НСИ ревизира ръста на икономиката от 4.8% на 4% през второто тримесечие

Причините отново са съществена промяна в оценките за инфлацията и в данните за запасите

Увеличението на запасите в икономиката е с почти 2.3 млрд. лв. спрямо април-юни миналата година, според данните на НСИ

Вера Денизова

Увеличението на запасите в икономиката е с почти 2.3 млрд. лв. спрямо април-юни миналата година, според данните на НСИ © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Икономическият растеж през второто тримесечие на годината е бил по-нисък спрямо това, което показваха експресните данни на националната статистика. БВП на България расте с 4% на годишна база за периода април-юни, според предварителните данни на НСИ. Това е с 0.8 процентни пункта и по-ниско спрямо първата оценка на статистиката. На тримесечна база също има ревизия от 1.1 на 0.8%.

Ревизиите с постъпването на по-пълни данни не са нещо необичайно и подобна промяна се случи и с числата за първите три месеца на годината. Тогава основните фактори бяха необяснимо повишаване на използвания дефлатор, както и рекордно покачване на запасите с 2.5 млрд. лв., което не съответства на историческите нива за първо тримесечие и е в пъти над нивата им през същия период на 2021 г. Сега с новите данни оценката за растежа през първото тримесечие на 2022 г. отново се покачва леко - с 0.2 процентни пункта до 4.2%.

Какво се променя

Според новите данни БВП за второто тримесечие е почти 39 млрд. лв., или с 0.7 млрд. лв. повече, отколкото НСИ отчете първоначално на 17 август. Въпреки номинално по-големия ръст на икономиката обаче националната статистика свива оценката си за реалния растеж с 0.8 процентни пункта до 4%, което може да се обясни с ползван различен, значително по-висок дефлатор. Това е измерител на покачването на цените, който се различава от потребителската инфлация, тъй като поскъпването в различните сектори на икономиката, а също и промените в експортните цени могат да варират много. Подобна ревизия беше направена и при данните за първото тримесечие на годината като там номиналната разлика беше още по-голяма.

Данните показват, че основен двигател на растежа продължава да е потреблението, а приносът на инвестициите продължава да е отрицателен. Същевременно за второ поредно тримесечие изменението на запасите продължава да е с необичайно висока стойност 2.3 млрд. лв. Още през пролетта, когато по същата линия бяха отчетени 2.5 млрд. лв. при средно около 0.6-0.7 млрд. лв. в последните години, икономистите нямаха единно обяснение за странния феномен и затова дали става за презапасяване с материали заради покачващите се цени, временно блокирания износ на зърно или др.

Обяснението на БНБ

В последната си "Макроикономическа прогноза" БНБ също обръща внимание на данните за запасите, които вероятно обясняват ревизиите на НСИ. "От една страна, съгласно методологията на НСИ водещият подход за съставяне на БВП е производственият метод и високият размер на запасите би могъл отчасти да отразява предварителния характер на информацията, използвана за компилиране на БВП по метода на крайното използване, което в бъдеще да доведе до ревизия в структурата на БВП и интерпретацията на икономическото развитие. От друга страна, увеличението на запасите може да бъде обяснено с незавършено производство (например в строителството и преработващата промишленост) и/или с целенасочено натрупване на по-високи наличности от суровини и материали поради очаквания за допълнително повишение на цените и задълбочаване на затрудненията в глобалните вериги за доставки", се посочва в анализа на централната банка. Според тях високият принос на запасите за растежа на реалния БВП в началото на годината и факторите, които го обясняват, са източник на несигурност пред прогнозата за икономическата активност през 2022 г.

Повечето анализатори вече включват не само в негативните, а и в базовите си сценарии рецесия в еврозоната тази зима. Кризата там бързо ще се пренесе и в България. Преди десетина дни служебният финансов министър Росица Велкова заяви, че очакванията на подопечното й ведомство са темпът на прираст на българската икономика да започне да се забавя още през третото тримесечие на тази година.