Минималната работна заплата за 2024 г. скача рекордно до 933 лв. от догодина

Наетите на минимална заплата в България в момента са 442 хил. души, или почти 20% от наетите, но и много самоосигуряващи се лица са на минимума. Така че засегнатите може и да са два пъти повече.

Формулата зад увеличението

Съгласно промените в Кодекса на труда, които депутатите одобриха през февруари, минималната заплата за всяка следващата година следва да се определя от Министерския съвет до 1 септември като 50% от средната брутна заплата за период, обхващащ втората половина на предходната година и първата на настоящата. На практика сега правителството за първи път прилага формулата. След като през август националната статистика публикува данните за периода април - юни, стана ясна и сумата, на чиято база ще се определи минимумът, а именно 1865 лв. Окончателното решение се взима от правителството и вероятно ще стане ясно в началото на октомври.

Формулата е замислена с цел да се създаде предвидимост сред бизнеса и работещите и е отражение на европейската директива за адекватни минимални работни заплати в националното законодателство. Механизмът беше приет с резерви от синдикални и работодателски организации, според които автоматичното изчисляване изключва социалните партньори от дебата по темата.

Рекордният ръст

Предвижданото повишение на минималната работна заплата, което за първи път надхвърля 150 лв., е най-рязкото еднократно такова поне за последните две десетилетия. Процентно по-големи повишения е имало през 2012 г., както и в навечерието на световната криза от 2008 г., но тогава става въпрос за много по-малки номинални суми от по 40-50 лв. На годишна база със също толкова висок темп (20%) порасна минималната заплата в началото на 2023 г., но това не се случи внезапно, както сега, а поетапно чрез повишение от средата на 2022 г.

Внушителното увеличение сега е следствие от силното покачване на средната заплата, с която вече е обвързана. Ръстът на средното възнаграждение в страната достигна рекордните 17.3% на годишна база през първото тримесечие и се забави до около 13% през второто. По последни данни на НСИ средната брутна заплата доближава 1960 лв.

Въпреки рязкото повишение България вероятно и догодина ще остане с най-ниската минимална заплата в ЕС. В Румъния, която е предпоследна в класацията с 604 евро, тази година сумата е с над 200 евро по-висока от българската, показват актуалните данни на Евростат.

Какви са ефектите

Минималната почасова ставка ще достигне 5.58 лв. при досегашните 4.72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и 5-дневна работна седмица. Нетното месечно възнаграждение, което работещите на минимална заплата ще получават, се изчислява на 724 лв.

Вдигането на минималната заплата ще засегне и минималния осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии, както и този на самоосигуряващите се, който също ще достигне 933 лв. В резултат ще се вдигнат значително и внасяните в държавата осигуровки за пенсия и здраве.

Според икономисти механизмът има най-значителен ефект върху сектори с по-ниски възнаграждения като хотелиерство, ресторантьорство и търговия. Автоматичното нарастване на минималната заплата в дългосрочен план се очаква да оказва натиск в посока нагоре и върху средните възнаграждения.

Опасение за бизнеса обаче е значителното повишаване на разходите за труд, които се увеличават повече от производителността на фона на високата инфлация и ниската безработица през последните години.