МВФ: В много страни 2023 г. ще се усеща като рецесия

Организацията понижи прогнозата си за следващата година и очаква инфлацията да остане висока за по-дълго

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и президентът на Световната банка Дейвид Малпас предупредиха за нарастващ риск от глобална рецесия и казаха, че инфлацията остава продължаващ проблем след руската инвазия в Украйна

Васил Минков

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и президентът на Световната банка Дейвид Малпас предупредиха за нарастващ риск от глобална рецесия и казаха, че инфлацията остава продължаващ проблем след руската инвазия в Украйна © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Международният валутен фонд (МВФ) очаква ръстът на световната икономика да се забави до 3.2% през тази година след миналогодишното разширяване от 6%, а предвижданият за 2023 г. ръст е още по-нисък - 2.7%. В най-новата си прогноза организацията ревизира със 0.2 пр. пункта надолу растежа за 2023 г., без да променя този за 2022 г. Президентът на Световната банка Дейвид Малпас и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в понеделник предупредиха за нарастващ риск от глобална рецесия и казаха, че инфлацията остава продължаващ проблем след руската инвазия в Украйна. "Има риск и реална опасност от световна рецесия през следващата година", каза Малпас в началото на ежегодната среща между лидерите на двете институции, която за първи път се провежда на живо след началото на пандемията.

Над една трета от световната икономика ще се свие тази или следващата година, а най-големите - САЩ, Китай и ЕС, ще продължат да са в застой, посочва последният доклад на МВФ. Войната в Украйна, високата инфлация и забавянето на активността в Китай са основните заплахи пред глобалната икономика, смятат анализаторите на фонда.

Въпреки негативната глобална прогноза МВФ очаква реалният ръст на БВП на България да е 3% през 2023 г. и 3.9% през тази година. Икономистите от фонда са завишили и очакванията си за инфлацията в страната за тази година до 12.4% средногодишно. Засега очакванията са тя да намалее наполовина през 2023 г.

Забавяне

Политиката за нулев ковид в Китай и проблемите с имотния сектор, който се равнява на около една пета от БВП на страната, отслабват втората най-голяма световна икономика. Предвид нейните размери и обвързаност с останалите, това ще има тежки последствия за световната търговия и активност.

С 0.7 пр. пункта надолу до 1.6% е ревизиран ръстът на американската икономика за тази година, като през следващата се очаква тя още да се забави до 1%. За еврозоната прогнозите за тази година се подобряват за сметка на следващата. Предвижданият за 2022 г. ръст за валутния съюз е 3.1%, или с 0.5 пр. пункта нагоре спрямо старата прогноза, но за следващата е понижен до едва 0.5%.

Забавящият се растеж в развитите икономики, нарастващите лихвени проценти, климатичните рискове и оставящите високи цени на храните и енергията засягат особено тежко развиващите се страни, казаха двамата лидери и призоваха за съгласувани действия в помощ на нововъзникващите пазари. Шефът на МВФ призова развитите икономики да "поставят под контрол голямата опасност от дългова криза", защото тя ще засегне всички страни, а не само тези със значително дългово бреме.

Война, инфлация и растящи лихви

Войната е засилила инфлацията чрез ръст на цените на енергоносителите и храната, посочват икономистите на МВФ. Русия е намалила доставките на газ за Европа до под 20%, а цените на суровината са се повишили над 4 пъти спрямо 2021 г., предизвиквайки енергийна криза и опасения за недостиг.

Високата инфлация доведе до едновременен отговор от страна на много централни банки, водени от американската, която дава тласък на долара спрямо останалите валути. Очаква се затягащите се парични условия постепенно ще понижат търсенето и да поставят под контрол инфлацията, макар и по-бавно, отколкото преди се очакваше. Според МВФ тя ще достигне своя пик в края на тази година, но ще остане висока и през следващата, като през 2024 г. ще спадне до 4.1% - все още два пъти над целта на централните банки.

Пред определящите паричната политика институции стоят рисковете както от прекомерно затягане на условията, така и от твърде ранно спиране, но според МВФ приоритет трябва да е овладяването на ценовия ръст. Пазарите на труда остават стегнати в повечето големи икономики, но инфлационна спирала все още може да бъде избегната, ако очакванията не се изместят. Организацията съветва правителствата да избягват непазарни мерки като ограничаване на цени, нецеленасочени субсидии и забрани за експорт, тъй като са неефективни. Фискалните мерки трябва да бъдат "добре насочени", за да се гарантира, че не добавят още "масло към пламъците на инфлацията".

Малпас, който беше подложен на критики миналия месец, защото отказа да каже дали приема научния консенсус за глобалното затопляне, заяви, че служители в банката работят усилено, за да освободят повече средства за справяне с климатичните проблеми, пред които са изправени толкова много развиващи се страни. Според Георгиева светът се нуждае от между 3 и 6 трлн. долара, за да се справи с изменението на климата, и е необходимо да се увеличи сътрудничеството с частния сектор.