Компаниите ще подават данни за парите на каса всеки месец с ДДС декларацията

В доклада към проектобюджета се посочва, че очакваният положителен ефект за бюджета от предвидения пакет от мерки за повишаване на събираемостта е в размер на общо 1.27 млрд. лв. за периода 2023-2024 г.

Какво се променя

- Дружества с персонал 50 или повече души ще са длъжни да изплащат заплатите на наетите само по банков път. Това задължение ще важи и за работодатели, извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, независимо колко хора работят за тях.

- Дивидентите, независимо от тяхната стойност, също ще трябва да се изплащат само по банков път. Промените са разписани в Закона за ограничаване на плащанията в брой.

- Министерството предлага и една интересна идея, разписана като промяна в Закона за ДДС - ако ресторант или кетъринг фирма не издадат касова бележка при плащане на сметката, клиентът има право да не я плати.

- Предложението, което засяга най-много бизнеси, вероятно е свързано със справките-декларации по ДДС. Министерството на финансите предлага с тях компаниите да подават информация всеки месец за предходния данъчен период за "общата сума на налични парични средства в касите", както и "размер на вземания по разчети със собственици и персонал, когато надхвърлят праг от 10 хил. лв. По последни данни над 300 хил. дружества са регистрирани по ДДС.

- Екипът на Василев е прегърнал идеята на служебния кабинет да се въведе задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск. Такива са например месо, риба, яйца, мляко, плодове и зеленчуци и т.н. (виж пълния списък тук). Това изискване ще е за стоки, чийто превоз започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или трета страна и завършва на територията на България или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка, както и превози на територията на страната. Очакваният ефект за тази година е 530 млн. лв. повече приходи и 740 млн. лв. допълнително догодина.

- Министерството предлага и две идентични промени в Закона за кредитните институции и в Закона за пазарите на финансови инструменти, с които се дава право на публичните изпълнители заедно с органите по приходите да имат достъп до защитена информация, съответно банкова и търговска тайна. "Такова правомощие ще предостави възможност на публичния изпълнител в НАП да разполага с информация за фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката, и със сведения за притежавани финансови инструменти", се посочва в мотивите. Освен информация за банковите сметки промяната дава право на данъчните да получават и информация от инвестиционни посредници за инвестициите на длъжника в ценни книжа (акции, облигации и т.н.).

- Въведен е акцизен календар за поетапно увеличаване на ставките за цигари и тютюневи изделия за период от четири години. Предлага се течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, също да се облагат с акциз.

- До края на юни ще действа намалена на 9% ставка на ДДС за природен газ и тази за доставките на топлофикациите. От 1 юли ДДС за тях става отново 20%. За останалите ДДС преференции ще се решава с бюджета за 2024 г.

- От началото на следващата година се въвежда минимален 15% данък за мултинационалните компании в ЕС в областта на корпоративното облагане. По силата на евродиректива "всички дружества, които са част от многонационални или национални групи предприятия с годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне две от четирите данъчни години, непосредствено предшестващи текущата данъчна година, от най-малко 750 млн. евро, които се намират в държава - членка на ЕС, в която се облагат с ниска данъчна ставка, т.е. по-ниска от 15%, каквато е и България, ще подлежат на облагане с този допълнителен данък". В българския случай според Василев промяната засяга големите ритейлъри и финансовата сфера, като очакванията са догодина в бюджета да влязат допълнително около 250 млн. лв.

- Преди да направят плащане към компания, която изпълнява договор по обществена поръчка, публичните структури (с някои изключения) ще са задължени да уведомяват НАП и митниците за предстоящи плащания от бюджета към физически и юридически лица. Плащанията ще са по сключени договори на стойност над 10 хил. лв., както и за предявени изпълнителни листове на стойност над 1000 лв.

- Предлага се и като условие за извършване на преглед за техническа проверка на превозно средство да са заплатени глобите по влезли в сила наказателни постановления и фишове за нарушения. В момента се изисква само да е платен местният данък. Всеки собственик на МПС ще е длъжен да даде имейл, на който ще му се връчват фишовете за пътни нарушения.

Осигурителните прагове се променят

- Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се от 1 януари 2023 г. се запазва на 710 лв., но от 1 август 2023 г. нараства на 780 лв. За 2024 и 2025 г. е до нивото на минималната работна заплата, която ще е 50% от средната.

- Минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите нараства на 780 лв. от 1 август тази година. За 2024 и 2025 г. е до нивото на минималната работна заплата, която ще е 50% от средната.

- Максималният осигурителен доход остава на същото ниво - 3400 лв.

- Квотата за ваучери за храна и сметки се увеличава с 400 млн. лв. до 1.4 млрд. лв. Ваучерите ще станат електронни oт началото на следващата година.