Виденовата зима на Европа
По-важните теми, които ще намерите в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Европа върви към римейк на българската Виденова зима от 1996-1997 г., шегувахме се в офиса на "Капитал", докато подготвяхме този брой. Приликите са няколко:
- Цените на тока и газа препускат стремглаво нагоре.
- Това, заедно с мерките на правителствата да компенсират засегнатите води до инфлация.
- Високите цени създават сериозни смущения във веригите на доставки и съответно се увеличава рискът за дефицит на някои стоки.
- Ако зимата в Европа се окаже студена, ниските запаси от газ може да не са достатъчни и някои хора реално да седят на студено.
Разбира се, сравнението с Виденовата зима е пресилено - тогава все пак във всички магазини нямаше почти нищо, а хиперинфлацията хапеше доста зловещо. Но за отвикналата на кризи "стара" Европа идващите няколко месеца - есента и зимата, ще бъдат необичайни. (Вижте всичко по тази тема тук.)
Високите цени на тока и газа няма и да са единственият проблем в нашата част от света. Енергийната криза вече се е прехвърлила в Азия и част от фабриките в Китай вече ограничават производството си. Към това се прибавят и все още нерешените проблеми с корабните превози, което прави транспорта на стоки много по-скъп и трудно предвидим. И сякаш това не е достатъчно - поредната вълна на COVID-19 във Виетнам държи затворени част от производствата и там. Крайният ефект от всичко това е едно от най-големите нарушения на веригите за доставки през последните години. Nike през седмицата обяви официално, че производството и продажбите на обувките им през следващите месеци ще бъдат ограничени. Същото се случва и с някои компании за дрехи. Проблеми вероятно ще има и с производството на домакинска техника, мобилни телефони и това в допълнение към и без това неприятния дефицит на чипове и съответно електроника, че и нови автомобили.
За повечето хора подобни пазарни сътресения създават известно неудобство, много компании ще загубят тях. Със сигурност обаче ще има и възможности да се спечели от тази ситуация - така е във всяка криза. Доказателство за това е историята за медицинските лаборатории - компаниите за различни здравни изследвания, които през последните две години имат огромно увеличение на приходите и съответно печалбите. Причината за това е ясна - епидемията от ковид създаде изцяло нов, и то голям пазар за тях. Тестовете - за болни, профилактика, или пътуване, нямаше как да бъде заобиколени. Така десетте най-големи компании имат увеличение на приходите от над 80% за миналата година. Този тренд вероятно ще се запази и през настоящата година, а предвид ниското ниво на ваксинация твърде вероятно потоците от пари към лабораториите ще бъдат силни и през следващата (вижте повече тук).
Кризите не са единственото, което ще променя Европа през следващите месеци. Тази седмица в Германия имаше парламентарни избори и скоро ще стане ясно кой е наследникът на Ангела Меркел и коя коалиция ще управлява една от най-силните държави в ЕС. Това е въпрос със значение за цялата европейска политика и икономика - Берлин има голямо влияние върху фискалната политика на съюза, а много хора от Полша, Унгария (и може би малко от България) се надяват Германия да погледне по-строго по отношение на спазването на върховенството на закона в страните от ЕС.
3 коментара
тъпанари сте в редкациите на не0либералния олигарх ;)
правите се ,че не забелязвате колко много стват хората , които са пред избор - някакво отопление ИЛИ ерзац храна !
Мисля че глада и студа могат да победят не само здравният министър и смешните му проблеми с претоварването на лекарите и търговските им дружества. Дай да видим дали не ни чака и нова османска империя. Че тогава и редакцията и вестника може да минат в небитието.
До коментар [#] от "":
моли се на путлер да те оправи
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.