Соларен парк за 100 млн. лв. ще строи свързваният с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол"

От кафяво към зелено

Проектът за соларен парк на територията на ТЕЦ "Бобов дол" всъщност е нагледен пример за това, как може да се използват предимствата на старата централа за целите на нови енергийни проекти.

Там така или иначе има пряка връзка с електропреносната мрежа, теренът е негоден за други цели, налични са работници и самото дружеството изначално е производител на електроенергия и съответно установен участник на пазара.

В конкретния случай ще се ползва стария сгуроотвал - общо 1400 декара нарушен терен. Принципно площта е прекалено голяма и би могла да поеме дори 200 мегавата мощност, но има особености - равната зона е само 600 дка, докато останалото са терасовидни насипи.

Двадесет години след рекултивацията на терена той не е със сменено предназначение и все още се води "нарушен". "Въпреки това се наложи с комисия да доказваме, че теренът е нарушен, а не е земеделска земя", казва Кристина Лазарова, която представлява платформата "Brown to Green" и е председател на съвета на директорите на ТЕЦ "Бобов дол".

"Аз мисля, че това е един добър пример как не затваряш едно въглищно предприятие, а развиваш с новите технологии и даваш бъдеще за хората, които работят там. Прехвърляме хора от централата в строителството и оперирането на парка", обяснява още Лазарова.

Теренът за фотоволтаиците се намира югозападно от централата и преди е бил сгуроотвал за отпадъка от горенето на въглища Източник: ТЕЦ ''Бобов дол''

Сега в ТЕЦ "Бобов дол" работят около 1000 човека, а още 960 са заетите в мините. Ясно е, че няма да се осигури работа на всички тези хора със фотоволтаика, но все пак се осигурява някаква бъдеща заетост за хората.

Бавно, дори за Ковачки

Една от големите спънки за инвестициите в нови ВЕИ проекти в България са административните срокове и бюрокрацията, които често отнемат до две години. Въпреки че проектът е свързан с бизнесмен като Христо Ковачки, който при почти всяка власт се ползва с благоразположението на чиновниците, конкретния соларен парк не получава бърза писта.

Идеята за изграждането му е още от 2020 г., като самото инвестиционно намерение е внесено на 15 март 2021 г. в РИОСВ - София. На 11 юни 2021 г. екоинспекцията решава, че няма нужда се прави оценка за въздействие върху околната среда за проекта точно защото територията изначално е "нарушена" и увредена през годините, в които се е използвала като сгуроотвал от ТЕЦ "Бобов дол".

Междувременно е задвижена и процедурата с подробния устройствен плана (ПУП), но той влиза в сила чак в началото на 2022 г.

В края на март същата година е подписан и предварителен договор с Електроенергийния системен оператор за присъединяване на ФЕЦ "Бобов дол", като тук пак се ползва преимуществото на самата въглищна централа, до която има изградена мрежа и подстанция, което в повечето случаи липсва при други подобни проекти.

Самото разрешително за строеж е от 29 април 2022 г. Следват още процедури, докато през януари 2023 г. е подписан и окончателния договор с (ЕСО). Все още обаче предстои изграждането на въздушната електропреносна линия от няколко километра. Нейното строителство реално ще се възложи и контролира от самата ЕСО, но ще бъде платено изцяло от ТЕЦ "Бобов дол".

Първите доставки на соларни панели вече са на пристанището в Бургас и реално ще са на площадката край Бобов дол до дни, където пък е организиран терен за съхранение от 10 декара. Конструкциите, инверторите и кабелите също са доставени или поръчани. През юни се очаква доставката и на самата подстанция (33/110kV с мощност 110kVA) за бъдещата централа.

Проектант на електро/вътрешната част на соларната централа е "ЕЛ-Консулт", изграждането на конструкцията ще бъде извършено от МАТ ООД, инверторите са на Huawei, а самите соларни панели JA Solar Holding. Консултант на ТЕЦ "Бобов дол" е "СПИ Енергийни системи"

Кристина Лазарова обяснява, че проектът не предвижда т.нар. тракери за слънцето, тъй като панелите са разположени върху разнообразен терен, включително в зони със земни тераси, като някои са обърнати на изток, други на запад, а трети на юг.

Финалната дата за приключване на първата фаза от проекта е 13 декември 2023 г., но очакванията са инсталацията да заработи преди това, стига доставките да вървят по план.

Нашата система 40-40-20

Целият проект е разделен на три големи етапа. Първият, който трябва да е факт още до лятото, е за мощност от 40 мегавата. Едва след завършването и пускането му ще се премине към изпълнение и на останалите два етапа - още един 40 мегавата и накрая 20 мегавата.

Това разделение е свързано с финансирането на инвестицията. Средствата за началото на първия етап - около 30 млн. лв., ще бъдат осигурени от самата ТЕЦ "Бобов дол", която през миналата година заради високите цени на електроенергията успя да реализира немалки печалби, подобно на всички производители на ток. След което соларната централа, с терена и останалите активи като мрежа, подстанция и т.н., ще бъдат извадени в ново, отделно от ТЕЦ-а дружество. Това се налага, за да може да се вземат кредити за останалата част от финансирането (около 70 млн. лв.) - просто банките вече не отпускат заеми на въглищни компании или дори да го правят, условията са крайно неизгодни.

Планирано е да има и батерии към соларния парк, като първоначалният им капацитет ще е между 1 и 5 мегаватчаса, но ще бъдат модулни, така че да могат да се надграждат.

"В момента липсва ясна законова регулация за използването на батериите и няма смисъл още сега да инвестираме в тях. Когато въпросът бъде уреден на законодателно ниво и преценим кое как ще работи, може да надградим системата за съхранение", казва Лазарова.

Панделката на проекта, казва Лазарова, е зарядна станция за електромобили. Тя ще бъде изградена в единия край на терена на соларния парк, до пътя Дупница - Кюстендил и реално ще предлага зелена енергия за зареждане на електрически превозни средства.

А на въпрос за това дали районът не е прекалено запрашен, което би понижило ефективността на панелите, Лазарова обяснява, че зоната е на няколко километра от самата централа и анализите не показват по-висока прашност.

Комбинацията ток, газ и въглища

Паралелно със соларния парк ТЕЦ "Бобов дол" е задвижил и проект за изграждане на 5 газови когенератора с обща мощност от 42 мВт. Очаква се те да бъдат въведени в експлоатация през април 2024 г., като още това лято трябва да бъде готова и връзката на централата с газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз". Последното, казва Лазарова, ще позволи още да се замени начинът на разпалване на котлите - от сегашния мазут, който предизвиква черните пушеци, ще се премине към природен газ. Инвестиционното намерение за този проект е внесено в РИОСВ - София, още на 7 април 2021 г., като процедурата в момента е в изпълнителната агенция по околна среда и още не е приключила.

Също така се работи и върху изграждането на инсталация за биогаз с капацитет от 6.5 мВтч. Подписан е договор за проектиране, доставка на оборудване и строителство със Zorg Biogas, но все още се чака да приключи процедурата по ОВОС.

По-напред в бъдещето по думите на Лазарова стои и въпросът за електролиза, който да произвежда зелен водород с енергията от соларния парк. Подобно начинание би имало смисъл само при някакви бъдещи тежки регулации от Брюксел, тъй като от техническа гледна точка това изглежда нелогично - да се използва наличната електроенергията, за да се прави газ, от който след това пак да се прави ток.

Ако тази комбинация наистина се случи, ТЕЦ "Бобов дол" ще се преобрази напълно и от едно от най-замърсяващите и спорни предприятия в страната ще стане пример за енергийна трансформация. Реално ТЕЦ-а ще може да балансира на място соларната инсталация и в резултат ще може да се предложи цялостен базов продукт на пазара. Засега обаче ръководството не е решило как точно ще реализира енергията - дали като комбинация от всичките мощности на място, през отделни балансиращи групи или пък чрез дългосрочни договори с крайни клиенти или търговци.