България е след Перу и Казахстан по конкурентоспособност

След пореден спад в класацията World Competitiveness Ranking страната е на последно място сред европейските държави, включени в изследването

Благодарение на усилията на частния сектор и подкрепата от Европейския съюз българската икономика засега остава устойчива, но рецесия в еврозоната може да влоши и тази тенденция.

Васил Минков

Благодарение на усилията на частния сектор и подкрепата от Европейския съюз българската икономика засега остава устойчива, но рецесия в еврозоната може да влоши и тази тенденция. © Антон Чепилски

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

През 2023 г. България пада до 57-о място по конкурентоспособност сред 64 държави, нареждайки се след държави като Перу и Казахстан, а само за година страната е слязла с четири позиции надолу. Това показва новото издание на Световната класация за конкурентоспособност на швейцарския Институт за развитие на управлението (IMD). Ефективността на правителството и инфраструктурата в България изостават най-значително сред останалите фактори за оценка на конкурентоспособността, което авторите приписват на продължаващата политическа нестабилност през последните години. Така след влошаване на повечето показатели България се нарежда на последно място сред европейските държави, включени в изследването.

Негативните оценки за страната са част от тенденцията на влошаване на конкурентоспособността в цяла Източна Европа. Комбинацията от висока инфлация и засилващи се геополитически рискове заради войната в Украйна и противопоставянето между глобалните супер сили подкопа икономическата и инвестиционната сигурност на Европа, посочват авторите на изследването. Отвъд глобалната тенденция и извънредните предизвикателства през последните 2-3 години обаче, дългосрочната тенденция за България също не дава поводи за оптимизъм - от 2009 г. досега страната е слязла с 19 позиции.

Нестабилност, инфлация, намаляващо население

Проучването класира държавите според начина, по който управляват възможностите си за дългосрочно създаване на стойност, а отвъд БВП и производителност се оценяват общо 164 критерия в допълнение към 92 въпроса, които са част от допитване сред бизнеса, държавни институции и експерти.

България отчита влошаване на позицията по повечето критерии спрямо миналата година. Най-много в негативна посока се променят индикаторите за инфлацията, за ръста на населението, както и свързаните с него дългосрочни тенденции в работната сила. По-ниски стават оценките за риск от политическа нестабилност, за прозрачността, законодателството в областта на конкуренцията, бюрокрацията и др. Макар и по-малко, тенденции има и в положителна посока. Сред тях са намаляване на младежката безработица, ръст на международната търговия и намаляване на бюджетния дефицит.

Дългосрочната тенденция за България също не дава поводи за оптимизъм - от 2009 г. досега страната е слязла с 19 позиции.

Като цяло България е в долната част на класацията по повечето показатели, включително по образование, инвестиции, бизнес законодателство, пазар на труда и различни видове инфраструктура. Сред малкото предимства остават благоприятната за бизнеса данъчна политика, по-ниските цени и развитите външнотърговски отношения.

Благодарение на усилията на частния сектор и подкрепата от Европейския съюз българската икономика засега остава устойчива, но предвид рисковете от рецесия в еврозоната и тази тенденция може да тръгне в негативна посока, посочват българските партньори на проучването от Центъра за изследване на демокрацията.

Препоръките - повече инвестиции, ясен план за Шенген и еврозоната и дигитализация

България трябва да има стратегия за икономическа и инвестиционна сигурност, да засили публичните инвестиции в инфраструктура и да възстанови фискалната си дисциплина - това са част от стъпките, които авторите на доклада препоръчват, за да подобри страната своята конкурентоспособност. Те съветват правителството също така да се възползва пълноценно от ресурсите по Плана за възстановяване и устойчивост и да има ясен план за присъединяване към Шенген и еврозоната. Необходими са повече усилия в посока на енергийния преход и дигитализация на администрацията, икономиката и образованието.

Основните предизвикателства пред страната тази година според проучването са политическата нестабилност, слабостите във върховенството на закона, забавяне на влизането в Шенген и еврозоната и рисковете от загуба на европейски средства. България трябва да се справя и със задълбочаващите се неравенства и високите нива на риск от бедност.

Успешните икономики се адаптират

Далеч от всички тези проблеми са Дания, Ирландия и Швейцария, които заемат първите места в 35-тото издание на класацията. И трите са малки икономики, които се възползват добре от достъпа си до пазари и търговски партньори - както и Сингапур, която е на четвърто място. "Виждаме печеливши и губещи в контекста на множество припокриващи се кризи, а светът е все повече разделен между протекционистични и отворени икономики", казва професор Артуро Брис, директор на World Competitiveness Center (WCC) към IMD.

Държавите, които се справят по-добре от останалите, са тези, които изграждат устойчиви икономики и успяват своевременно да адаптират политиките си към текущите икономически условия, обяснява главният икономист на WCC Христос Каболис.