Индексацията на договорите по обществени поръчки е в ход, спорът е за размера

Внесеният законопроект и мотивите към него са именно от ИТН, чийто представител в правителството е Караджов.

Основният мотив за включването на възможността за индексация в ЗОП е изключително бързият темп на поскъпване на строителните материали, в това число на металите, дървесината, на енергоносителите и др.

"Само за 2021 г. инфлацията в промишлеността е скочила с над 16% спрямо 2020 г. Никой няма да работи на загуба. А забавянето е по обективни причини - от обявяването на обществената поръчка и подаването на офертите до подписването на договорите минават месеци, понякога години", се обосновава регионалният министър.

Как ще става актуализацията на цените

Предложенията за промени в закона за обществените поръчки всъщност не дават конкретен отговор на въпроса как и с колко ще се индексират договори, а предвиждат създаването на методика, която да бъде приета от Министерския съвет и която да отрази всички обстоятелства по инфлационните промени. На тази база ще могат да се компенсират текущите договори.

Според обявените от министър Караджов данни методиката предвижда строителните дейности, по които ще се индексират цените, да бъдат разделени на шест групи - сградно строителство, производствени сгради в областта на енергийната инфраструктура, индустриално строителство, мрежи и съоръжения в областта на ВиК, строителство на пътища, железопътни линии.

Според него "разделението е според тежестта на строителните материали в различните видове строежи и е съгласувано с Камарата на строителите".

От тези промени няма да могат да се възползват обаче общинските проекти. Вероятно те ще могат да покрият разликите по договорите от увеличението през тази година на субсидията за капиталови разходи. Още повече там, където договорите и обществените поръчки са по европейски проекти и програми, разликите ще се покриват от самите програми, в които има заложен резерв.

Така пред общините ще остане за решаване проблемът кои проекти са приоритетни и трябва да бъдат завършени и кои да бъдат спрени.

Има и условия

Предвиденото условие в методиката е, че ще могат да се индексират само дейности, изпълнени след 30 юни 2021 г., или предстоящи такива, за които определянето на стойността е по оферти подадени след 31 декември 2020 г. Максималният процент, с който може да се индексира общата стойност на договора, ще е 15%. Индексация ще може да се прави на всеки три месеца.

Няма да се допуска актуализиране на цените за приключили вече договори към датата на влизане в сила на методиката, които са с изпълнени дейности и финансово разплатени.

Индексацията трябва да се основава и на публикуваните на страницата на АПИ методически указания относно "Възможности за индексиране на договори по време на изпълнението им в условия на инфлация".

Всички тези параметри по методиката са обсъдени, разгледани и приети на работни срещи между представители на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта и Камарата на строителите (КСБ) в България.

Съгласни, но не съвсем

На тези срещи КСБ са представили и информация за тежестта на строителните материали в себестойността на различните видове строежи. Целта е ограничаване на индексацията до стойността на материали, вложени в строителството.

Има обаче разминаване в диалога между камарата и правителството и то е в размера на процента на индексацията, или така наречения таван от 15%. Основен аргумент на представителите на строителите по този случай е, че средното поскъпване на строителните материали от средата на миналата година е около 40% и посоченият в методиката таван от 15% е несправедлив.

Източник от фирмите, които са подизпълнители по някои от обществените поръчки, посочи пред "Капитал", че за да сме напълно наясно дали този размер от 15% е достатъчен, трябва да обърнем внимание на факта, че той е за цялата стойност на договора, а не за конкретни елементи по него. В този смисъл "той е напълно достатъчен, че даже може и да не е необходим", защото повечето обществени поръчки са сключени на много по-високи стойности от реалните от фирми и консорциуми, които нямат почти никаква история и опит като строители, а са създадени само и единствено с цел участие в конкретната поръчка.

Изхождайки от тази хипотеза, те добавят, че тежестта на реалното оскъпяване на поръчката пада върху подизпълнителите, които са всъщност истинските изпълнители на елементи по договорите, а не само административно тяло в лицето на спечелилия и подписал договор кандидат.

"Да, оскъпяване има и то е около 40%, но е за конкретните дейности в договорите, които са възложени на подизпълнителите с вече реални, а не завишени стойности", посочиха за "Капитал" представители на бранша.

Сега предстои темата с индексациите на договорите да се разисква и на второ чете, като са възможни множество спорове и промени, както се случи при гласуването на решението за изплащане на задълженията към пътните строители.