Индексацията на строителните договори може да мине още в този парламент

Промените в ЗОП засягат обществени поръчки за няколко милиарда лева, възложени от края на 2020 г. насам

Председателят на комисията по регионална политика и благоустройство Настимир Ананиев (вдясно) смята, че парламентът ще гласува промените, преди да се разпусне, защото множество обекти зависят от тях
Председателят на комисията по регионална политика и благоустройство Настимир Ананиев (вдясно) смята, че парламентът ще гласува промените, преди да се разпусне, защото множество обекти зависят от тях
Председателят на комисията по регионална политика и благоустройство Настимир Ананиев (вдясно) смята, че парламентът ще гласува промените, преди да се разпусне, защото множество обекти зависят от тях    ©  Георги Кожухаров
Председателят на комисията по регионална политика и благоустройство Настимир Ананиев (вдясно) смята, че парламентът ще гласува промените, преди да се разпусне, защото множество обекти зависят от тях    ©  Георги Кожухаров
Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Темата накратко
  • Заради високата инфлация част от старите договори наистина трудно могат да бъдат изпълнени без промяна.
  • Няма яснота с колко и кои точно поръчки ще бъдат индексирани. Служебният кабинет ще решава.
  • По-малка подкрепа засега има добрата идея строителят да не проектира сам обекта.

Две съществени промени в Закона за обществените поръчки бяха приети едновременно в регионалната комисия в парламента във вторник, 26 юли. Първата позволява индексация на цените по вече възложени договори при наличието на висока инфлация, а втората слага край на прословутия "инженеринг", на който се възлагат много от поръчките в България.

Двата проекта са част от опитите на управляващата коалиция да сложи ред в обществените поръчки с оглед на идващите милиарди от Европа, както и да се опита да изчисти част от проблемите, натрупани в последните две години. Индексацията на цените е жизненоважна за десетки общини в страната, където проектите в последната година бяха блокирани от поскъпването на основни строителни материали.

Тя обаче няма да реши другия голям проблем - с парите за пътностроителните компании, които протестират на улицата за плащания по сключените по времето на ГЕРБ договори за пътна поддръжка. За тези пари ще се търси отделно решение на извънредно заседание на регионалната комисия.

Развързване на ръцете

Приетият с единодушие в иначе разделената комисия проект за индексацията е внесен от председателя Настимир Ананиев и депутати от "Продължаваме промяната". Той замени внесения преди два месеца друг проект - също подкрепен от Ананиев, но заедно с депутати от "Има такъв народ" (ИТН). Сега, след разпадането на коалицията, излизането на ИТН и превръщането на регионалния министър Гроздан Караджов в основна мишена за ПП явно подобна колаборация не може да сработи.

Съгласно новия текст се въвежда нов член в закона - 117а, който дава методика, по която да бъдат променяни цените на вече сключени договори. Такава възможност вече е предвидена в закона, но сегашната корекция уточнява, че такива промени ще бъдат извършвани чрез методика, приета с решение на Министерския съвет. Това развързва ръцете на служебно правителство, каквото трябва да дойде още другата седмица, да приеме методика и да я спусне до общини и други възложители, без да чака нов парламент.

Тепърва ще се види дали предложението ще успее да мине през този парламент преди края му и как ще се пренесе към общините. "Докладът в регионална е готов, трябва да мине през правна комисия и да, според мен трябва да направим всичко и сме длъжни да мине двете четения още тази седмица. Аз мисля, че може", беше убеден пред "Капитал" Настимир Ананиев.

Новият текст обаче оставя доста широко отворена врата. В него се казва само "съществена инфлация", без никъде да е уточнено какво значи това. В мотивите се говори за 16% ръст на индустриалната инфлация през 2021 г., която се засили след началото на руско-украинската война, но се очаква да започне да спада със страха от рецесия и спада на индустриалното производство.

Изобщо не е ясно и какво ще има и в методиката на МС. В предишния работен вариант се говореше за формула, която да позволява максимум 15% промяна на цените и да взима предвид тримесечния индекс на НСИ за строителните материали. Също така ставаше дума само за поръчки, дадени от началото на 2021 г. с офертни цени, пускани преди края на 2020 г.

Стои и въпросът какво става, ако компания ценообразува сега, после спечели поръчка, а от догодина цените паднат значително. Тук логиката е, че индексация трябва да се предвиди и в посока надолу.

Краят на инженеринга?

Другият проект, приет от комисията с мнозинство 8 на 5 гласа, бе на "Демократична България" и беше за спирането на порочната практика с инженеринга. Казано накратко, дотук много големи поръчки бяха пускани на този принцип, който позволява един строител да вземе поръчката, след това да наеме проектант и двете дейности да бъдат извършени заедно.

Освен че това поставя проектанта в директна зависимост от строителя, то сваля изключително много нивото на проектиране и лишава възложителя от възможност да контролира този процес. В последните години стана традиция да се възлагат строителни обекти по този начин, защото така се крият разходи и сумата по поръчките набъбва значително.

Сега с проекта на ДБ се цели тази практика да бъде спряна. В текста се казва, че инженерингът вече ще е допустим само в три случая:

  • При национални обекти, за които няма местен капацитет
  • При малки местни поръчки до 120 хил. лв.
  • При извънредно възлагане след природни бедствия и аварии.

За да влезе в сила, този текст също трябва да мине през две четения в зала.