С почти 2.5 млрд. лв. повече: НСИ ревизира растежа на икономиката за 2022 г. от 3.4 на 3.9%
БВП за миналата година достига 167.8 млрд. лв., а добавки в данните до юни 2023 г. вдигат леко и растежа за полугодието
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП), генериран от българската икономика, не е бил 165.3 млрд. лв., а с почти 2.5 млрд. лв. повече, или 167.8 млрд. лв. Това показват нови данни на НСИ, с които се прави ревизия на числата за няколко години назад. Най-съществена е за миналата година.
Съпоставка с предишните публикувани данни показва, че националната статистика вече приема, че икономиката през 2022 г. е пораснала не с 3.4%, а с 3.9%. Пипнати са и данните за 2021 г., които вече бяха ревизирани значително през миналата година. Така реалният ръст на БВП за 2021 г. вече е 7.7%, а не 7.6%.
Съществени размествания има и по компонентите на БВП. Според тях потреблението на домакинствата е растяло по-умерено спрямо досегашните оценки (с 1.5 млрд. лв. надолу), но за сметка на това инвестициите са били с почти 5 млрд. лв. повече. С по няколко милиарда нагоре са и вносът и износът.
Ревизиите на тези данни не са нещо необичайно - първоначалните експресни оценки и предварителни данни за БВП се правят с много допускания и с постъпването на повече данни те могат да търпят промени. Преди година НСИ направи доста по-мащабна ревизия - от над 6 млрд. лв., като растежът се изстреля от 4.2 до 7.6%
Най-големите промени
Ако се погледнат данните по разходи за крайно използване, се оказва, че потреблението е било надценено с 1.5 млрд. лв., като цялата ревизия се дължи на домакинствата. За сметка на това пък инвестиционната активност е била силно подценена, което се вижда от съществената промяната при брутокапиталообразуването - с над 4.9 млрд. лв. нагоре. По-голямата част идва от инвестициите, но нагоре е и изменението на запасите, което достига огромната сума 10.6 млрд. лв. Така изведнъж се оказва, че инвестициите в икономиката са растели с цели 11.5% през миналата година, а не както се смяташе преди това - с 2.7%.Бумът на запасите е сред големите мистерии на статистиката в последните години. За него може да има и естествени обяснения. Блокираните вериги на доставка и несигурността около войната в Украйна е логично да накарат много фирми да трупат повече наличности от ключовите си суровини. Същевременно обаче нива, достигащи 10.6 млрд. лв. след ревизията, или над 6% от БВП, са определено нетипични и резките промени в тях се нуждаят от повече разяснение.
За пръв път актуализираните данни на НСИ са съпътствани от прессъобщение, но то не влиза в такива детайли. По общото обяснение, че при предварителните данни от март се взема сума от оценките на тримесечните данни, а сега те са "ревизирани след получаване на пълната информация от отчетните единици с годишните отчети на предприятията и актуализирана административна информация". Също така ефект е оказала и методологическа ревизия за подобряване на методите за изчисляване на компонентите на БВП.
Значително са променени и данните за износ и внос през миналата година, съответно с над 2.75 млрд. лв. и 3.7 млрд. лв. Така салдото се свива до под 350 млн. лв. и с това общо приносът на нетния износ за растежа напълно се стопява. От НСИ обясняват променените данни за външната търговия с "рутинни ревизии на БНБ".
Засега без негативи за 2023
Повишаването на БВП за предходната година автоматично би трябвало да доведе до спад на растежа за настоящата. Това обаче не се случва, тъй като ревизии нагоре има и при БВП за първата половина на 2023 г. Така резултатът е всъщност, че и в двете тримесечия растежът се оказва малко по-висок от първоначално обявения - с по 0.1 процентни пункта. През януари - март БВП се е покачил на годишна база с 2.2%, а през април - юни - с 1.9%.Преди дни зам. финансовият министър Георги Клисурски обясни на организираната от "Капитал" годишна среща на бизнеса с правителството, че ревизията и наличните данни досега не дават основание за съществена промяна на прогнозите и очакванията са 2023 г. да приключи с 1.8% растеж, при които беше разчетен и бюджетът. Повечето прогнози на международни институции и банки са за малко по-ниски стойности - около 1.5%.
Новите данни за 2022 г. обаче имат ефект върху всички показатели, които стъпват на съотношения към БВП. Така например нивата на бюджетен дефицит и дълг за миналата година ще се понижат леко, като, съдейки по ревизиите нагоре в първите тримесечия на 2023 г., ефект ще има и за настоящата. Същевременно измерители за благосъстоянието като БВП на човек от населението ще се покачат. В сравнителен план също след ревизията България се окачва с икономически растеж над средния в ЕС, докато преди това той беше точно колкото Евростат изчислява за блока - 3.4%.
3 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.