Властта и институциите в България след 1989 г.

Силата и "проклятието" на президентската власт

В самото създаване на институцията са заложени някои противоречия. Това води до конфликти между държавните глави и издигналите ги партии в годините

По време на мандата на Петър Стоянов за пръв път на посещение у нас дойде американски президент - Бил Клинтън

Велина Господинова

По време на мандата на Петър Стоянов за пръв път на посещение у нас дойде американски президент - Бил Клинтън © Асен Тонев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Капитал 30: Големите теми

През 2023 г. "Капитал" навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната икономика и демокрацията, в опитите да ги създаде и опази. И съответно - провалите. По случай годишнината като журналисти ще направим опит да припомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, как стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.

Всеки месец екипът ще се рови в архива на "Капитал" по избрана голяма тема и ще опитва да разкаже поне значителна част от историята й в рамките на поредицата "Капитал 30: Големите теми". Четвъртата по ред тема посвещаваме темата за институциите и как се управляваха някои от тях. Първата част от темата е посветена на изпълнителната и президентската власти. В следващия брой очаквайте и частта за съдебната власт.

Вече разгледахме присъединяването на България към НАТО и ЕС, големите икономически кризи и отношенията на България с Русия.

Надяваме се, че за по-младите това ще е интересно, за да спорят по-информирано с родителите си, а за свидетелите на тези събития ще е полезно да си спомнят през какво са минали и да осмислят настоящето си.

На президентите в България от 90-те години на миналия век досега обикновено се гледа като на политически фигури, които имат малко правомощия, поради което нямат съществено влияние върху политическия процес. Причината е, че реалната власт е изпълнителната и е в ръцете на премиера, който пък се избира и контролира от парламента. От една страна това наистина е така. Според конституцията държавният глава представлява страната в международните отношения, има право на налагане на вето на приети от парламента закони и при правителствена и парламентарна криза назначава служебен кабинет, който управлява до провеждането на парламентарни избори и избора на редовно правителство от Народното събрание. Има и редица правомощия, които обаче са му дадени по закон - той подписва указите за назначаването на посланиците, шефовете на службите, на председателите на върховните съдилища и главния прокурор и има свои представители в Конституционния съд и някои регулаторни органи.

"Оръжието" на президентите

От друга страна обаче мажоритарният избор на президента, както и сравнително високия рейтинг и авторитет, с който обичайно се ползват личностите на този пост, им дава в ръцете "оръжието", с което да се намесят директно в политическия процес, а в някои случаи дори и да го направляват. Първият демократично избран президент Желю Желев публично отправя критики към първото правителство на демократичните сили на Филип Димитров на пресконференция, станала известна като "Боянските ливади", след което кабинетът на Съюза на демократичните сили (СДС) пада. Георги Първанов става архитект на тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС), която излъчва кабинета на Сергей Станишев. Настоящият президент Румен Радев подкрепи протестиращите срещу третото правителство на Бойко Борисов през 2020 г. и така даде още по-голяма легитимност на протеста. А в настъпилата след това политическа криза управлява страната чрез служебни правителства вече близо година и половина.

"Както много от решенията в България, и това решение на Великото народно събрание (ВНС) да се приеме в конституцията президентът да се избира от хората, а да има малко правомощия, беше взето не с оглед на принципите, а с оглед на конкретна личност. Предвид предстоящите президентски избори тогава почти сигурно беше, че те ще бъдат спечелени от лидера на опозиционния СДС Желю Желев и това се оказа решаващо за орязването на правомощията на президента. Тогава имаше еуфория народът да гласува и не мисля, че зад конкретното решение е имало кой знае какви принципни виждания. То беше плод на времето. Просто моментът беше такъв, че като се започне още от "Кръглата маса" и се стигне до приемането на конституцията тази еуфория водеше до вземането на недокрай изчистени и премислени решения", казва Вержиния Велчева, бивш юридически съветник на президента Желев.

Неизбежния конфликт между президент и издигналата го партия

Тя вижда и още едно противоречие в конституцията, свързано с президентската институция. "В нея е заложено, че президентът не може да бъде партийно обвързан, което през различните мандати е водило до напрежение и открити конфликти между партията, излъчила президента, и самия президент. Това е противоречие, защото така или иначе президентът е политически избор и изискването за надпартийност е някакъв вид смокиново листо да е уж независим. Хората са със своите пристрастия и убеждения и те се проявяват в дейността им", казва Велчева.

Подобни открити конфликти между държавния глава и партията, която ги е издигнала на поста, се случават при почти всички президенти. Още в началото на мандата си Желю Желев влезе в остри противоречия с част от партиите, които тогава съставляваха СДС. И предварителните избори след това за излъчване на кандидатура за президент, спечелени от Петър Стоянов, бяха всъщност елегантен начин той да не се кандидатира за втори мандат, който почти сигурно щеше да загуби. Впоследствие Желев основа своя партия - Либерален съюз, която нямаше абсолютно никакъв успех. Между президента Стоянов и лидера на СДС Иван Костов, който по това време е и премиер, също има напрежение. След загубата на президентските избори за втори мандат Стоянов оглави СДС. Преди това Костов заедно с привържениците основа нова партия - ДСБ.

Подобна на Желев е и съдбата на Георги Първанов. След края на втория си мандат той прекрати членството си в БСП, чийто лидер преди това е, и основа нова партия - АБВ, която сега се оглавява от Румен Петков. Така и не стават ясни мотивите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов партията му да не издигне Росен Плевнелиев за втори мандат и да заложи на Цецка Цачева, която загуби изборите от Румен Радев. Самият Радев пък почти от самото начало на първия си мандат скъса отношенията си с ръководството на БСП, което го номинира за поста, а при сегашния втори мандат е в обтегнати отношения с почти всички парламентарно представени партии.

"Боянските ливади" на Желев

Желю Желев печели първите избори за президент в бурните години на преход от тоталитарния комунически режим към демокрация през 1992 г., когато на практика държавата трябва да се преучреди. Той е един от основателите на опозиционния СДС, в който тогава влизат около 16 партии и организации, и основен участник в "Националната кръгла маса" през 1990 г., на която СДС и силната тогава БСП договарят как да бъде извършен преходът към демокрация и от планова към пазарна икономика. Това се случва на фона на голяма политическа поляризация и всекидневни масови протести, породени от тежката икономическа криза, в която страната е вкарана от БСП с двете правителства на Андрей Луканов. По силата на договореностите на Кръглата маса парламентът приема поправка в действащата комунистическа конституция, според която до приемането на нов основен закон постът на държавен гласа ще се заема от председател (президент).

Първоначално на него е избран Петър Младенов (БСП), но една негова реплика по време на митинг - "Най-добре е танковете да дойдат", предизвиква още по масови протести и е принуден да се оттегли. Тогава с договорка между СДС и БСП парламентът избира Желев за председател (президент), а социалиста Атанас Семердижев за негов заместник. Желев заема поста 2 г., когато чрез избори е избран за президент. "Това бяха едни много силни ходове във външната политика, а и може би самото време беше такова, че даваше възможност след толкова години комунистически застой да се демонстрира една по-самостоятелна и ориентирана към Европа и Запада външна политика", казва Вержиния Велчева. Един такъв ход е признаването (първи в света) на независимостта на Република Македония, която дотогава е част от бивша Югославия. Другият успех на Желев като президент според Велчева е поставянето на началото на реформите от правителството на Димитър Попов. "Колкото и да беше компромисно, това правителство започна преориентирането на страната към пазарна икономика", казва тя. Именно около избора на това правителство, което е плод на договорка между всички парламентарно представени сили, възниква първото по-голямо напрежение между Желев и част от партиите от СДС.

Очакванията са този програмен кабинет да бъде оглавен от тогавашния лидер на съюза Петър Берон, но в партийния орган на БСП в."Дума" излиза информация, че той е бил сътрудник на бившата комунистическа Държавна сигурност (ДС) с агентурно име "Бончо". Желев изисква от вътрешния министър досието и потвърждава публикацията, а Берон напуска лидерския пост в СДС. "Ужасих се като го прочетох. Бяха мъчителни 3 часа и половина, прилоша ми, едва успях да издържа до края", казва след години Желев в различни свои интервюта. Берон пък и до днес твърди, че никога не е сътрудничил на ДС. През 2001 г., когато се кандидатира за президент, комисията по досиетата, която проверява кандидатите за принадлежност към ДС не открива досието му.

Големият разлом между Желев и СДС обаче идва след пресконференция на двора в президентската резидения в Бояна, на която отправи остри критики към Филип Димитров и правителството му. Това става девет месеца след като то е на власт. Няколко месеца след това Димитров иска вот на доверие и не получава подкрепа, както от подкрепящите го дотогава депутати от ДПС, така и от народни представители от СДС, станали известни като "сините мравки". В знак на несъгласие с политиката на Желев и отношението му към СДС оставка от като вицепрезидент подава писателката Блага Димитрова. А Желев е обвиняван от представители на СДС в съглашателство с БСП и ДПС. "Проблемите по-скоро възникнаха от това, че СДС беше една нееднородна коалиция и беше неизбежно във времето да се разслои и разпадне, което доведе до някои конфликти и позволи на определени хора да прокарат разделителни линии За Желев беше характерно, че беше готов да слуша аргументи и да се влияе от тях. И до голяма степен решенията му зависеха от това кой му поднася аргументите и по какъв начин", казва Велчева

Мандатът на Стоянов

Още с встъпването си в длъжност през 1997 г. Петър Стоянов е изправен пред сложна политическа обстановка. Премиерът от БСП Жан Виденов е подал оставка, след като правителството му е вкарало страната в хиперинфлация и банкова криза, а площадите отново са изпълнени с протестиращи. Първото нещо като президент, което Стоянов трябва да направи, е да връчи мандат отново на БСП за съставяне на правителство. Тогавашният лидер на БСП Георги Първанов и номинирания за премиер Николай Добрев връщат папката с неизпълнен мандат. Стоянов и Първанов обаче се разминават в твърденията си как точно се е случило това. Тогавашният президент казва, че двамата са му дали папка със списък с имена с министри, която той отказва да вземе и вместо това свиква КСНС, където въпросът да се обсъди. "В крайна сметка БСП склони да върне мандата, но не защото бе водена от съображението "да спаси България", а защото бе принудена от обстоятелствата. А това има много малко общо с мита за проявената саможертва "в името на България", казва Стоянов през 2018 г. пред в."24 часа".

Първанов има друга версия. В мемоарната си книга "Пътуване към паметта" той разказва, че двамата с Добрев отиват при Стоянов с две папки - едната празна, другата с изпълнен мандат. "Пред Стоянов представихме своя план. Бяхме готови да се откажем от мандата, ако бъде свикан КСНС, който с една консенсусна декларация да провъзгласи мирния изход от политическата криза. Казахме, че имаме готовност с проекто-кабинет, но предпочитаме отказ в рамките на общи усилия за умиротворяване на обществото", пише той. Така се стига до предсрочни парламентарни и избори и назначаването от Стоянов на служебно правителство на Стефан Софиянски, което подава кандидатурата за членство в НАТО. Изборите са спечелени от коалицията ОДС (СДС-Народен съюз), която има мнозинство в парламента и съставя правителство с премиер Иван Костов.

Стоянов подкрепя и решението на правителството на Костов за даване на въздушен коридор на изтребителите на НАТО за акцията срещу тогавашна Югославия, което също изиграва роля за приемането на България в алианса през 2004 г. По средата на мандата му започват да се появяват първите противоречия между него и Костов, който е и лидер на СДС. А през октомври 1999 г. Стоянов публично призовава Костов "да се освободи от корумпираните по високите етажи на властта" - два дни след като Костов е намекнал в интервю, че предстоят промени в правителството. В края на декември сред сменените са и ключови фигури като Евгений Бакъджиев, който тогава държи контрола върху най-голямата партийна структура - в София, и вътрешния министър Богомил Бонев. Като основен мотив за рокадите тогава се сочи доклад за корупция по високите етажи на властта на Националната служба за сигурност, но конкретните причини така не са обявени публично. Всъщност с тези промени и махането от различни висши държавни позиции впоследствие на хора, близки до друга ключова фигура - Христо Бисеров, на практика започва разцеплението на синята партия.

Въпреки напрежението между президент и премиер СДС подкрепя кандидатурата на Стоянов за втори мандат. На изборите през 2001 г. се кандидатират още Георги Първанов и Богомил Бонев като почти всички социологически агенции предричат победа на Стоянов. Той обаче губи от Първанов и като причина за това обикновено се сочи последният предизборен дебат, от който Първанов отсъства, а Стоянов размахва доклада за корупция на НСС, в който фигурира и името на Бонев. Това провокира дебат дали като президент има право да показва класифицирана информация. Има обаче и други причини за загубата. Решението на Стоянов да се кандидатира като независим, за да може да привлече гласовете на спечелилата преди това парламентарните избори НДСВ, отблъсква много избиратели на СДС. А заявената подкрепа от формацията на Симеон Сакскобургготски е слаба. В същото време за Първанов масово гласуват избирателите на ДПС. Така от най-слабия кандидат лидерът на БСП се превръща в победител.

Като че ли (не)всичко е ясно около президентските избори (архив на "Капитал", октомври 1996 г.)

Десетилетието на Първанов

Георги Първанов е първият президент, останал на поста два поредни мандата (от 2002 до 2012 г.) Те ще се запомнят с опита му да постави България в още по-голяма енергийна зависимост от Русия, лобиране в полза на влизане на ДПС в изпълнителната власт, скандали около досието му от ДС, известно като папка "Гоце", първото гласуване на импийчмънт в парламента на държавен глава, както и един парадокс - като лидер на БСП Първанов беше начела на антинатовските протести през 1999 г. по повод бомбардировките в бивша Югославия, но в неговите мандати България стана член на НАТО и влезе в ЕС.

За десетте години на поста Първанов работи с три различни правителства - на Симеон Сакскобургготски (НДСВ, ДПС), на Сергей Станишев (БСП, НДСВ, ДПС) и на Бойко Борисов (ГЕРБ). Той е смятан за архитект на правителството на тройната коалиция през 2005 г., което се сформира с мандата на ДПС.

Кабинетът на Станишев и президентът работят в синхрон. Тогава се подписват споразуменията за т.нар. Голям шлем от руски проекти в енергетиката, чийто идеолог е Първанов. На пресконференция с руския президент Владимир Путин през 2008 г в София са обявени проектите за газопровода "Южен поток", нефтопровода "Бургас-Александруполис" и за АЕЦ "Белене".

Няколко месеца преди президентските избори през 2006 г., на които Първанов ще се бори за втори мандат, гръмва скандала около т.нар. папка "Гоце" в архива на ДС. Първоначално той отрича, но след това признава за съществуването на досието, като обяснява, че задачата му е била да помогне на български емигрант да подготви книга със спомени от края на XIX век. "Дори да знаех, че подготовката и издаването на тази книга е с участието на българското разузнаване, аз пак бих го направил", допълва той. Година по-късно комисията по досиетата потвърждава принадлежността на Първанов към структурите на ДС като секретен сътрудник с псевдоним "Гоце" на Първо главно управление. Оказва се също, че досието е прочистено и от него липсват 21 страници.

Последните му години като президент са белязани от сблъсък с новия премиер Бойко Борисов, чиято партия печели изборите през 2009 г. През 2010 г. ГЕРБ откриват в парламента процедура по импийчмънт на Първанов. Поводът е среща между Първанов и тогавашния финансов министър Симеон Дянков, след която от президентството разпространяват стенограма от разговора без знанието на Дянков. Искането е подкрепено от 155 депутати от ГЕРБ, "Атака" и "Синята коалиция". Депутатите от РЗС не гласуват и така процедурата се проваля, защото са необходими 161 гласа.

Първанов изненада и себе си (архив на "Капитал", ноември 2001 г.)
Президентски сметки (архив на "Капитал", май 2006 г)

Мандатът на Плевнелиев

До голяма степен президентският мандат на Плевнелиев (2012-2017 г.) премина в сянката на Бойко Борисов като премиер, когато ГЕРБ беше в апогея си. Въпреки това и в него се случват драматични събития, в които той има основна роля. След като Борисов подава оставка след протестите през зимата на 2013 г. И отказва да сформира ново, назначеният от Плевнелиев служебен кабинет с премиер Марин Райков приема наредба, чрез която се ограничава сумата, която държавните ведомства и дружества могат да депозират в една банка. Причината е, че по-голямата част от публичните средства бяха депозирани в КТБ. Това спаси немалка част от средствата, защото година след това банката фалира.

Предсрочните избори същата година са спечелени от ГЕРБ, но правителство съставят БСП и ДПС, с премиер Пламен Орешарски. Заради гласуването в парламента на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС избухват масови протести. Изборът му стана възможен след като преди това депутатите от БСП и ДПС приемат промени в закона за ДАНС, които отнемат правото на президента да назначава с указ председателя на агенцията, а той се избира от парламента по предложение на МС. На въпрос защо е обнародвал промените Плевнелиев отговаря, че тогава не е знаел кой ще бъде предложен на поста. След назначението на Пеевски снема доверието си от правителството на Орешарски. В края на юни 2014 г. Орешарски подава оставка и Плевнелиев назначава второто си служебно правителство с премиер Георги Близнашки.

Плевнелиев се намесва и при някои спорни кадрови назначения на парламента. Най-известният случая е с избора с гласовете на ГЕРБ на съдийката от Върховния административен съд Венета Марковска за конституционен съдия, въпреки сигналите за търговия с влияние срещу нея. По скандала отношение взима и ЕК. Плевнелиев отказва да присъства на клетвата й в Конституционния съд и така изборът й се осуетява.

Какъв президент искаме (архив на "Капитал", октомври 2011 г.)
Властта на президента (архив на "Капитал", октомври 2011 г.)

Война с всички

Първият мандат на Румен Радев преминава под знака на два остри сблъсъка. Единият е с ръководството на БСП и лидера Корнелия Нинова, които го издигат за президент. Другият - с управляващия трети мандат премиер Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ се явява пречка пред Радев при визити в чужбина, които двамата трябва да съгласуват. Радев му отговаря с остри критики за управлението му и вето на приети от мнозинството около ГЕРБ закони. До края на третия мандат на Борисов Радев използва това правомощие 28 пъти.

В началото на юли 2020 г. прокуратурата и ДАНС влизат в президентството, а малко по късно са арестувани секретарят по правни въпроси на президента Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков с мотива за търговия с влияние. Това се случва два дни след като Христо Иванов и членове на "Демократична България" правят акция срещу недопускането на граждани на плажа до лятната резиденция край "Росенец" на Ахмед Доган и са изтласкани от гардове на НСО. Пред президентството се събира спонтанен протест, а Радев излиза и приветства участниците с вдигнат юмрук и репликата "Мутри вън". Въпреки продължителните протести правителството на Борисов изкарва докрай мандата си, а след изборите през април 2021 г. вследствие на политическата криза и невъзможността избраните два парламента да излъчат правителство, Радев назначава две служебни правителства с премиер Стефан Янев. По време на управлението му са сменени шефовете на службите и се правят се редица други кадрови промени на различни нива в държавната администрация.

Заради позицията си срещу управлението на Борисов Радев получава широка подкрепа и печели втория си мандат срещу кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков. Тогава освен от БСП той е подкрепен и от новата формация "Продължаваме промяната", както и от симпатизанти на "Демократична България". Заради проруските позиции на президента след началото на войната в Украйна и връщането на хора на ГЕРБ и ДПС в управлението на държавата много от участвалите в протеста през 2020 г. открито изразяват съжаление, че са гласували за него.

Парламентарните избори, които се провеждат заедно с президентските, се печелят от "Продължаваме промяната", която заедно с БСП, ДБ и ИТН съставя правителство с премиер Кирил Петков. Радев влиза в остър конфликт с всички партии в него с изключение на ИТН. Публично нарича съпредседателите на ПП "шарлатани", а ДБ - "войнолюбци", заради позицията им срещу агресията на Русия в Украйна. След като кабинетът "Петков" пада в средата на 2022 г. с вот на недоверие , внесен от ГЕРБ и подкрепен от ДПС и ИТН, Радев продължи да управлява с две служебни правителства с премиера Гълъб Донев. Заради предприети масови рокади в държавни структури, експерти политици от различни формации поставят въпроса доколко е удачно в конституцията да остане възможността за назначаването на такъв тип правителства. "Служебното правителство като институция е едно безконтролно управление. Всичко е в ръцете на президента и неслучайно се поставя въпроса при едни бъдещи промени в конституцията то да бъде премахнато. Когато се стигне до криза, правителството в оставка трябва продължава да изпълнява правомощията си до избор на ново правителство. А и това ще е стимул новоизбраното Народно събрание да намери решение.", смята Вержиния Велчева.