Да налееш (розово) масло в предизборния огън

Какви са промените в законодателството

Подготвяните промени са в законодателството на ЕС за "класификацията, етикетирането и опаковането на вещества, считани за химически и представляващи заплаха за здравето и безопасността на околната среда". Те са част от Зелената сделка и според ЕК целят по-добра защита на потребителите, макар и да има мнения, че то е донякъде спорно и че е един вид престараване от страна на Брюксел. Окончателният вариант на регламента се очаква в края на 2023 г., а дотогава бизнес, местни власти, евродепутати и лобистки организации в Брюксел са запретнали ръкави, за да защитят интересите на това традиционно производство не само в България, но и за Италия, Испания и Франция.

"Според очакваното предложение на ЕК етеричните масла, вместо да се разглеждат, както досега, като "вещества", ще бъдат категоризирани като "смеси", каза пред журналисти по-рано тази седмица българският евродепутат Атидже Алиева-Вели. Според нея това е заплаха за емблематичното за България розово масло, но също и лавандуловото и други производства, които всъщност като обем в България са десетки пъти по-големи (виж графиките). Според Алиева-Вели те могат да попаднат в клас "опасни" продукти, защото съдържат определени съставки, за които има съмнения, че имат негативно въздействие върху човешкия организъм при определени условия.

Етеричните масла, макар непряко споменати в законодателството, имат поне 600 молекули за изследване и ако измежду тях има съмнения дори и за една, която нанася евентуална вреда на здравето, те ще станат предмет на този нов регламент като "завършени продукти, пуснати на пазара", но също и като част от състава на козметични продукти. Съмнения има например за бензил салицилатът, че предизвиква алергия, гераниолът (в маслото от здравец) и тимолът (в маслото от мащерка), които могат да предизвикат потенциални ендокринни, репродуктивни или други проблеми (но това не е научно потвърдено).

В предложението обаче не се предвижда никаква забрана за производството им или налагане за промяна на състава им. Евентуално следствие може да е поява на предупредителни пиктограми за вредните съставки (специално етикетиране) върху опаковките с етерични масла.

От бранша обаче са обезпокоени и смятат, че самата концепция на регламента е неправилна. "Комисията поставя в една кошница синтетичните продукти и натуралните продукти", алармира и Ален Обанел, президент на междупрофесионалната комисия на френските етерични масла. И добавя: "Природата обаче не ги "смила" по същия начин. Което може да е опасно за човека в синтетичния продукт, не е задължително опасен, ако се съдържа в естествен продукт."

Същия аргумент извежда и Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика": "Етеричните масла трябва да се разглеждат като вещества, а не като компоненти или смеси, както предлага ЕК. Така конкретни молекули в състава им, които биха могли да имат канцерогенни, репродуктивни или други странични ефекти, няма да бъдат разглеждани отделно и съответно няма да се прилагат допълнителни изисквания за тях (тестване, обозначения и др.)", казва тя.

Какви са страховете на бизнеса

Преките ефекти върху сектора от въвеждането на новите мерки биха били най-вече административни, свързани с ново етикетиране и съответните разходи за това. Различните сортове лавандула например имат различен състав и новият регламент би изисквал различни етикети. "Предложението налага инвестиции в голям размер за земеделците и предприятията. Това означава, че малките производители, каквито са по-голямата част от розопроизводителите, ще изпитат големи затруднения, за да се справят", смята Алиева-Вели.

Финансовата заплаха от нов етикет звучи доста преувеличено, но истинският страх на производителите всъщност е да не бъдат изхвърлени от пазарите на козметика, билки и лекарства. "Никой няма да купи парфюм с надпис "Този продукт е опасен" или с череп върху него", тревожи се Ален Обанел.

В регионите, където е концентрирано това производство, са притеснени за местния поминък. "Производителите в Долината на розите са 2900, освен Казанлък това са и жителите на Панагюрище, Карлово, Стрелча, Сопот...", сподели пред "Капитал" страховете си кметът на Община Казанлък Галина Стоянова. Според нея обаче става дума не само за Долината на розите, но и за цялата държава - лавандула например се гледа в Дунавската равина и в други райони.

Именно по молба на български кметове евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков проверява казуса. Според него проектът е в твърде ранна фаза, за да "бием тревога", но е нужна качествена оценка на въздействие. "Нормално е докладът за такава оценка да остойности разходите и административната тежест за бизнеса, които ще съпътстват новите промени. Трябва да има и сценарии за влиянието на новите разпоредби върху приходите, пазарните дялове и конкурентоспособността на българските и европейските производители, особено на фона на другите кризи", казва той. Според него твърде голяма тежест върху производителите може да ги направи неконкурентоспособни спрямо внос от Азия например.

Други аргументи на бизнеса са свързани с това, че законодателите гледат малко едностранчиво и са склонни да дамгосат естествен продукт заради евентуален (не категоричен) риск сам по себе си на един от множеството му компоненти. "Ако искаме да посочим в безкрайно малкото всичко, което теоретично може да бъде опасно за хората, това е възможно, но безполезно. Намирам, че сме по-малко взискателни, когато става въпрос за белина", смята Ксавие Леплдюр, производител на биоетерични масла от Франция.

"Регулирането на рецептурите на парфюмите и козметичните продукти не е в интерес на потребителите, които все повече търсят натуралното. А рестрикцията и ограничаването на натурални съставки означава само едно - замяната им със синтетични аналози, които едва ли са по-безопасни", казва и Гергана Андреева. Тя смята, че законодателният процес не трябва да бъде прибързан и да обрича цели производства, а да е балансиран и "да взима предвид всички аспекти и икономическото въздействие върху цялата верига на доставка". Подобна е позицията на куп европейски и международни асоциации.

Превенция

От своя страна ЕК се опитва да успокои: все още нищо не е написано и каквото и да се случи, никакви разпоредби няма да влязат в сила преди 2025 г., но производителите предпочитат да действат превантивно. Петиция във Франция вече събра над 200 000 подписа. Отделно Асоциацията на кметовете на европейските градове, в чиито региони се произвеждат етерични масла, подготвя среща в Казанлък на 24 и 25 май, на която ще бъде ясно заявено несъгласието им с евентуалните промени. "Възнамеряваме и на място в Брюксел да запознаем евродепутатите с богатството на Розовата долина. Трябва да предупредим за икономическия ефект от забраната на етеричните масла в здравеопазването, хранителната и парфюмерийната индустрия. Говорим и за културата на цяла Европа", настоява кметицата на Казанлък.

Какво следва

След като ЕК публикува проекта на регламента, той бива рефериран към европарламента и към съвета, които изготвят позициите си, преди да седнат около масата за преговори. "Едно е сигурно - всеки проект, който съвпада с периода преди и след изборите за европарламент, е в риск. Първо, предизборните настроения (и кампания) в Брюксел могат да тласнат законодателството в неочаквана посока. Второ, ако парламентът приеме своята позиция на първо четене, преди да се разпусне за изборите, по правило новото мнозинство след лятото на 2024 може да отвори отново разпоредбите и да се стигне до още по-лоши такива. Вероятно около 50% от евродепутатите ще са нови лица, ще търсят платформа за силен старт на мандата, например отварянето на заварената позиция на първо четене по регламента", коментира от своя страна Андрей Новаков.

Той допълва, че българските евродепутати все пак имат добре отъпкана пътека за реакция от времето на Пакет "Мобилност" и че за разлика от поведението на политиците в страната представителите ни в европарламента действат единно за националния интерес. "Пакет "Мобилност" не е единствен, но е един добър пример за това. Истинският риск в идните месеци се крие в това дали и какво правителство ще имаме в България и колко активно ще е то по темата. Към момента по-скоро такава активност липсва, особено в контекста на ангажираността на Франция например. Последната не чака публикуването на законодателното предложение", допълва той.

Колко точно масло се влага в продуктите е рецептурна и търговска тайна, но според оценка на експерти делът на розовото масло в един парфюм е 1-2% Фотограф : Надежда Чипева