Договорите на строителните фирми ще могат да се индексират безлимитно

Първоначално предвиденият праг от 15% отпада, а нужните средства се изчисляват на поне 1.5 млрд. лв.

След приемане на промените в ЗОП топката беше прехвърлена в ръцете на МС и по-специално МРРБ, за да изготви методика за реда и условията на индексацията

Наталия Бекярова

След приемане на промените в ЗОП топката беше прехвърлена в ръцете на МС и по-специално МРРБ, за да изготви методика за реда и условията на индексацията © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Под натиск на строителите отпадна таванът от 15% за оскъпяване на договора, който беше заложен в проекта на Гроздан Караджов.
Ще се индексират дейности, изпълнени след 30 юни 2021 г., или предстоящи такива, за които офертите са подадени след 31 декември 2020 г.
Окончателното приемане на методиката предстои след изтичане на 14-дневния срок за обществено обсъждане.

Строителните фирми, които изпълняват обществени поръчки, ще могат да получават неограничени допълнителни плащания от държавата и общините заради повишените цени на материалите. Това става ясно от публикувания от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за обществено обсъждане проект на Методиката за индексация на сключените строителни договори по обществените поръчки.

За въпросната индексация се говори от месеци, като в края на мандата на четворната коалиция бяха приети промени в Закона за обществените поръчки, с които се създаде правно основание за това. Дотогава инфлацията не беше основание да се правят промени по договорите, освен ако няма изрично предвидена клауза за целта.

Общественото обсъждане на проекта ще продължи до 19 септември и се очаква веднага след това да бъде гласувана и приета методиката, за да се стартира предоговарянето между изпълнители и възложителите и да се възобнови работата по проектите, които са замразени към този момент.

В рамките на общественото обсъждане проектът може да претърпи промени, но засега най-фрапиращо изглежда липсата на таван за индексацията на договорите. Така например проект за 10 млн. лв. изведнъж може да се оскъпи до примерно 12 млн., а друг до 20 млн. лв. в зависимост от това колко близка до властта е фирмата изпълнител.

Също така няма никаква яснота колко средства ще са нужни за актуализацията на цените в договорите. Твърде е възможно да става дума за стотици милиони. Само от началото на тази година са сключени договори за 6.8 млрд. лв., а през миналата - за 7.6 милиарда. Дори само за 10% повишаване на разходите биха били нужни почти 1.5 млрд. лв., които трябва да се осигурят от бюджета на държавата и общините.

Без таван по желание на КСБ

Повишените цени на строителните материали блокираха изпълнението на много проекти с публичен ресурс и застрашиха усвояването на европейското финансиране за обновяване на пътна и водна инфраструктура. Особено силно този проблем се усети в общините. Това доведе до заплахи за спиране на големи проекти и разходване на общински средства със спорна аргументация и законова обосновка, както това се случи в Пловдив.

Натиск и остра реакция имаше и от страна на Камарата на строителите, които искаха по-висок процент на увеличаване на цените по договорите от този, който предложи бившият регионален министър Гроздан Караджов - 15%, като дори се стигна до включването на представителите на камарата в протестите срещу правителството през месец май. Действията им и работата с новия регионален министър Иван Шишков очевидно са дали резултат и първоначално обявеният таван от 15% отпадна. Това е и единствената по-сериозна промяна в настоящата методика спрямо обявения от министър Караджов проект.

Причината по думите на служебния регионален министър Иван Шишков пред БНР е, че този таван отдавна е надвишен. В закона още отпреди промените на последния парламент има разпоредба, която поставя ограничение от 50% за оскъпяване или намаляване цената на договора, но тя се отнася единствено до промени, който засягат стойността на целия договор - когато например се налага извършване на допълнителни услуги. Обратното, предвиденото в методиката засяга преизчисляването стойността на материалите, вложени в строителството. Въпреки това по думите на Шишков би следвало това ограничение да се приложи и при отчитането на инфлацията по този метод.

Какво още казва методиката

В проекта, който беше публикуван от МРРБ, се запазва разделението на строителните проекти на 6 категории - сградно строителство, производствени сгради в областта на енергийната инфраструктура, индустриално строителство, мрежи и съоръжения в областта на ВиК, строителство на пътища, железопътни линии.

За всяка от тези категории е определена максималната тежест на строителните материали в себестойността на строителството. Тя се движи от 52% за ВиК до 67% за енергийните съоръжения - като има припокриване между предложените от Шишков и Караджов стойности. Тези числа са един от компонентите, които се включват във формулата за изчисляване на инфлацията.

Запазват се и времевите ограничения на индексацията. Предвиденото условие в методиката е, че ще могат да се индексират само дейности, изпълнени след 30 юни 2021 г., или предстоящи такива, за които определянето на стойността е по оферти, подадени след 31 декември 2020 г. Нова индексация ще се допуска след три месеца.

Методиката не е с фиксиран краен срок и дава възможност за актуализация и в бъдеще. Така, в случай че се подаде оферта сега, която впоследствие изгуби актуалност заради ново повишаване на цените на материалите, договорите ще могат да се индексират. Обратното също е предвидено - при поевтиняване на строителните суровини възложителят може да поиска по-ниска цена на договора.

Неясно остава и дали договорите, сключени по обществени поръчки извън строителния сектор, също ще могат да бъдат индексирани. В приетата от правителството разпоредба на ЗОП - чл. 117а, не се ограничава тази възможност, но изготвената методика засяга единствено оскъпяването на строителните материали.