Нов план за ТЕЦ-овете: Без "Бобов дол" и "Брикел", с 30% по-малко "Марица-изток"
Проектът за промени в плана за възстановяване все още се обсъжда, но до седмици трябва да е изпратен в ЕК
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Правителството подготвя финално предложение до ЕК за промени в плана за възстановяване.
- То се различава от изискването на Народното събрание от началото на тази година и предизвиква нови трусове в сектора.
- Предлага се затваряне на 800 мВт въглищни мощности и 30-процентно ограничаване на ТЕЦ-овете в "Марица-изток".
До края на юли България трябва да представи в Брюксел окончателните си предложения за промени в плана за възстановяване, за да има шанс да продължи да усвоява парите по него. Още през януари предишният парламент задължи правителството да започне преговори с ЕК по някои от параметрите в плана, като най-ключовото беше да отпадне изискването за ограничаване на дейността на въглищните ТЕЦ до 2026 г.
Този процес се водеше от служебния кабинет на президента Румен Радев в последните месеци, но нямаше публична информация как точно вървят преговорите, какви промени се обсъждат и въобще какви са шансовете за планираните изменения. С встъпването в длъжност на кабинета "Денков" явно има раздвижване по темата, тъй като неофициално се появи проект за изменение на плана за възстановяване, изработен от Министерството на енергетиката. В документа, с който "Капитал" разполага, обаче има много по-различни неща от тези, които Народното събрание даде мандат да се искат. Например вместо отпадане на ангажимент за въглищните централи се предлага намаляване на работата на ТЕЦ-овете в комплекса "Марица-изток" и спиране на дейността на "Бобов дол" и "Брикел" (макар и да не са споменати конкретно). Включено е още отпадане на въглищата като гориво в топлофикациите до 2030 г., което може да остави хората в градове като Перник, Русе и Сливен без парно.
Това се разминава с гласуваното от депутатите решение в началото на януари, което целеше пълно запазване на въглищните мощности. Но пък то беше взето под натиска на протести и преди задаващите се парламентарните избори, което подтикна депутатите към популизъм. В началото на май дори служебният енергиен министър призна, че изискването е непосилно и централите в "Марица-изток" може да съществуват само като балансиращи мощности, защото няма кой да купува скъпия им ток. Впрочем това се потвърждава през последните два месеца, в които без каквито и да е ограничения дейността на ТЕЦ-овете в страната е намаляла наполовина заради спадащите цени на енергията. Така че от тази гледна точка новите предложения изглеждат по-постижими.
Въпреки това според Делян Добрев от ГЕРБ така предложеният вариант за промени, който е предварителен и все още се обсъжда, е в противоречие на решението на Народното събрание от януари тази година. "По тази причина ще предложим още следващата седмица да има изслушване на енергийния министър, за да разберем защо се работи в тази посока", каза той още в кулоарите на парламента в сряда (12 юли).
А дори тези промени да бъдат изяснени и одобрени бързо, няма гаранция, че до края на тази година ще може да получим нов транш по плана за възстановяване. По график имаме право на плащане от 724 млн. евро, но за него са нужни още куп реформи, които парламентът и министерствата трябва да изпълнят.
Какво беше решено от парламента и какво се предлага
- За края на въглищните ТЕЦ-ове
В началото на януари Народното събрание гласува с голямо мнозинство да задължи Министерския съвет да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в частта му в сектор "Енергетика". Според решението от плана ще отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% спрямо базовата 2019 г. Това касае разписания график за годишно намаляване на парниковите газове от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Брикел", ТЕЦ "Република" в Перник, ТЕЦ "Русе-изток" и "Топлофикация Сливен". Предвидено е да отпаднат и всички реформи и инвестиции в плана, свързани с тази цел.
В проектодокумента, който се обсъжда и трябва да бъде изпратен до ЕК, обаче е записано, че ще се целим да постигнем индикативно понижение на CO2 емисиите с 30%, вместо с 40% до края на 2025 г. спрямо 2019. Това пък трябва да бъде постигнато чрез гъвкава експлоатация (примерно работа основно през зимата) на централите ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и поетапно извеждане от експлоатация на технологично остарели централи с обща брутна мощност 800 мВт, за които изрично е посочено, че са различни от горните три, които ще работят "гъвкаво".
Тук, макар да не е посочено конкретно, се предполага, че става дума за свързваните с Христо Ковачки централи "Бобов дол", "Брикел" и "Марица 3". Тяхната обща мощност е 950 мВт, като 630 от тях са в "Бобов дол".
Председателят на борда на директорите на ТЕЦ "Марица 3", Димитровград, Юлиян Семерджиев обяви в интервю за dir.bg, че затварянето е най-лесното, а проблемът е, че със затварянето на 800 мегавата няма да се постигне по никакъв начин намаляване на емисиите с 30%, а с драстично по-малко. "Нашата централа е отговорна за 0.4% от емисиите, какво ще постигнат, като я спрат, освен че ще ликвидират работодателя на годината в региона за миналата година. Вижте, трите големи маришки централи, към които имам най-добри приятелски чувства като енергетик, генерират 91% от емисиите, но за тях е предвидена странната формулировка, че ще работят "гъвкаво".
Така оформено, решението може да се окаже, че противоречи на политиката на ЕС срещу дискриминацията, нарушаването на свободната конкуренция и подпомагането на държавни предприятия.
В тази връзка стои отворен и въпросът какво ще се случи с т.нар. американски централи след изтичането на договорите им за изкупуване на енергията. Този на "КонтурГлобал" изтича през април 2024 г., а на "Ей И Ес Гълъбово" е до 2026 г. Без ясни условия за работи има риск тези централи също да затворят, ако не могат да продават енергията си на пазара. Те са с обща мощност 1500 мВт и в комбинация със затварянето на други 800 мВт ситуацията за енергийната система на страната изглежда доста по-различна.
- Топлофикации без въглища
Нещо съвсем ново в проектопредложението е поетапно спиране на въглищата в централното отопление. Повечето ключови топлофикации на въглища като тези в Русе, Перник и Сливен пак са свързвани с групата на Христо Ковачки, но по-големият въпрос тук е, че за разлика от ТЕЦ-овете дейността им е пряко свързана с домакинствата. Ако им бъде забранено да работят на въглища след 2030 г. и няма направени никакви инвестиции за алтернативно гориво, това би означавало хората в тези градове да останат без парно и топла вода.
Според ново предложение на сегашното правителство от юни обаче за премахване на въглищата при централното отопление ще бъде осигурено финансиране. В случая 100 млн. евро се предлага да дойдат от фонда "Сигурност на електроенергийната система", а още 200 млн. евро - от Фонда за справедлив преход на ЕС, който към момента в България не е заработил заради липсата на териториални планове за въглищните региони. Също така не е ясно как средствата от последния инструмент например могат да бъдат насочени към "Топлофикация Русе", която е извън регионите в преход.
По отношение на "Топлофикация София", която е в най-критично финансово състояние, също има ново предложение от юни. Според него 150 млн. евро от ПВУ да бъдат насочени за газови турбини с мощност 300 мегавата. Освен това са записани още 6 малки газови турбини с мощност 20 мВт на различни локации, без да се казва кои са те и дали биха отговорили на нуждите на съответните градове от парно и топла вода.
Освен това нито в ПВУ, нито в в проекта за промени в него са предвидени средства за модернизация на топлопреносната мрежа (има за електро- и газопреносната), по която загубите са големи.
Работещ вариант за въглищните топлинни мощности, които трябва да преминат на природен газ, би бил грантова схема за 50% от стойността на новото газово енергийно оборудване, подобно на тази за геотермална енергия и батерии за съхранение на енергия. За момента обаче такава не е предвидена.
- Повече ВЕИ до 2025 г.
Като допълнение към предлаганите реформи в частта с въглищата държавата ще поеме и ангажимент за повече мощности от ВЕИ. В случая вместо заложените в плана за възстановяване нови 3500 мВт слънце и вятър ще направим 5000 мВт до 2025 г., от които 2000 мВт задължително ще са на територията на комплекса "Марица-изток".
Подобна конкретност за локиране на новите мощности досега липсваше и сега може да се приеме като добра стъпка за създаването на алтернативна заетост на енергетиците в района. Изграждането на подобна соларна (най-вероятно) мощност ще даде работа на стотици хора в продължение на няколко години. Освен това, ако инвеститор е държавата - например "Мини Марица-изток", може производството на зелена енергия да подобри финансите на компанията и дори да даде възможност на служителите да станат акционери в бъдещия парк, така че да имат сигурен доход за бъдещето.
По линия на електролизьорите (системите за производство на зелен водород от ВЕИ енергия, чрез електролиза на вода) също е предвидено насочване на инвестиции към "Марица-изток". В плана за възстановяване са предвидени 55 мВт мощност с капацитет 7800 тона зелен водород. Това сега се запазва, но са добавени и още 1000 мВт в "Марица-изток", за които до 2025 г. трябва да има окончателно инвестиционно предложение.
- Какво да правим с батериите
Друга голяма реформа, която парламентът поиска в началото на годината, е големият проект за 6000 мВтч батерии, който Асен Василев лансира като вицепремиер в предишното редовно правителство, да се трансформира в грантова помощ за бизнеса и домакинствата, която да покрива 50% от разходите им за батерии.
В случая това е имплементирано в проекта за промени, като е запазен общият бюджет 750 млн. евро за безвъзмездната помощ. Това означава, че ако мярката се реализира, в сектора с батериите могат да бъдат вложени 1.5 млрд. евро, когато бенефициентите покрият своите 50% от финансирането.
В това несъмнено има логика, тъй като се премахват спекулациите с концентрирането на целия ресурс в едно, пък било то и държавно предприятие. Освен това се дава реална възможност за изпълнение на проекта, като доставките и инсталирането на батериите се диверсифицират между стотици кандидати.
В решението на парламента от януари тази година се изискваше и промяна на схемата за подпомагане на инвестициите в нови ВЕИ, която имаше за цел инсталирането на поне 1.4 гВт мощности. Парите от нея трябваше пак да отидат за грантове за батерии на физическите и юридическите лица. Подобно нещо обаче не е записано в проектопредложението, което сега се обсъжда в кабинета.
- Геотермалната енергия остава
Напълно се иска да отпадне и схемата за геотермална енергия, по която бяха предвидени 200 млн. лв. за пилотна централа с 10 мВт мощност за електроенергия и 30 мВт за топлинна енергия. Идеята бе те да се насочат към мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, като санирането например.
Сега обаче става ясно, че геотермалните инвестиции все пак ще се запазят в някаква част - 85 млн. евро. Те ще бъдат насочени към схема за финансиране с до 50% на проекти на физически и юридически лица, както и за създаването на геотермална лаборатория, макар да не е описано какво точно се има предвид за това.
- Вместо реформа в БЕХ - стратегия за декарбонизация
Не на последно място, особено по важност, правителството ще иска и отпадане на задължението "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор да бъдат изведени от структурата на Българския енергиен холдинг. Това е изискване на ЕК, тъй като сега може да има кроссубсидиране и привилегии между тези преносни оператори и съответните държавни ползватели на мрежите им, които също са част от БЕХ.
Тази реформа не е възприета в проекта за изменение на ПВУ. Вместо това се казва, че ще се направи стратегия за декарбонизация на БЕХ в партньорство с институции като ЕБВР, ЕИБ и Световната банка.
В същото време се предлага бюджетът за проекта за модернизация на електропреносната мрежа на ЕСО и най-вече разширяване на преносния капацитет през границите с Румъния и Гърция да бъде увеличен от предишните 312 млн. евро до 402 млн. евро. Като мотив се посочва инфлацията.
- Реставрация на ПАВЕЦ "Чаира" или изцяло нова централа
Интересно изглежда и направеното ново предложение от сегашното правителство за насочване на 100 млн. евро от фонда "Сигурност на електроенергийната система" за изграждане на ПАВЕЦ с мощност 1600 мВт до съществуващи язовири. В описанието не става ясно дали се има предвид ремонт на авариралия през пролетта на 2022 г. ПАВЕЦ "Чаира" или за изцяло нови проекти. Подобна мощност обаче е огромна на фона на българските капацитети и може да е съизмерима само с "Чаира".
При всички случаи насочването на средства към ПАВЕЦ е повече от правилно, тъй като това е един от най-ефективните начини за съхранение на енергия, при това в големи количества. А с навлизането на все повече ВЕИ именно съхранение става ключово.
Какво включваме по RePowerEU
Извън промените в ПВУ, се предлагат и конкретни проекти за допълнителните средства, които страната може да получи по новия инструмент RePowerEU. Сред тях са 222 млн. евро за нови електропреносни линии в Североизточна България, които да осигурят възможност за присъединяване на вятърни централи, включително и такива в акваторията на Черно море (off shore).
Други 206 млн. евро са предвидени за газовата инфраструктура (хранилището в "Чирен", газови връзки до Гърция и Северна Македония), така че да имат 100% готовност за пренос на водород. За този проект обаче ЕК има известни съмнения, че е допустим за финансиране.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.