Почти сигурно: 933 лв. минимална заплата за 2024 г. въпреки възраженията на бизнеса

Сегашната формула може да не просъществува дълго

Единственото успокоение за бизнеса остава обещанието, че ще се мисли нов механизъм за определянето на МРЗ. Сегашният беше приет набързо в началото на тази година в един от серията кратко просъществували парламенти. Заложената в Кодекса на труда формула фиксира минималната заплата като 50% от средната за конкретен период - последните две тримесечия на предходната година и първите две на настоящата (спрямо момента на определяне). Механизмът, който трябваше да донесе предвидимост, срещна критики, че е твърде автоматизиран, разчита само на един критерий, без да взима под внимание фактори като производителност на труда, различия в заплащането по региони и по сектори, както и че изключва бизнеса и синдикатите от диалог по темата. Според работодателите това правило противоречи на международни договори като Конвенция 131 на Международната организация на труда, както и на Директивата за минимални работни заплати на ЕС. Те вече са атакували сега действащата формулировка пред Европейската комисия.

Правителството пък даде заявка, че формулата предстои да се прецизира така, че да пренесе в националното законодателство въпросната европейска директива. Още през ноември предстои да бъде създадена работна група, която да подготви тези изменения, стана ясно от думите на министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова. Тя ще бъде подпомогната от експерти от Европейската комисия. Идеята е новият механизъм да вземе предвид и други индикатори освен средната заплата и да заимства добри практики от други страни.

Спорните промени за дистанционната работа получиха подкрепа

Синдикати и работодатели обаче единодушно, макар и с резерви, подкрепиха предложените спорни промени в Кодекса на труда за работата от разстояние. Те се съгласиха, че е крайно време да има някаква правна регламентация на тази практика, която така или иначе съществува, но очакват впоследствие тя да бъде подобрявана. Една от причините да се бърза всъщност е, че регламентирането на дистанционната работа е част от пакета закони, които България трябва да приеме, за да получи средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Нерешени остават някои проблемни моменти - доколко работодателят носи отговорност за изискванията за безопасност на работното място или за евентуални злополуки в тази среда; както и да се осигури повече гъвкавост за служителите, отвъд сега заложеното едно фиксирано и предварително заявено място, на което да могат работят дистанционно.