Годишният ръст на българската икономика се забавя до 3.2%

На тримесечна база повишението е с 0.6% и остава над средното в ЕС, а осем държави членки вече отчитат спад на БВП

Високата потребителска инфлация през периода юли - септември в комбинация с растящите цени на енергийните източници забавя ръста на потреблението в страната

Вера Денизова

Високата потребителска инфлация през периода юли - септември в комбинация с растящите цени на енергийните източници забавя ръста на потреблението в страната © Лили Тоушек

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Увеличаващите се цени и очакванията за задаваща се криза забавят ръста на потреблението в страната през третото тримесечие на годината. А това се отразява и на темпа на прираст на българската икономика - на годишна база той се забавя до 3.2%, показват експресните оценки на националната статистика. На тримесечна база прирастът на БВП също е по-нисък в сравнение с предходните периоди и се увеличава с 0.6%

Данните са в синхрон с очакванията на повечето икономисти за постепенно забавяне на темпа на растеж на българския БВП паралелно с този в останалите държави от ЕС.

Наскоро еврокомисията предупреди, че високите енергийни цени, намалялата покупателната способност на домакинствата, по-слабата външна среда и по-затегнатите условия на финансиране заради растящите лихви ще насочат повечето държави към рецесия през последното тримесечие на тази година. В нея се залага едва 0.3% ръст на европейската икономика догодина с надежда, че потапянето ще е кратко и напролет повечето държави ще започнат да се възстановяват.

По-слабо потребление

Данните на статистиката са експресни и вероятно скоро ще претърпят по-съществена ревизия, както се случва през последните няколко тримесечия. Те обаче показват, че за периода юли - септември българската икономика е растяла с по-бавен темп на фона на отчетените от НСИ в първата половина от годината ръстове по 5%. Основният фактор е потреблението - неговият прираст се забавя и на годишна (3%), и на тримесечна база (0.5%), което беше очаквано предвид високата инфлация. През разглеждания период индексът на потребителските цени растеше с всеки следващ месец и през септември достигна до 18.7% и на практика изпревари средния ръст на доходите. Липсата на редовен кабинет, политическата несигурност и рокадите във властта пък вероятно имат отражение и върху правителствените разходи, каквито разбивки обаче няма в експресните оценки и може да се очакват чак при предварителните данни.

Приносът на нетния износ обаче е положителен, а минусът при инвестициите се свива леко до 8.4% на годишна база.

Спадовете предстоят

Първоначалните очаквания след началото на войната в Украйна бяха, че икономиката ще расте по-бавно през тази година. След силните първи две тримесечия обаче повечето анализатори ревизираха прогнозните си нагоре, като сега се очаква годината да завърши с ръст на БВП около 3%.

Днес Евростат отчете и забавяне на ръста в еврозоната до 0.2% на тримесечна и 2.1% на годишна база. Осем от страните в ЕС пък вече са със спад на БВП през летните месеци спрямо април - юни - Белгия, Чехия, Латвия, Унгария, Австрия, Нидерландия, Словения и Финландия. Прогнозите са за рецесия в еврозоната и повечето страни от ЕС през зимата.

На този фон България остава сред най-силно представящите се икономики, но забавената икономическа активност в еврозоната неминуемо ще започне да се пренася. Засега обаче няма нито една прогноза от международна или места институция, която да вещае дори и плитка рецесия в страната в базовия си сценарий.