Промените в Кодекса на труда, които ще спънат дистанционната работа

Въпреки това законопроектът ще бъде приет окончателно, може би с някои козметични промени, ако Божидар Божанов (ПП-ДБ) успее да се пребори в пленарната зала. Причината е, че промените в Кодекса на труда (КТ) с нова уредба на дистанционната работа са включени като задължителна реформа в Плана за възстановяване и устойчивост, а срокът за приемането им изтече през декември м.г. Така въпреки силната съпротива от заинтересованите бизнеси промените се очаква да бъдат потвърдени, защото България е много закъсняла с изпълнението на реформите по ПВУ, а разчита на плащания.

• Няма мърдане при дистанционната работа
• Ново спорно предложение в Кодекса на труда - солидарна отговорност за заплатите
• Нови правила за дистанционната работа в Кодекса на труда

"Разбирам неудовлетворението от тези промени, критиките към тях са основателни. Аз самата съм твърд противник на законодателство, което противоречи на житейската практика. Но сме закъснели с реформите по ПВУ, а парламентарната комисия не разполага с експерти, за да преправя текстове, които са влезли в парламента, без да бъдат добре обмислени", заяви за "Капитал" председателката на водещата комисия по социална политика в парламента Деница Сачева, която беше и министър на труда в третото правителство на Бойко Борисов (цялото изявление на Сачева вижте в карето най-долу).

Другояче казано, цялостната концепция за дистанционна работа е сбъркана в промените, които са предложени от социалното министерство, а време за реакция няма, защото те са внесени в парламента в края на ноември. Депутати обвиняват за това правителството и конкретно министерството на труда, които не са подходили сериозно по темата.

Предложенията за хоум офиса

Проектът предлага в закона изрично да се запише, че при работа от разстояние мястото на работата изрично се записва в индивидуалния трудов договор. Това не е нещо ново - и към момента в чл. 66 от КТ се изисква мястото на работа да се вписва в индивидуалния договор, като се уточнява, че за място на работата се смята седалището на предприятието, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

Проблемът идва най-вече от това, че проектът въвежда изрично изискване към работника или служителя, който извършва работа от разстояние, да осигури "работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение" и "да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място".

На практика законът и сега приравнява надомната работа и работата от разстояние, като предвижда, че и в двата случая работно място е домът на работника или друго помещение по негов избор извън предприятието. Новото е, че променя дефиницията за работно място - това вече няма да е просто помещение в дома на работника, а конкретно "място в помещение в дома на работника или служителя или в друго помещение по негов избор извън предприятието, където се извършва работата".

Фотограф : Юлия Лазарова

От промените обаче се очакваше да дадат повече гъвкавост на мобилната работа съобразно новите реалности, а не да я приравняват на надомната и да закрепостят работещите дистанционно на едно работно място. Това противоречи на концепцията за този вид работа, която се извършва с използване на информационните технологии и може да се изпълнява от всяка точка на света, от кафенето, кварталната градинка, клуб, от плажа, вилата на село или хижа в планината и т.н. Аргументът на социалното министерство е, че това е единственият начин да се гарантира организацията и спазването на здравословни и безопасни условия на труд, както и контролът от работодателя.

При гласуването на второ четене не бе прието предложението на Божидар Божанов, който се опита да смекчи тази категоричност на закона, като предложи в него да се запише, че при работа от разстояние промяната на мястото на работа за срок до 6 месеца не се смята за изменение на трудовото правоотношение и става с писмено уведомление от работника, включително и по електронна поща, със съгласието на работодателя. Срещу това възразиха от КНСБ с мотив, че мястото на работата е "основен елемент на трудовия договор" и не може то "от постоянно да се превръща в променливо и неустановено".

Това е много показателно за начина, по който се тълкуват новите разпоредби. На практика това означава всеки път, когато работникът реши да се премести от дома си във вилата например или в хотел в Гърция, спа курорт и т.н., да се променя трудовият договор с всичката бумащина, която това налага, да се правят описания на работното място, да се сигнализира НАП и т.н.

Бизнесът и работещите искат закон, който е адекватен на действителността, а не такъв, който я отрича. В България масово се практикува мобилната дистанционната работа от всички професии, които работят с информационни технологии, най-често в хибриден режим, като част от работното време се прекарва в офиса, а друга част - от различни локации. Това е бъдещето на тези професии, но сред управляващите и синдикатите очевидно има други разбирания.

Сбъркана концепция

Проблемът с този законопроект е в изначално сбърканата концепция за работата от разстояние и остарелите разбирания на авторите му за съвременните възможности за работа с информационни технологии. Кодексът на труда е от 1986 г., създаден при държавно регулирана икономика и е напълно чужд на идеята, че работниците и работодателите могат да имат общи интереси при организацията на работата и увеличаване на ефективността в името на конкурентоспособността. Неговата основна идея е, че работниците трябва да бъдат защитавани чрез създаването на множество формални правила и институции за контрол, които в много случаи затрудняват и двете страни.

В становищата на работодателските организации от технологичния бранш ясно се подчертава, че съвременната концепция за дистанционна работа не е за фиксиране на конкретна локация, а за максимална гъвкавост, при която вече и работникът поема част от отговорността за спазване на условията за здравословни и безопасни условия на труд.

"Фиксирането на конкретна локация обезсмисля идеята за гъвкавост, особено що се отнася до компаниите от технологичния бранш, където служителите могат да изпълняват трудовите си задължения от всяко място", се казва в становището на Българска асоциация по информационни тeхнологии (БАИТ). Такъв режим носи полза и на работодателя, и на работника, сочи Българска асоциация за управление на хора (БАУХ): "В този смисъл и отговорностите при прилагането му също трябва да са разпределени, като работодателят предоставя информация за безопасните условия на труд и съдейства на служителя да ги постигне в различните локации, а служителят е този, който единствен може да носи отговорност да ги спазва."

Съветът на жените в бизнеса в България (СЖББ) подчертава, че както настоящата уредба в КТ, така и предложените промени в голяма степен слагат знак за равенство между надомната работа (home office) и работата от разстояние (mobile working). Не такава е логиката в други държави, казват от СЖББ и дават пример с Германия, където служител, който работи с информационни технологии, може да изпълнява трудовите си задължения от всяко място, което прецени, включително от кафенета, клубове или открити пространства, без да е необходимо това да е предварително определено работно място, съгласувано с работодателя.

От това произтичат и различните задължения на страните по трудовото правоотношение, включително и по отношение на изискванията за здравословни и безопасни условия на труда. В този контекст в становището на СЖББ се сочи, че в българското законодателство няма ясни критерии за разграничаване на трудова злополука (която е настъпила във връзка с упражняването на трудовата функция) и битов инцидент - както при надомната работа, така и при работата от разстояние.

Другояче казано, ако работникът се подхлъзне в тоалетната на офиса или се изгори, докато си прави кафе на служебната кафе машина, това ще е трудова злополука, но ако това се случи в дома му, ще е сериозен проблем да докаже, че е станало, докато е бил в работен ритъм. Точно върху този проблем трябваше да работят авторите на законопроекта и да предложат ясна концепция и критерии, а не да закрепостяват "мобилните" работещи в опит отново да решат проблемите чрез бюрокрация.

Абсурда на ситуацията много ярко описва пиар експертът Любомир Аламанов във Фейсбук: "Някакви чиновници с мислене от средата на ХХ век искат да се заринем в бумащина, за да контролират нещо." И предлага начин за съпротива: "Да засипем НАП с декларации и допълнителни споразумения за всеки служител за всеки остров, на който отиваме да работим. Само Швеция има над 220 000 острова, така че от нас има над 2 500 000 декларации само този месец."

"Най-безумното е, че според един чиновник тези промени карали България "да се превърне в едно от местата, където "дигитални номади" да предпочитат да живеят и инвестират своите средства", заключава Аламанов.

Очаква се в пленарната зала при второто четене на закона да бъдат предложени корекции на текстовете, но поради изначално сбърканата концепция те няма как да са адекватни на реалността. Най-реалистичният изход от тази каша вероятно ще се търси след приемането на закона и докладването му като изпълнен ангажимент пред Брюксел. Тогава, ако бизнесът и работещите в технологичния бранш се обединят и продължат натиска, може да се мисли за нова промяна в закона, която да даде смислена концепция за работата от разстояние.