Съветът за икономически анализи: България трудно ще изпълни инфлационния критерий за еврозоната

Въпросният критерий е предназначен за периоди с ниска инфлация, тъй като правилото за отклонението е абсолютно, а не относително. А при сегашната вълна на твърде бързо покачване на цените разликите между отделните държави се разширяват. По последни данни към юни например инфлацията в Испания, Белгия и Люксембург вече падна под 2%, докато по сравнимия индекс в България е 7.5%. Заради извънредните обстоятелства при оценката на Хърватия миналата година европейските институции направиха компромис и извадиха от изчисленията част от страните с най-ниска инфлация, което позволи на Загреб на практика да заобиколи критерия.

Без особена промяна за икономиката

Като цяло присъединяването на България към еврозоната "не би представлявало сериозна промяна за икономиката", пише в анализа, изготвен от четирима членове на Съвета - Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов. Заради валутния борд, който се възприема като надежден, и сега разликите в лихвените проценти спрямо тези в еврозоната са сравнително малки. А българската банкова система вече е под надзора на Единния надзорен механизъм на ЕЦБ.

Членството в еврозоната все пак би донесло на България допълнителни предимства. Сред тях са по-лесно управление на ликвидността на публичните финанси и по-ниски транзакционни разходи. Освен това България би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор.

Намалените транзакционни разходи и подобреното доверие и репутация на страната вероятно ще дадат тласък на външната търговия, особено за сектори като селско стопанство и туризъм. Сред очакваните ефекти се посочва и ръст на входящите и изходящите капиталови потоци и засилване на финансовата интеграция с еврозоната.

Еднократен ефект върху инфлацията

Консенсусът сред учените е, че въвеждането на еврото като цяло няма големи последствия за инфлацията. Възможни са обаче еднократни увеличения в някои сектори, специално в услугите и ресторантьорството. Опитът на други източноевропейски страни показва, че общата инфлация, както и тази при храни и напитки, остава относително стабилна при приемане на еврото, но при услугите има еднократен и краткотраен ефект на повишение. Сравнение с държави като Полша, Унгария и Чехия, които не ползват еврото, показва, че ефектът е минимален и разликата е от порядъка на 2-3 пр. пункта.

Икономистите обясняват това с факта, че цените на услугите се променят по-рядко, отколкото на стоките, а бизнесите често отлагат и изчакват подходящ момент за смяна на ценовите етикети, а такъв идва именно със смяната на валутата.

Съществува също така риск от вътрешно финансиран еднократен кредитен бум, тъй като изискванията за минимални резерви на банките ще паднат от 12% на 1%, което ще освободи известен ресурс за кредитиране. Според икономистите обаче вероятността това да се случи е малка, тъй като за банките би било по-изгодно да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ или да потърсят по-добри инвестиционни възможности в чужбина.

За да се избегне неправомерно използване на въвеждането на еврото за повишаване на цени, българските институции трябва да вземат пример от други източноевропейски страни и да гарантират гладко адаптиране на обществото към новата валута, съветват експертите. Това включва разяснителни кампании, представяне на цените в двете валути и допълнителни мерки за прозрачност.

Повече за това как България трябва да се подготви за приемането на еврото и какви са рисковете и ползите очаквайте в петък в интервюто на "Капитал" с Гунтрам Волф, изпълнителен директор на Германския съвет за външни отношения, бивш директор на тинк-танка Bruegel и член на българския Съвет за икономически анализи.