски мерки, а ще се фокусира върху по-дългосрочни тенденции. Първоначално съставът е формиран на база на покани към изтъкнати академични фигури от България или следящи процесите в страната, като все още процедурите за избор на бъдещи членове се изглаждат.
- Ръст от 3% на българската икономика очаква Международният валутен фонд за 2023 г.
- Калин Христов: Инфлацията няма да бъде потисната просто като се покачат лихвите
Идеята за събиране на експертен потенциал в сферата на икономиката се обсъжда от около година и се основава на подобни практики в страни като Франция и Германия. Все още не е ясно под шапката на коя институция ще бъде съветът и как ще се гарантира неговата независимост, но това предстои да бъде изяснено през следващите седмици. Един от избраните подходи е изготвените материали да не представляват позиция на колективния орган, а да ангажират само мнението на автора му, което е и честа практика в аналитичните звена на международни институции. Замисълът е членовете му да не могат да се посочват отвън, но засега не е напълно изчистено как да бъдат предпазени от евентуален политически натиск.
Тъй като органът има само консултативна функция, един от големите рискове е дали политиците изобщо ще се вслушват в мненията на експертите. Пеканов изказа надежда, че това ще е така, тъй като страната има нужда от по-задълбочен икономически дебат по много теми. "Все пак държавата трябва да се учи от науката, но това е неин избор", каза той. Съветът се изгражда във време, когато икономическите постулати се преосмислят: в началото на годината например едва ли някой си е помислял за налагане на ценови ограничения на енергията, а сега подобни мерки се обсъждат в много страни и на общоевропейско ниво. "Често говорим за европейските икономически политики като реципиент, а трябва да сме техен архитект", каза служебният вицепремиер.
Платформа за приобщаване на още икономисти
Съветът ще изготвя икономически анализи на базата на математически модели и с данни за българската икономика, като ще си сътрудничи с институции като НСИ и БНБ. Органът иска да служи и като платформа за приобщаване на специалисти от академичната общност в страната и чужбина, както и на чуждестранни икономисти, а не на последно място - да бъде канал за предаване на икономически знания и опит към студентите.
Първоначалният състав на съвета включва основно български експерти с успехи извън страната и с публикации във водещи академични журнали, а сред имената са и чуждестранни икономисти като Гунтрам Волф, бившия директор на тинк-танка Bruegel и настоящ директор на института German Council on Foreign Relations. Председателят на съвета, Пламен Ненов, освен преподавател е и изследовател в Норвежката централна банка и има докторска степен по икономика от MIT. Настоящите членове са общо единадесет, като сред тях са Петьо Бонев, асистент-професор по иконометрия в University St. Gallen; Ралица Ганева, професор по макроикономика в Софийския университет; Станли Гьошев, лектор по финанси в University of Exeter; Джефри Нилсен, професор по макроикономика в Американския университет в България. Всички те присъстваха при представянето на проекта, а редиците им се допълват още от Калоян Ганев, Йото Йотов, Георги Кочарков, Георги Камбуров и Теодора Цанкова. Като автори се очаква да се включат и външни експерти. Анализите ще се публикуват на специален уебсайт поне веднъж на три месеца, като първото становище се очаква през първото тримесечие на 2023 г. В плановете е и организирането на ежегодна конференция.
Макар правилата все още да не са формализирани, се предвижда една трета от състава на съвета да се обновява на три години, като инициативата да привлича нови попълнения ще бъде на председателя. Той от своя страна е с 5-годишен мандат без възможност за подновяване. Първоначалните членове са подбрани от академичните среди на база на техните научни постижения, поясни Ненов.
Експертите хвърлиха светлина върху темите, по които ще работят. Сред тях са производителността на българската икономика, териториалните неравенства, икономическите и индустриалните политики, връзката между макроикономиката и финансовата система в България, човешкият капитал, пазарът на труда и енергетиката.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.