Какво е "синя икономика", или отговорността на бизнеса към водните и морските ресурси

Затова и когато бизнесът активно насърчава и имплементира в операциите си практики и усилия за опазване на доброто състояние на водния и морския биотоп и прилежащата му биоценоза, това е една предпоставка не само за подсигуряване на безпрепятственото реализиране на ежедневните бизнес операции на компанията, свързани с тези ресурси, но и за запазване на здравето и устойчивостта на световните води като жизнен природен ресурс, необходим за оцеляването на бъдещите поколения.

Стратегии и инициативи за устойчиво опазване на водните и морските ресурси

Мерките, стратегиите и инициативите, които бизнесът може да приеме, за да осигури устойчивото съхранение на водните и морските ресурси, не бива да бъдат генерализирани. Устойчивата стратегия на всяка компания трябва да е строго индивидуално съобразена със сектора, в който тя осъществява дейност, както и с персоналната й визия за устойчиво развитие.

Разбира се, съществуват примери за практични решения, които до известна степен биха дали общовалиден положителен отпечатък - такива например са проследяването на жизнения цикъл на продуктите и материалите, за да се разбере как те се изхвърлят и кои продукти биха могли да попаднат във водните среди и да въздействат негативно с тях.

Воденето на регистър на използването и оповестяването на информация за употребата на химикали и материали в продуктите, опаковките и системите за обработка също е от изключителна важност, за да може да се проследи и неутрализира своевременно вредоносният ефект на тези материали, попаднали във водоемите.

Ключов подход е и имплементирането на стратегии и решения за подобряване на ресурсната ефективност чрез промяна на дизайна, производството или използването на продукти и опаковки, за да се намали количеството на отпадъци, които потенциално могат да попаднат във водни и морски среди. Важно е да се обмисли и въвеждането на вътрешни политики, които да гарантират предотвратяване на неправилно управление на отпадъците или изхвърляне на отпадъци, които биха могли да замърсят водите ресурси.

Компаниите могат да дадат своя положителен отпечатък и чрез въвеждането на ограничения и забрани върху използването на определени химикали, добавки или материали, които биха могли да доведат до замърсяване с хранителни вещества или химически и физически опасности, ако се случи да достигнат до морските екосистеми. Желателно е да бъдат въведени и възбрани върху практики, които излагат или могат да излагат морските и речните видове и ресурси на допълнителен риск от увреждане, експлоатация или изчерпване.

Как предприятията ефективно да измерват и наблюдават въздействието си

Съществуват множество подходи и стандарти, по които предприятията могат да измерват и отчитат ефективно и технологично данни за своето въздействие върху водните и морски ресурси. За жалост това разнообразие води до липса на унифициран метод на докладване, което затруднява бизнеса при определяне на стратегическите му цели за оповестяване.

ЕС, решен да преодолее тази фрагментираност при отчитането, през ноември 2022 г. прие Европейската Директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD), придружена от 12 европейски стандарта за отчитане на устойчивостта (ESRS), подадени към ЕК за одобрение. По отношение на екологичните въпроси са обособени пет стандарта, третия от които (Е3) е посветен на съхранението на водните и морски ресурси. Идеята на този стандарт е да определи изискванията за оповестяване, които да позволят и улеснят бизнеса да измерва и наблюдава въздействието си върху водните и морските ресурси и да разбере:

• как компанията влияе върху водните и морските ресурси по отношение на материалните положителни и отрицателни действителни или потенциални въздействия;
• как и в каква степен компанията допринася за европейската Зелена сделка, за осигуряването на устойчивост на секторите на синята икономика и др.

Също така ESRS Е3 позволява на компанията:

• да определи плановете и капацитета си да адаптира своята стратегия и стопанска дейност в съответствие с опазването и възстановяването на водните и морските ресурси в световен мащаб;
• да дефинира естеството, вида и степента на съществените рискове и възможности на компанията, произтичащи от влиянието и зависимостта на водните и морските ресурси и как ги управлява;
• да определи финансовите ефекти върху компанията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, произтичащи от въздействията и зависимостите на предприятието с водните и морските ресурси.

Стандартът позволява компанията да преразгледа не само връзката на предприятието с водните и морските ресурси, до които има досег чрез собствените си операции, но и нагоре и надолу във веригата на стойност на компанията, като оцени рисковете и възможностите как участниците в нея ефективно се справят с тези въпроси.

Примерите за успешни партньорства

Компаниите могат да си партнират с организации, за да постигат по-ефективно целите си за опазване на водните и морските ресурси. Един от най-успешните примери в последното десетилетие е партньорството между организацията с нестопанска цел Тhe Nature Conservancy и една от водещите международни корпорации в хранително-вкусовата промишленост, насочено към смекчаване на глобалния риск върху сладките води и тяхното опазване. Партньорството се стреми да разработи стратегии за намаляване на въздействието върху сигурността на водите в рамките на сектора на храните и напитките, както и да идентифицира практиките, необходими за осигуряване на водна устойчивост.

Самото партньорство е инициирано от корпорацията през 2010 г., след като тя разработва своята оперативна стратегия, предназначена да осигури устойчив растеж на компанията с инвестиции в по-здравословно бъдеще за хората и планетата. Устойчивото управление на водите е основен компонент в тази стратегия. Корпорацията оповестява набор от цели, сред които и да създаде 20% подобрение в ефективността на използването на глобалните водни ресурси и увеличаване на достъпа до безопасна вода за 3 млн. души в развиващите се страни

В резултат на това партньорство в Бразилия, Колумбия, Доминиканската република, Гватемала и Мексико са подкрепени дейности, които допринасят за опазването на водите в деградирали райони. Проектът помага и за рекултивирането на растителни видове, които са местни за региона, с което оказва позитивно въздействие върху поминъка на населението в съответните райони и създава повече работни места.

В Южна Африка пък партньорството подкрепя "Фонда за вода в Голям Кейптаун", който помага за възстановяването на естествените екосистеми, като наема екипи от местни жени за премахване на неместни растения, които отнемат прекомерно количество влага от земята и пречат на водата да достигне до водоносен хоризонт, който е от решаващо значение за водоснабдяването на града.

Предизвикателствата

Основните трудности, пред които са изправени компаниите по отношение на имплементиране на устойчиви практики за съхранение на водните и морските ресурси, могат да бъдат категоризирани в две основни групи: икономически и стратегически.

Икономическите препятствия пред компаниите най-често са дефицит на капитал, който да бъде вложен в изграждането или осъвременяването на вътрешните мониторингови системи за устойчиво отчитане на компаниите. Безспорно актуализирането и внедряването на високотехнологични системи за устойчива отчетност е дейност, която изисква една компания да разполага с достатъчно свободен капитал, за да я реализира. За радост се наблюдава положителна тенденция все повече фондове за рисков капитал да обособяват и развиват програми за устойчиво финансиране, насочени именно към компании, които искат да реализират амбициозните си климатични цели.

Стратегическите трудности пък обикновено се дължат на липсата на унифициран, стандартизиран подход на измерване и отчитане на въздействието на компанията върху компонентите на околната среда, което често води до известна хаотичност на ниво стратегия за устойчивост, която дадената компания да предприеме. За щастие, благодарение на напредничавостта на ЕС и споменатите по-горе ESRS стандарти компаниите на европейския пазар вече разполагат с една систематизирана отчетна система, която да подпомогне дефинирането на стратегическия им подход и събирането на данни за устойчивото им представяне.