България може да остане единствена в ЕС без план за въглищен преход

Страната реално губи средствата за справедлив преход и ще трябва да плаща сама за него

Синдикатите от КНСБ и "Подкрепа" са организирали не един протест, но нито един не е бил срещу бездействието по териториалните планове за въглищните региони, които реално биха могли да осигурят алтернатива за бъдещето на работниците.

Моника Върбанова

Синдикатите от КНСБ и "Подкрепа" са организирали не един протест, но нито един не е бил срещу бездействието по териториалните планове за въглищните региони, които реално биха могли да осигурят алтернатива за бъдещето на работниците. © Юлия Лазарова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

До септември България трябва да подаде своите териториални планове за справедлив преход на регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил, за да може Европейската комисия да ги разгледа и одобри. В противен случай страната ще загуби по-голямата част от средствата по Фонда за справедлив преход - около 1.6 млрд. лв. Това е известно още от началото на годината, но по време на служебното правителство конкретни действия и ангажименти нямаше.

Рискът да загубим финансирането за трите въглищни региона изглежда все по-реален и в новата власт. В интервю за "Капитал" (което ще може да видите на сайта в следващите дни), министърът на околната среда Юлиян Попов казва, че "все още се обсъждат детайлите" плановете за справедлив преход за трите въглищни региона, но "до края на годината трябва да са готови". Готовите планове обаче сами по себе си не ни вършат работа. Европейската комисия иска да разполага с около четири месеца за одобрението им.

А ако това не се случи до края на 2023 г., парите остават безвъзвратно изгубени. За разлика от другите оперативни програми тук няма възможност за прехвърлянето им или отложеното им използване в бъдеще.

Защо още се бавим?

Правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ сега е фокусирано върху предоговарянето на Плана за възстановяване и докато той не е уточен едва ли ще започне работа и по териториалните планове за справедлив преход. Макар да става въпрос за два съвсем отделни инструмента на ЕС, в сектор "Енергетика" има логика проектите да бъдат координирани и да се допълват (все пак "синергията" в европейското финансиране е във фокуса на последните два програмни периода). Това обаче съвсем не отговаря на сроковете, които Европейската комисия предварително е поставила.

На въпрос на "Капитал" от миналата седмица, от изпълнителния орган на съюза отговарят, че "службите на Комисията са в контакт с българските власти относно финализирането на териториалните планове за справедлив преход и комисията очаква да получи предложението на страната ни. След като териториалните планове бъдат официално подадени, Комисията трябва да разполага с до 4 месеца, за да приеме решението си, което трябва да стане преди края на годината. България се е ангажирала да спазва този график."

С рисковете са в течение и в самото правителство. Министър Попов коментира пред медията ни, че за него "е ясно, че ако се бавим с териториалните планове, в крайна сметка ще загубим финансирането на ЕС". Но споделя още, че фокусът им в момент е друг: "Работи се по Плана за възстановяване. Водят се преговори за това как Планът да се съобрази едновременно с решението на Народното събрание и с договореностите, които сме поели пред Брюксел. Това е доста труден процес и предполагам, че ще се реши през септември. През август ще работим усилено по моделирането и настройките на енергийните мощности."

Проблемът е, че ако през септември сме готови по Плана и тепърва започваме работата по документите за справедлив преход с него, то времето няма да стигне. Европейската комисия трябва одобри плановете за справедлив преходи и дори да направи усилия това да стане за по-малко от четири месеца, процесът все пак отнема сериозно технологично време и ресурс.

Загубени възможности

България сега е единствената държава в ЕС без планове за справедлив преход и без конкретна дата за затваряне на въглищните ни централи. Страната губи средствата не само от Фонда за справедлив преход, но и по Плана за възстановяване. И двата инструмента са финансирани отчасти с първия общ заем на ЕС, в който и България участва.

Така е много вероятно да се наложи страната сама да финансира реформите в енергетиката, докато плаща за целия преход на континента с вноските си към европейския бюджет (които са с тенденция да се увеличават). Доколко успешна би било това само може да предполагаме. Но тук няма как да не възникне въпросът защо енергетиците в Марица изток протестират срещу изготвянето на териториалните планове и самият Плана за възстановяване, а не срещу бездействието на управляващите в изминалите три години, които реално ще ги оставят без алтернативно развитие.

Дори сега въглищните централи вече работят на минимална мощност, тъй като енергията им е прекалено скъпа и няма кой да я купува. Дали е записано ограничаването на дейността им или не в някакъв документ, това няма особено значение. Проблемът е, че не се работи по алтернативни проекти, които да осигурят заетост за енергетиците там. Именно за това бяха предвидени фондовете на ЕС, които все още не може да започнем да използваме.