Нелоялни ли са цените на грамаж в ресторантите

Но отвъд целия шум остана един интересен въпрос и той не е дали стекът струва колкото струва (в случая 35 лв. за 100 грама). А дали цената на грамаж в ресторантите по принцип е подвеждаща и нелоялна практика, която категорично трябва да се забрани, в каквато посока зави дебатът. Тук публичното мнение се раздели на две:

• едни подкрепиха тезата на КЗП, че ресторантът не е магазин и не е редно да предлага цена на грамаж, и то за суров продукт
• други се солидаризираха с мнението на бранша, че премиум стекове, скъпи риби и морски дарове се продават така в цял свят.

И двете позиции всъщност имат своите основания.

• Има ли практика порции на грамаж да се предлагат в ресторанти в Европа и света?

Да. Дори бърза проверка в "Гугъл" сочи, че не е невиждано първокачествени говежди стекове от Япония, САЩ, Австралия да се предлагат с цени за 100 грама в ресторанти в Европа.

Всеки, който ходи лятото на море в Гърция, знае добре, че дивата риба и морските дарове са с цена за живо тегло. Такава практика има и в Италия, и в Испания.

От менюто в берлинския рерорант Midtown Grill Преглед на оригинала

• Каква е причината цените да са на грамаж, а не на порция?

Тези продукти не са стандартизирани, те варират в размера си, а също така са скъпи. "В случая говорим за много скъпо месо. Първо, то няма как да бъде нарязано на абсолютно еднакви размери - независимо дали ресторантът купува индивидуално опаковани стекове, или сам разфасова месото, ще има разлики и тези разлики, дори малки, струват много", казва шеф Цветомир Николов, собственик на столичен гурме ресторант.

Цена от порядъка на 35 лв. за 100 грама дори не е най-високата при първокачествените стекове. Японското wagyu например надхвърля 120 лв. за 100 грама. Така малки разлики от едва 10-20 грама означават десетки левове разлика в цената. Затова се прави индивидуална оферта - в едни ресторанти разказват на клиента с какво разполагат, други показват, трети дори може да режат и мерят пред него.

Според Николов е редно да има различни размери, защото и клиентите са различни. "Има заможни ценители, които нямат проблем да поръчат огромен стек за стотици левове. Има такива, които ще поискат 200 грама, и то в много специален случай", казва той.

В лондонския Hawksmoor също предлагат едри стекове на грамаж. Но пък акуратно са описали, че те рядко са под 500 грама и са подходящи за споделяне Преглед на оригинала

• Противоречи ли на закона?

Спорно е. Законът за туризма изисква в менютата да има ценоразписи с точни продажни цени и точни грамажи. Цветомир Николов и много негови колеги са на мнение, че като цяло в това отношение законът е остарял и не отразява реалността. "Нещата вече са различни - в нито един премиум гурме ресторант по света няма да видите обявени грамажи на ястията. Качеството и цената на това изживяване отдавна не се мерят по този начин", казва той.

Потенциалният проблем със случая е друг. КЗП вече има случай в практиката си (виж по-долу), при който е отсъждала, че обявяването на цени за 100 грама, без обаче никъде в менюто да се посочва, че клиентът ще получи много по-голяма порция и нейната точна стойност не е посочена в менюто, отваря врата за злоупотреби и подвеждане на клиента и може да се квалифицира като нелоялна търговска практика. Ресторантьорите пък смятат, че в случая с тези продукти този възглед не е адекватен и че няма друг начин да се обявят коректни цени. Те посочват, че в състава на КЗП няма човек, който да има бекграунд и експертиза в ресторантьорския бизнес.

И спорят, че ефективна забрана на цените за грамаж ще доведе дотам да "изхвърляме омари, тежащи повече или по-малко от обявените в менюто". Или пък да спрат изцяло предлагането на такива продукти.

• Каква е практиката на КЗП?

Цени за 100 грама в меню може да не се толерират от закона, но такива има от години. КЗП рядко се е намесвала и затова реакцията й сега изглежда не толкова принципна, а сякаш отговор на обществения шум. Все пак в практиката на комисията има и такива казуси.

Адв. Елена Топузанова от бургаското адвокатско дружество "Топузанова и Терзиева" припомни във фейсбук едно решение на комисията от 2014 г. Тогава тя санкционира за нелоялна заблуждаваща търговска практика рибен ресторант - отново във Варна, след като проверка на място установява, че в ресторанта се предлага риба в хладилна витрина с цена за 100 грама живо тегло, която иначе не присъства в редовното меню и никъде в него няма разяснения как се формира крайната цена. Проверяващите свидетелстват, че не им е било предварително обяснено, че ще получат не порция от 100 грама за посочената цена, а цяла риба, чиято крайна цена ще е теглото й в сурово състояние, умножено по съответната цена за 100 грама.

Адв. Топузанова смята, че казусите си приличат. Общият принципен проблем по думите й е фактът, че макар цената да е за 100 грама, клиентът всъщност не може да си поръча порция с размер 100 грама - нито от рибата през 2014 г., нито от стека сега. "Разликата с рибата на живо тегло в гръцките ресторанти например е, че тя най-често се предлага на килограм - шансът да бъдеш подведен и да получиш сметка в пъти над очакваното, знаейки цената на кило, е много по-малък, отколкото при тази за 100 грама", казва тя.

Според нея обаче ресторантьорите предпочитат цени за 100 грама заради психологическия ефект - едно е да пише 35 лв./100 г, друго е 350 лв./1 кг.

• Какви са добрите практики?

Преди да се залита към крайности и забрани, със сигурност могат да се вземат предвид и добрите практики. Например, както стана ясно в развитието на казуса, ресторантът купува индивидуално разфасовани стекове с не напълно еднакъв, но близък грамаж. "Нищо не пречи да посочат в менюто, че стековете са приблизително по 450 - 500 грама, за да могат клиентите да си направят поне груба сметка", казва адв. Топузанова.

Много често в добрите ресторанти специалните селекции с месо имат специално място в менюто - каре, дори отделна страница. От разпространената снимка от менюто на ресторанта обаче се вижда (виж снимката), че въпросните стекове са в дъното на колона с ястия с цени на порция. Така е напълно възможно клиентът да не забележи разликата в грамажите. Още повече че цената от 35 лв. е достатъчно висока, за да се отнася и за цяла порция.

Източник: bTV

• Подвеждаща ли е принципно практиката "цена за 100 грама"?

Независимо какво пише в закона, не е задължително да е подвеждаща per se, макар да може да бъде в конкретни случаи. Важни са добрата комуникация и коректните отношения между ресторант и клиент. Обявената цена на грамаж не би била проблем, ако клиентът по един или друг начин има добра представа за това какво количество ще получи поне приблизително, как ще се формира крайна цена и колко горе-долу би му струвало.

Скъпите деликатеси по света по-често се предлагат в места със специално отношение и се търсят от клиенти със специално отношение. Те изискват известна класа от ресторанта, умения от персонала, култура от клиентите. Във варненския случай обаче нищо от това не изглежда да е факт - той е показателен за доста от дефектите на сектора. И нормативните забрани не са панацея.