Светът има 7 години, за да намали парниковите емисии наполовина

Но също така е и факт, че никога не сме имали повече информация за сериозността на ситуацията и за това какво трябва да се направи, за да се намалят рисковете. Няма извинения за бездействието. Още повече че докладът все пак посочва, че има достъпни и дори рентабилни действия, които могат да бъдат предприети сега за намаляване на емисиите, така че да си осигурим безопасно и годно за качествен живот бъдеще.

Ето и девет ключови извода от него.

1. Промените в климата са безпрецедентни в новата човешка история

Докладът не оставя място за съмнение, че глобалното затопляне е причинено от хората. Повишението на глобалната температура вече надминава 1.1 градуса по Целзий и това се отразява във всеки регион на света. Промените са безпрецедентни за последните векове, дори хилядолетия - от покачване на морското равнище и топенето на леда до горещи вълни и екстремни явления - суша, пожари, порои, бури. Всеки допълнителен половин градус ще увеличи мащаба и честотата им. А големият риск е да се подминат опасни повратни точки в климатичната система, които предизвикат самоусилващо се глобално затопляне. То може да доведе до пълно топене на ледове или масивно измиране на гори.

2. Последиците са по-масови и по-тежки от очакваното

Едно от най-тревожните заключения е, че неблагоприятните въздействия вече са по-мащабни и по-екстремни от очакваното. Половината от световното население усеща недостиг на вода поне един месец годишно. По-високите температури позволяват разпространението на болести като малария и лаймска болест. Селскостопанската производителност се забавя в средните и ниските географски ширини, а в Африка се е свила с една трета от 60-те години насам. Дори заветните 1.5 градуса ръст на температурите не са безопасни за всички - това ниво означава почти 1 млрд. души да се борят с хроничен дефицит на вода, топлинен стрес и опустиняване.

3. Мерките за адаптиране действат, но трябват повече пари и мащаб

Според IPCC доказани и лесно достъпни решения за адаптиране към климатичните промени показват много добър ефект и могат да изградят устойчивост. Поне 170 държави вече работят по такива политики, но повечето още не са в изпълнение. Мерките са предимно малки и реактивни, а повечето се фокусират върху краткосрочните рискове. Основната причина за това е ограниченото финансиране. Според IPCC само развиващите се страни ще се нуждаят от 127 млрд. долара годишно до 2030 г. и 295 млрд. долара годишно до 2050 г. за адаптация, а сега събираните бюджети са все още много далеч от тези нива.

4. Вече има региони и общности, които не могат да се адаптират

Не навсякъде мерките за адаптация работят. При над 1.5 градуса затопляне например регионите, в които водоснабдяването зависи от снеговалежите и топенето на ледниците, ще изпитват недостиг, към който просто не могат да се адаптират. При два градуса рискът от провал на реколтата от царевица във важни за културата региони ще нарасне драстично. А при над 3°C летните жеги ще застрашат здравето на хората в части от Южна Европа.

Нужни са спешни действия и финансиране за справяне с климатичните загуби и щети. На COP27 страните направиха важна крачка и се споразумяха да договорят специален фонд за това. Но той още е далече от реалност.

5. Емисиите трябва да достигнат пик преди 2025 г., за да има шанс за целта от 1.5 градуса

Има над 50% шанс повишаването на глобалната температура да надмине 1.5 градуса най-късно до 2040 г. При сценарий с високи емисии това ще стане още преди 2037 г. А някои прогнози сочат, че то ще е факт още в края на това десетилетие. Лошата новина е, че при въглеродно интензивен сценарий ръстът може да стигне диапазон 3.3 - 5.7 градуса до края на века. За сравнение - последно такива глобални температури е имало преди повече от 3 млн. години, когато хора не са съществували.

Задържане до 1.5 градуса ще изисква бързо и дълбоко намаляване на емисиите на парникови газове - техният пик трябва да е преди 2025 г. След това трябва и да спадат бързо - с 43% до 2030 г. и с 60% до 2035 г. спрямо нивата от 2019 г. Лошата новина е, че емисиите нарастват стабилно в последното десетилетие. Дори ако страните изпълнят обещанията си, изчисления сочат, че намалението ще е само 7% до 2030 г. вместо нужните 43%.

6. Светът трябва бързо да се откаже от изгарянето на въглища

За да се ограничи затоплянето до 1.5 градуса, общото количество излъчени глобални CO2 емисии трябва да е под 510 гигатона до 2050 г., но изчисленията сочат, че те по-скоро ще са от порядъка на 850 гигатона. Микс от стратегии могат да помогнат да се свие разликата. Като начало емисиите от въглища трябва да се свият с 95% до 2050 г., тези от петрол - с 60%, а от газ - с 45%. Това не може да се случи без технологии за съхранение на въглерод, включително преоборудване на електроцентрали и ръст на ВЕИ.

7. Ограничаването на изкопаемите горива обаче не е достатъчно

Нужни са по-мащабни и системни промени в организацията на цялото общество. Драстичното намаляване на емисиите в транспорта например ще изисква и градоустройствено планиране, което свежда до минимум нуждата от пътуване, както и изграждането на споделен, обществен и немоторизиран бърз транспорт. А това е само един от много сектори, които са големи емитери - енергетика, строителство, сгради, индустрия, земеделие, гори и т.н. Политики за субсидиране на технологии с нулеви емисии и облагане на такива с високи емисии могат да помогнат за ускоряване на прехода.

8. Нужни са технологии за премахване на CO2 от атмосферата

Дълбоката декарбонизация на всички системи няма да е достатъчна за ограничаване на затоплянето. Нужно е и отстраняване на въглерод от атмосферата. Това може да стане и с естествени решения като съхранение на въглерод в дърветата и почвата, но те са уязвими - например от пожари. Освен това земята за ново залесяване е силно оскъдна. Така че са нужни и технологии, които извличат въглероден диоксид директно от въздуха. Оценката колко CO2 трябва да се премахне варира между 5 и 16 гигатона годишно до 2050 г.

9. Нужен е справедлив преход

Ефектите от изменението на климата засягат най-силно бедните и маргинализирани общности - близо 3.5 млрд. души живеят в уязвими региони. В същото време мерките за борба с климатичните промени рискуват да изострят неравенството - затварянето на въглищни електроцентрали например може да навреди на крехките местни икономики и да преконфигурира социалната структура на общностите. Зле прилаганите усилия за спиране на обезлесяването пък могат да засилят продоволствената несигурност. Набор от мерки за социална защита трябва да подкрепят справедливия преход и да гарантират, че никой не е изоставен. Само един пример - усилията за постепенно премахване на въглищата например могат да се съчетаят със субсидирани програми за преквалификация. Всичко зависи от правителствата.