Защо КАТ не ползва тол-камерите по пътищата

Камерите

По данни, предоставени от АПИ, "рамките за камери на републиканската пътна мрежа са 420. На 295 от тях е разположено оборудване за целите на електронната система за събиране на пътни такси. Към момента от общо 295 стационарни контролни точки (оборудвани с камери - бел. авт.), функционират 253. На останалите 42 има технически проблеми от вандализъм, настъпили ПТП и други неправомерни действия на трети лица". Това явно е и обяснението защо на един пункт превозното средство е регистрирано като нарушител, а на друг не. Тоест причината за "харесва ме - не ме харесва".

"Основната функция на тези камери е контрол при плащането на дължимите пътни такси от превозните средства, които се движат по платената републиканска пътна мрежа", посочиха в отговор за "Капитал" от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Агенцията е държавният орган, който управлява тол системата на теория, защото, както обяви министърът на регионалното развитие Андрей Цеков в началото на септември, ключове с кодовете за системата в АПИ няма и все още пълноправен неин собственик е "Капш трафик солюшънс".

Усмивка, моля

Камерите на тол системата всъщност могат много повече неща от това да засичат превозни средства, които нямат винетка или платена тол такса. Те имат и допълнителни функции. Според регулаторните органи данните от тях служат за подпомагане на борбата със сивия сектор в транспортната дейност, както и за мониторинг на трафика.

Камерите наблюдават и движението на превозните средства по отношение на пътната безопасност, но не се използват от системата на МВР (пътна полиция) за засичане на скорост. "Стационарните контролни точки на тол системата събират информация за пътните превозни средства, включително регистрационни номера, дата и час на преминаване, местоположение и технически параметри на превозното средство", посочиха от АПИ. На практика това означава, че те дават пълна информация за превозното средство и неговия шофьор.

Информацията от камерите (която всъщност се оказва доста голяма и разнообразна) на този етап се използва за контролни функции и събирането на пътните такси. А според АПИ "се обработва и анализира от служители от Националното тол управление", но този, който на практика притежава управлението на системата и кодовете за нея, е "Капш трафик солюшънс" - фирмата, на която държавата плати 180 млн. лв. за изграждането на тол системата по договор, който изтича след по-малко от година и половина.

Кой още може да гледа

Според АПИ "достъп до данните от камерите имат Националното тол управление в АПИ, Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници" (АМ). Достъпът е осигурен чрез програмен интерфейс (автоматична система)".

Министерството на вътрешните работи всъщност получава данни за моментната скорост на преминаващите пътни превозни средства през стационарните контролни точки, но от АПИ посочиха: "Към момента информацията не може да се използва за правоприлагане, тъй като системата не е сертифицирана за тази цел. След представяне на становище от Българския институт по метрология ще бъде ясно дали технически е възможно да се сертифицират камерите за измерване на моментна скорост."

След като МВР получава данните за скорост на автомобилите, но не може да ги използва за налагане на глоби на нарушителите. Според Националната полиция тя се използва за "оперативни цели". Оттам заявиха за "Капитал", че съвместо с АПИ се работи върху нормативното решаване на проблема за пълноценното използване на възможностите на системата, за може данните от тях да служат и за правоприлагане

Достъпът на Агенция "Митници" пък според АПИ е "с цел изсветляване на сивия сектор в транспортната дейност".

Скъпа, но нефункционална

Според получените от АПИ отговори се оказва, че всъщност още в предмета на договора за изграждането на тол системата не е заложено правоприлагане на скорост. "Целта на този договор 2018 г. е въвеждането на електронни винетки за МПС до 3.5 тона и тол такси за МПС над 3.5 тона съгласно изискванията на Закона за пътищата. Измерването на скорост е функционално в системата, но Агенция "Пътна инфраструктура" няма такива правомощия съгласно Закона за движение по пътищата", посочват от АПИ.

Освен всичко останало към момента съществуващото оборудване на системата не отговаря на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. "В тази връзка са предприети действия по сертифициране на съществуващото оборудване, като на 16 август 2023 г. АПИ е внесла документация в Българския институт по метрология за сертифициране на оборудването за измерване на моментна скорост", посочиха от пътната агенция.

Няма яснота колко ще струва това сертифициране, но за поръчката за интеграция на системата за е-винетки и тол с "партньорските правоприлагащи институции в България - МВР, НАП и АМ", АПИ плати 1.4 млн. лв. с ДДС на "Скейл фокус" по договор от април 2019 г. "Скейл фокус" пък от своя страна е свързана с единия доставчик на винетки и тол такси - "Конкорд смарт инфраструктура".

До обявяването на поръчка за тази дейност се стигна, след като всъщност създаването на връзка между Националното тол управление, МВР, Агенция "Митници" и НАП беше заложено в договора с "Капш", но с последващ анекс към него отпаднаха редица дейности, въпреки че стойността на договора си остана същата.

С благословията на закона

"Чисто оперативно няма причина камерите на тол системата да засичат не само средната скорост, а и наличието или липсата на годишен технически преглед на превозното средство", коментира за "Капитал" депутатът от "Демократична България" Божидар Божанов.

В тази връзка парламентарната група на ДБ ще предложи в следващите две седмици промени в Закона за движение по пътищата (ЗдвП), които да включват точно възможността информацията, която получава МВР за скорост, добавяйки към нея и тази за ГТП, да може да бъде използвана от контролния орган за правоприлагане и налагане на глоби за нарушителите.