Виденовата зима: Левовете в марки

Първо, правителството взима серия от грешни решения, които водят до спекулативни сделки с износ и внос на зърно в година на слаба реколта, в полза на определени близки до властта фирми (като кръга "Орион" и някои групировки). Това води до липса на традиционни зърнени храни и продукти в страната. Кабинетът на Виденов обаче първо отрича за проблема, а след това в спорна сделка внася зърно на много по-висока от пазарната цена. Това води и до драстичен скок на цената на хляба, когато го има.

Следва второ грешно решение - със социални аргументи управляващите решават да замразят цените на парното и евентуално да приложат тази мярка към тока и към някои течни горива. Така постепенно държавните предприятия от сектора верижно започват да трупат загуби. Въвежда се нов закон за цените, създава се Държавна комисия за контрол над цените и на практика се възстановява държавното ценообразуване върху много стоки и услуги - нещо, което не успява да укроти инфлацията, движена от сриващия се курс на лева, а само генерира недостиг на стоки.

Банкови фалити, хиперинфлация

Частните финансови институции, създадени в зората на прехода, са пълни със съмнителен капитал, някои от тях директно обвързани със силови групировки, а други са еволюция на финансово-брокерските къщи, управлявани като ЕООД-та на основателите им. Всичко това заедно с неадекватния надзор произвежда логичния резултат - масово източване на парите на вложителите чрез зле обезпечени или направо необезпечени заеми към свързани лица, като проблемите личат още през 1995 г. Те се материализират в пълен колапс на системата, фалит на 17 банки, започнал със затварянето през май 1996 г. на един от тогавашни гиганти, ползващи се с политически чадър - Първа частна банка, списъци с кредитни милионери и точещи се с десетилетия дела.

Премиерът Жан Виденов (вляво), Дончо Конакчиев и Румен Гечев – двете вицета, които споделят напълно отговорността за разрухата в икономиката по онова време Фотограф : Живко Ангелов

"Благодарение на желанието си да имитира политика, поне отчасти доближаваща се до програмните му документи, българското правителство гласува бюджети с макрорамка, която няма нищо общо с реалността. Вследствие на това лавинообразно нарастват бюджетният дефицит и обвързаният с него вътрешен дълг", допълва картината Едвин Сугарев в свой текст по темата за Corruptionbg.com. По това време той е депутат. Разказва, че за да покрие дълга, държавата печата ценни книжа и задължава търговските банки да ги изкупуват. "Търговските банки от своя страна залагат държавните облигации пред БНБ и Държавна спестовна каса (ДСК) и получават рефинансиране, с което порочният кръг се затваря, стимулирайки по този начин инфлационната спирала."

Измерената от национална статистика инфлация за 1996 г. надхвърля немислимите сега 310%. Още по-болезнен става скокът на цените през първите месеци на следващата година - преизчислен според настоящата методология на НСИ, индексът на потребителските цени през април 1997 г. достига своя пик и е бил рекордните 1948.5%.

Всичко това води и до икономическа криза. Текст на "Капитал" илюстрира ситуацията в този момент: "Ежедневната обезценка на лева и развихрилата се хиперинфлация за броени дни практически убиха бизнеса в България. Все повече малки и средни фирми замразяват или въобще преустановяват дейността си заради големите загуби, които трупат. Търговците не знаят колко пари да искат днес, за да купят утре от същата стока. Липсата на възможност за каквото и да е планиране прави безпредметно производството и търговията с каквото и да било (освен с долари). Оказва се, че е по-изгодно да затвориш и да изчакаш, отколкото да продаваш, което като правило обикновено е на загуба."

В годишния отчет на БНБ от 1996 г. се посочва, че от началото на промените заплащането на труда е загубило четири пети от реалния си размер. А от средата на въпросната година, когато месечната инфлация вече трайно става двуцифрена, работната заплата все по-трудно успява да осигури текущата издръжка на населението. Стопяват се и спестяванията му.

"Заплатите станаха 7 долара, а пенсиите - 4 долара. Масови фалити, повсеместна бедност. И криза - тотална и комплексна. Първо финансова. Тя роди икономическа. Те двете предизвикаха социална, а трите заедно - политическа. Търпението свърши, хората излязоха на улиците. Така се стигна до 10.01.1997 година", припомня си Муравей Радев, финансов министър в кабинета на Иван Костов, в текст за "Фактор.бг".

Политическата криза

Протестите продължават до 4 февруари, когато става ясно, че БСП няма да има второ правителство в рамките на управленския мандат и предстоят предсрочни парламентарни избори. Според някои анализатори този ход, в който активни участници са Добрев и новоизбраният президент Петър Стоянов, спасява страната от гражданска война.

След съставянето на служебен кабинет с премиер Стефан Софиянски се подновяват преговорите с МВФ, въвежда се валутният борд, България подава молба за членство в НАТО.