Икономика

Виенският икономически институт: IT секторът е "една от малкото успешни истории" на България

Икономиката на страната сега разчита на производства с ниска добавена стойност, но този модел на растеж вече достига лимита си

През 2021 г. аутсорсинг индустрията представлява 5.5% от БВП на страната.

Васил Минков

През 2021 г. аутсорсинг индустрията представлява 5.5% от БВП на страната. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

България е на последните места в ЕС в повечето индустриални класации, включително по конкурентоспособност, иновации, дигитализация и зелен преход.
Нито една глобална промишлена компания няма мащабна производствена база в страната.
Застоят в качеството на работната сила спира технологичното развитие на индустрията.

България трябва да фокусира своята индустриална политика към няколко приоритетни области като IT сектора, в който има силен потенциал за растеж, както и да положи усилия да "внася" повече знания и технологии, като привлича чужди инвестиции. Това са част от препоръките на Виенския икономически институт (wiiw) към страната в нов доклад на организацията за държавите от Централна и Източна Европа. Българската индустрия към момента залага на интензивни на труд отрасли, които носят ниска добавена стойност. Страната обаче може да извлече ползи, като дигитализира икономиката си. За да се случи това, са необходими целенасочени политики в тази посока, казват икономистите.

България е на последните места в ЕС в повечето индустриални класации, включително по конкурентоспособност, иновации, дигитализация и зелен преход, посочва изследването. А през годините върви надолу и по развитие на човешкия капитал - застаряването на населението и свиването на работната сила водят до все по-чувствителен недостиг на кадри. Тези изводи само затвърждават неблагоприятната позиция на страната на световната карта на конкурентоспособността. Показа го и последното издание на класацията на швейцарския Институт за развитие на управлението (IMD).

Производствата с ниска добавена стойност доминират

Българската индустрия се доминира от отрасли с ниска добавена стойност. Производството на текстил, храни и основни метали общо представлява близо половината от промишлеността. Нито една глобална промишлена компания няма мащабна производствена база в страната, изтъкват авторите. Липсват големи производствени мощности, които да генерират икономии от мащаба и да включват ефективно страната в глобалните вериги за създаване на стойност.

Част от слабостите вероятно се дължат на ниските нива на инвестиции в научно-развойна дейност (R&D) както в частния, така и в публичния сектор. Застоят в качеството на работната сила пък спира технологичното развитие на индустрията. Роля има и слабата начална позиция, от която България започва своя преход към пазарна икономика, като в процеса преживява "деиндустриализация в огромен мащаб", пишат икономистите.

Усилията да се насочат към дигиталния сектор

Като изключение от общите негативни тенденции се посочва дигиталният преход и в частност IT секторът. Това е "една от малкото успешни истории" в технологичното развитие на България, се казва в анализа. През 2021 г. аутсорсинг индустрията представлява 5.5% от БВП и 4% от общата заетост и е най-бързо развиващият се сектор в българската икономика през последните години. Именно в тази сфера се крият големи възможности пред българската икономика.

Затова институтът препоръчва да се разработи стратегия за приоритизиране на развитието на ИКТ сектора. Това включва разширяване на обхвата на IT образованието и изграждането на умения, за да има повече специалисти. Както и разширяване и задълбочаване на учебните програми в тясно сътрудничество с бизнеса, целеви схеми за подкрепа на предприемачи и стартиращи фирми, мерки за въвеждане на електронно правителство, стимули за привличане на чужди инвестиции в сектора и др.

Промяна на модела в Източна Европа

Не само България има нужда да преориентира икономиката си. Като цяло страните от Централна и Източна Европа са постигнали впечатляващо догонване от началото на века. Но техният индустриален модел вече достига лимита си и трябва да бъде преосмислен в условията на дигитализацията и декарбонизацията. Проблемът е, че производствата с висока добавена стойност са съсредоточени в страните от Западна Европа, докато тези в Източна все още разчитат на по-ниско технологични сектори, интензивни на труд.

Пример е автоиндустрията, която има водеща роля за много от страните в региона - Чехия, Унгария, Полша и Словакия, Румъния и Словения. Производството на електромобили обаче, което все повече набира скорост, изисква по-малко работна сила и според икономистите това може да създаде проблеми на тези страни.