Мащабна ревизия на НСИ: През 2021 г. икономиката е пораснала не с 4.2%, а със 7.6%

Измененията в данните за БВП идват основно от повече потребление на домакинствата и трупане на запаси от фирмите

Покачването на запасите може да се отдаде на незавършено производство или на запасяване със суровини и материали заради очакваното им поскъпване

Николай Стоянов

Покачването на запасите може да се отдаде на незавършено производство или на запасяване със суровини и материали заради очакваното им поскъпване © Nadezhda Chipeva

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

БВП на България за 2021 г. е бил с 6.2 млрд. лв. повече, отколкото се смяташе досега, а за първата половина на 2022 г. НСИ добавя още 1.2 млрд. лв.
Новите данни показват, че измененията се дължат основно на повече потребление от домакинствата и трупане на запаси от фирмите
Статистическият институт не е обяснил публично какво налага необичайно голямата ревизия

През 2021 г. брутният вътрешен продукт (БВП), генериран от българската икономика, не е бил 132.7 млрд. лв., а 139 млрд. лв. Това се вижда от публикуваните на 19 октомври от НСИ данни, с които се прави мащабна ревизия, която обхваща и някои от числата за 2020 г., а също и текущите данни за първите две тримесечия на 2022.

Съпоставка с предишните публикувани данни от март показва, че националната статистика вече приема, че икономиката през 2021 г. е пораснала не с 4.2%, а с цели 7.6%. Също така излиза, че спадът в ковид годината - 2020, е бил малко по-слаб, отколкото се приемаше досега - 4% вместо 4.4%, а ревизии и ефект има и върху текущите данни от първото полугодие на 2022 г. Съществени размествания има и по компонентите на БВП.

По принцип ревизиите не са нещо необичайно - първоначалните експресни оценки и предварителни данни за БВП се правят с много допускания и с постъпването на повече данни те могат да търпят промени. Същевременно обаче отклонение от над 6.2 млрд. лв., или 3 процентни пункта, е доста значително и определено повдига въпроси за надеждността и качеството на икономическата статистика. БВП е един от най-важните макроикономически показатели, като е използван не само за измерител на растежа, а и за разнообразни съпоставки и сравнения, включително и такива, залягащи в нормативни и регулаторни документи.

Затова и коренно различната му стойност, както и причините и факторите довели до промяната, би трябвало да бъде комуникирана ясно с публиката. НСИ обаче прави ревизията до голяма степен на тъмно - тя е обявена в календара на институцията, но не е съпътствана от прессъобщение или каквито и да било пояснения.

Липсващите 6 млрд. лв. през 2021 г.

Съпоставка на новите със старите данни по различните методи, по които НСИ изчислява БВП, дава възможност да се види поне частично откъде идва разминаването. От данните по сектори се вижда, че най-голямата част от ревизията - нагоре с 4.5 млрд. лв., е в групата "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство". Тя обаче е доста широкообхватна, така че трудно може да се установи откъде точно идва голямото разминаване. Големи покачвания има още във финансовия сектор (1.8 млрд. лв.) и селското стопанство (1.1 млрд. лв.), докато в промишлеността новото число е с над 1 млрд. лв. по-ниско.

Ако пък се погледне по метода на крайното използване излиза, че промяната идва по почти всички линии. Потреблението е било подценено с 2 млрд. лв., като практически цялата ревизия се дължи на домакинствата. При брутокапиталообразуването ревизията е с 3.3 млрд. лв. нагоре, като обаче по-голямата част не идва от инвестициите, а от изменението на запасите. Темата с изненадващо високите стойности на показателя в началните месеци на 2022 г. предизвика различни тълкувания и хипотези на какво може да се дължи като не се изключваше и да става въпрос за статистически неточности. В последната си макропрогноза публикувана преди дни, БНБ я отдава на повече незавършено производство и запасяване със суровини и материали заради очакваното им поскъпване. А сега от новите данни излиза, че този процес е започнал по-рано - още във второто полугодие на 2021 г.

Нагоре са ревизирани и данните за външната търговия със стоки и услуги, с превес на тези за износа (1.6 млрд. лв.) над тези за вноса (+0.85 млрд. лв.). Така че ревизията в нетния експорт също дава положителен принос за растежа.

Ефектът върху 2022 г.

Чисто механично ударно покачване на БВП за 2021 г. би трябвало да доведе до понижаване на данните за годишния ръст през 2022 г. Това обаче практически не се наблюдава особено, тъй като ревизията обхваща и данните от първите две тримесечия на настоящата година. Там промяната не е толкова драстична, но не е и пренебрежима - номинално БВП за полугодието се покачва спрямо предходната оценка с над 1.2 млрд. лв. до 73 млрд. лв. Това се дължи отново почти изцяло на повишение при потреблението на домакинствата, както и на повече износ и внос от първоначално отчетените.

Финалният резултат е малко противоречив - според сезонно изгладените данни, които влизат в официалните международни статистики и се ползват и от Евростат, всъщност растежът в началото на 2022 г. дори е бил по-бърз от досега отчетеното. През първото тримесечие числото се покачва от 4.2 на 5.3%, а през второто - от 4 на 4.8% (донякъде иронично именно толкова ръст беше посочила НСИ в експресната си оценка, преди да го ревизира надолу). Ако обаче се гледат неизгладените данни, ревизията води до малко по-слаб растеж за същите периоди.

Всички сметки наново

По-същественият резултат от голямата ревизия обаче е, че стойностите на всички показатели, включващи различни съотношения към БВП, на практика може да са доста различни от досега приеманото от анализатори и официални институции.

Например при обявяването на първоначалните данни за 137.74 млрд. лв. БВП през март НСИ изчислява, че това съответства на 19 268 лв., или 11 645 долара на човек от населението. Ако обаче се вземат предвид новата по-висока стойност, както и по-малкото население според преброяването излиза стойност около 21 300 лв.

Други важни съотношения като дълг към БВП пък механично се понижават. Бюджетният дефицит за 2021 г. също би трябвало да се свие от досега отчитаните -4.1% на около -3.9%. Картината се променя и при международните сравнения - например вече растежът на България за 2021 г. не е под средното в ЕС, а, напротив, нарежда се сред най-високите нива в блока.

Новите числа реално означават и че всички анализи и прогнози, базирани на тях, реално трябва да се модифицират. Например чувствително по-големият растеж в края на 2021 г. вероятно автоматично ще се пренесе в по-нисък растеж на годишна база в края на настоящата година. Повечето и по-продължително акумулирани запаси от бизнеса също са индикатор, който може да означава по-нисък растеж в близко бъдеще до реализирането на натрупаната стока или влагането на складираните суровини в готова продукция. Това е може би и най-същественият проблем от необичайно голямата ревизия, тъй като при планирането и бюджетирането си бизнесите стъпват именно на очакванията за растежа и други показатели догодина.