Строителите получават до 50% бонус "инфлация" от държавата

Търсенето на решение обаче се забави с месеци и до голяма степен това налага сега индексациите да са още по-големи. Разликата само между второто и третото тримесечие на 2022 г. е допълнително 25% оскъпяване. А това създава и доста възможности за спекулация - ако даден строител например бави умишлено изпълнението на проект си, след това ще може да иска по-голяма индексация. Дори да му се наложат неустойки заради забавянето, те биха били много по-малки като сума - Законът за обществените поръчки допуска до 50% повишаване на първоначалната обща стойност на договорите, а глобите са максимум до 10%, и то ако съдът ги потвърди.

Дългоочакваната методика

Според приетата от служебния кабинет методика договорите се индексират по формула, която използва за база Индекс на цени на производител на вътрешния пазар на строителни материали. Според НСИ, ако към началото на 2021 г. този индекс е бил около 108 пункта, в края на 2022-а вече е над 230 пункта. Като се приложат формулата и коефициентът за различните категории, строителство се получава оскъпяване 60 - 75 процента.

Важно е, че това оскъпяване важи само за дейностите, които са извършени в съответното тримесечие, за което важи даденият индекс. Общата стойност на договора обаче не може да се повиши с повече от 50%.

За обществени поръчки по европейските оперативни програми има друг таван - 15% индексация на целия договор, тъй като там се използват самите средства от фондовете и именно това е наличният ресурс.

На индексация подлежат всички договори, по които са изпълнявани дейности след 30 юни 2021 година или такива са предстоящи. За база се взима стойността на индекса към 31 декември 2020 г., дори офертата на кандидата за търга да е била подадена преди тази дата.

Индексация може да се прави и напред във времето, тоест, когато се подава оферта с определени цени и отново започне силно оскъпяване на материалите, стойността на договорите ще се променя на това основание. И обратното, ако настъпи силно поевтиняване на строителните материали, възложителят също може да поиска намаляване на цената на договора.

Камарата на строителите (KСБ) публикува и инструкция с цел да улесни доставчиците и изпълнителните на договори по ЗОП при искането им за изменение на цени по силата на публикуваната Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация.

В началото на декември 2022 г. обаче по предложение и доклад на тогавашния министър на енергетиката Росен Христов беше внесен проект за изменение и допълнение на методиката. А промените, които са предложени, всъщност са разширяване на обсега на договорите, като към тези за строителство се включват договорите за доставка и рамковите споразумения. Основният аргумент за това е, че в настоящата си редакция методиката е непълна и ограничава обхвата си само до обществените поръчки за строителство.

Становище към този проект на постановление за изменение в рамките на общественото обсъждане по него са изразили няколко организации, сред които "Сименс", ЕВН и "Виваком".

Едно решение - редица проблеми

Аргументите на дружествата са в няколко посоки, но най-общо оформят тезата, че има редица пропуски в методиката, а в някои случаи тя дори предизвиква нови проблеми.

"Тази специфика на процеса не позволи да се отчете, че повишението в цените и негативните ефекти от инфлацията засягат всички сектори", се казва в становището на "Виваком". Повишаването на разходите за производство и доставка на почти всички стоки и услуги значи, че е нужна преоценка на методиката и нейното спешно допълване, така че да се избегне дискриминационното отношение към широк кръг икономически субекти и да се позволи компенсирането на всички засегнати изпълнители по договори за обществени поръчки, се пояснява още в документа.

От своя страна ЕВН посочват, че освен посоченото стеснение на обхвата на методиката, чрез нейното въвеждане "се създаде и правна несигурност както за възложителите по ЗОП, така и за изпълнителите, защото пестеливостта на правилата, които допълнително бяха предвидени и влязоха в сила чрез приетата методика, доведе до значителни рискове в дейността на секторните възложители и по специално - по отношение на последиците, които прилагането на методиката би могло да предизвика в дейността на търговски дружества лицензианти".

Казано с други думи, компании като електроразпределителното дружество на ЕВН са длъжни да прилагат методиката за договори за развитие на мрежата например, но няма откъде да увеличат приходите си, с които да платят, тъй като те са регулирани на годишна база от Комисията за енергийно и водно регулиране. В този случай лицензионното дружество е задължено да плаща повече, но му е забранено да продава по-скъпо услугите си.

Разработена по този начин, методиката има смисъл основно за самите изпълнители по договори, сключени по ЗОП. Частните възложители и повечето публични такива ще имат сериозни затруднения с намирането на допълнителни средства. Примерно общините са изправени пред проблем, тъй като липсата на държавен бюджет за 2023 г. ги оставя със средствата за 2022-ра, а и повечето общини нямат собствени средства, с които да покрият увеличението на разходите по обществени поръчки. В подобна ситуация са и възложители като училища и болници, които според методиката ще трябва да плащат повече, но реално няма откъде да вземат нужните допълнителни средства.

"Методиката дава право на изпълнителя, а не го задължава да поиска индексация на договора си с възложителя и разумният подход в случая би било търсенето на договореност между двете страни с цел запазване на интересите и на изпълнителя и възложителя", споделиха източници на "Капитал". В този смисъл и така погледнато, възниква въпросът нужна ли е изобщо тази методика, ако страните могат да договорят тези условия сами и дори да ги посочат като клауза в своите договори.

На различно мнение обаче са Камарата на строителите, която в отговор за "Капитал" посочи, че методиката е изработена "коректно". Но и според тях проблемите, които остават нерешени след приемането й, не са при частните инвестиции. "В частно-правните отношения, включително между строител и доставчик, актуализацията на цените се прави непрекъснато, тъй като стойността на материалите и строителните услуги следват пазарните принципи", се посочва в отговорите.

Според КСБ проблеми има при прилагане на методиката от част от публичните възложители, които, "притиснати от липсата на свободен ресурс за индексация, налагат "надграждащи" методиката ограничения - като например таван от 15%. Има и нежелание за прилагане на методиката за завършени към момента обекти, с което се наказват коректните строителни компании, които независимо от неяснотата как ще бъдат компенсирани (до приемането на методиката) изпълняваха съвестно поетите обекти".

В интерес на кого

"Така наречената Методика за индексация за съжаление е създадена, за да задоволи конкретни интереси", посочи източник на "Капитал" от заинтересованите страни в казуса с индексацията на договорите. Те не отричат, че идеята за създаването на методика е възможност за отпушването на редица изоставени и незавършени проекти, но смятат, че тя основно удовлетворява исканията на строителния сектор, но създава редица проблеми сред останалите.

Основният въпрос всъщност е трябва ли държавата да се намесва в двустранните отношения между доставчик (изпълнител) и възложител или трябва да ги остави те самите да се договорят, ако има проблем. При наличието на методика изпълнителите няма да подминат предоговарянето на цените, а могат директно да поискат индексация. В този смисъл обхватът на методиката попада в сферата на "чистите намерения и добрата воля на изпълнителите", посочват заинтересовани източници на "Капитал" и допълват, че "това поставя директен отрицателен ефект върху възложителя, извличайки целия пазарен риск само за една от страните".

От друга страна, ясно е, че държавата трябва да създаде конкретен механизъм за компенсация заради инфлационните процеси, но трябва да се направи разумно, без да създава допълнителни проблеми от това.

Има опасност методиката в сегашния си вариант да предизвика неочаквано и нежелано увеличение на инфлацията. Това може да се случи, защото възложителите в по-голямата си част са държавни структури и лесно могат да пишат всичко на сметката на хазната.

Освен това някои възложителите като общини, ВиК дружества, транспортни услуги и други трудно могат да увеличат приходите си, за да платят индексацията на договорите.

Все още не е ясно колко точно пари ще са нужни на държавата, за да плати индексациите на всички договори, а една предварителна и поне приблизителна оценка щеше да е полезна. Това ще се разбере след време, когато анексите бъдат публикувани в регистъра на обществените поръчки. Само индексацията на договора за изграждане на газовата връзка със Сърбия е над 40 млн. лева.

Остава и въпросът дали всъщност това не е вид държавна помощ, защото всеки изпълнител, който работи по ЗОП, може да се възползва от Методиката, което право му дава всъщност държавата, а това от своя страна го поставя в неравни конкурентни условия с неговите конкуренти. "От закрила от държавата всъщност се ползват онези строители, които работят по ЗОП, защото методиката не е за всички възложители по договори за строителство, а за тези, които работят по обществени поръчки", посочват експерти за "Капитал".

Кой всъщност я прилага

Вече има близо 200 публикувани анекса за общо около 80 млн. лв. допълнителни средства. "Капитал" отправи запитване към някои държавни организации за това колко и до каква степен е приложима методиката, както и какви са ефектите от нейното прилагане.

В свой отговор за "Капитал" от "Български пощи" например посочиха: "Доколкото действащата към момента методика обхваща само сключени договори за строителство, а не всички сфери на прилагане на ЗОП, то ефектът ѝ е трудно установим спрямо инфлационните процеси в страната, свързани с трайната тенденция за нарастване на цените на горивата и енергийните ресурси, даващи отражение във всички стопански области."

Миналата седмица стана ясно, че индексация по договора за близо 150 млн. евро е получил и строителят на газовия интерконектор Гърция - България - гръцката "Авакс". Но заради забавянето на проекта и наложените неустойки е било направено прихващане, като няма конкретни данни за числата.

"Независимият преносен оператор ICGB постигна споразумение с изпълнителя на строителния договор за газовия интерконектор Гърция - България, в рамките на което е одобрена индексация на стойността на част от строително-монтажните дейности по проекта и са прихванати дължимите неустойки по забавяне изграждането на IGB, считано от 01.01.2022 г."

Тук нелепото е, че заради забавянето през цялата 2022 г. се иска индексация на цените от страна на изпълнителя. Ако проектът беше завършен в срок, това просто нямаше да се наложи.