Незнанието и подценяването на зелената тема са основни рискове за ESG в България

Проблемите обаче могат да се превърнат в катализатор страната да стане регионален лидер в прилагането на ESG, разкрива докладът за устойчивото развитие на БАКБ

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"България може да се превърне в регионален лидер в прилагането на ESG. Колкото и странно да звучи, причината е, че имаме много проблеми за решаване, но има воля за този подход на много нива, което може да даде възможност бързо да направим необходимите промени да бъдем първи в региона." Това каза Цветелина Бориславова, председател на на Надзорния съвет на БАКБ, при представянето на първия доклад за устойчиво развитие на банката за 2021-2022 година.

"В общество с установени норми вкарването на такива стандарти е по-трудно. Но водещата ни роля в този процес зависи от активната роля на финансовия сектор и на обществото, защото се забавяме във въвеждането на закони, които да облекчат тази дейност. Трансформацията е огромен шанс за България", каза още тя.

"Към момента работим по стандартизиране на ESG въпросниците и изискванията, на които трябва да отговарят компании, когато кандидатстват за кредитиране, посочи Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на БАКБ, и допълни, че Асоциацията на банките в България в момента подготвя стандартизация на национално ниво, която да важи за всички банки.

Предизвикателствата според доклада на компанията са:

  • Предизвикателствата за осъществяване на зелената трансформация във финансовия сектор са недостатъчното знание за управление на ESG темите сред бизнеса.
  • Съществува сериозен риск от намаляване на потенциала и възможностите за развитие при въвеждане на високи и трудно постижими екологични критерии за малкия и средния бизнес и загуба на баланса между екологичен и социален ефект.
  • ESG регулациите са много и комплексни, а също изискват съществен ресурс за разбиране и прилагане от страна на клиентите.

Дори и големи предприятия не са припознали ESG политиките не само по отношение намаляване на емисии и декарбонизация, но по отношение на инвестиции в нови технологии, инвестиции в човешки капитал, коментира Цветелина Бориславова.

"Най-голям риск има за постигането на екологичните цели от малкия и средния бизнес, допълни Георгиев. Ако от 2 януари всички банки решим, че малките и средните компании, дори всички трябва да отговарят на изискванията на таксономията за устойчиво развитие, няма да успеят, ще стане крах. А големите поне имат капацитет за разлика от малките", допълни той.

През 2026 - 2028 г. ще влязат регулации за всички предприятия, като ще трябва да правят годишен финансов отчет и да показват как допринасят за икономиката на България, Европа и света. Изискванията за мониторинг и отчитане влизат първо за компании над 500 души персонал, а от 2026 г. компаниите под 500 души персонал, каквато сме и ние, трябва да направят първо отчитане за финансовата 2025 година, обясни Георгиев.

Важните срокове за бизнеса

  • До 2024 г. банките трябва да попълнят първия набор от подробни отчетни бланки за коефициента на зелени активи (Green Asset Ratio, GAR).
  • Директивата за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) заменя NFRD, като влезе в сила на 5 януари 2023 година.
  • CSRD ще се прилага за всички големи дружества от ЕС, т.е. дружества от ЕС (включително дъщерни дружества в ЕС на дружества майки извън ЕС), които надхвърлят поне два от следните критерии: повече от 250 служители; оборот над 40 милиона евро или общи активи от 20 милиона евро.
  • За финансови години, започващи на или след 1 януари 2024 г., CSRD ще се прилага за компании, които вече са обект на NFRD, като първият отчет се очаква да бъде изготвен през 2025 година.
  • Големите компании, които към момента не са обект на NFRD, ще трябва да прилагат CSRD от финансовите години, започващи на или след 1 януари 2025 година, и да докладват през 2026 г. по данни от 2025 година.
  • За финансови години, започващи на или след 1 януари 2026 г., CSRD ще бъде въведен за листнати на борсите МСП, макар и подлежащ на отказ до 2028 г., като отчетът през 2027 г. се основава на данни от 2026 година.


"Ключовият въпрос е измерването на емисиите, защото няма единен стандарт, по който това да се случва у нас.

Банката генерира 178 000 тона емисии, но какво означава това? Под 0,5% от емисиите са собствен принос и се дължат на разходите за закупени стоки и услуги и транспорт по веригата, за ток, вода, автомобили, затова политиката е насочена към дигитализация. Над 90%, или над 173 000 от емисиите, се дължат на финансирани емисии (бизнес заеми). Банката се развива и увеличаването на емисиите невинаги означава замърсяване, напротив, това означава, че се развиваме", уточни Бориславова. За последната година банката е намалила с 32% потреблението на ток и с 18% хартията. Още нещо - 80-95% от операциите на банката са в дигитални канали.

Изключително важно е въздействието на банките върху икономиката, защото те финансират различните бизнеси, малките и средните предприятия, домакинствата.

Доколко обаче целите за устойчиво развитие са изпълними е въпрос, който си задават и финансовите институции. Не напразно това е един от основните въпроси без отговор. Финансовият сектор е скептичен към бързото въвеждане на нови технологии, дори не без основание законодателството ни не счита енергията от фотоволтаици като зелена и не оценява, че след 20 години трябва да имаме устойчиви решения за тяхното рециклиране, обясниха от БАКБ.

Ние сме се насочили към финансиране на проекти за устойчиво градско развитие и подпомагане на секторите да се декарбонизират, съобщи Илиан Георгиев. На въпрос на в. "Капитал" каква част от въглищния сектор и тежката индустрия е финансирала банката, той подчерта, че банката не финансира тежката индустрия и отдавна се е насочила към проекти за устойчиво градско развитие и подпомагане на секторите да се декарбонизират. Насърчава събития, които обясняват ползите от въвеждане на нови технологии, но процесът на преосмисляне е много труден. Банката дори е отказала финансиране на ТЕЦ на въглища - кредит за оборотно финансиране на висока лихва, без да уточни за кой става дума, каза Георгиев.

Генерално БНБ още не е наложила такава регулация за измерване и мониторинг на емисиите и е трудно да кажем какъв е делът на декарбонизация в отделните сектори от гледна точка на финансирането на банковия сектор, каза Георгиев.

"Няма обобщена информация по сектори все още на национално ниво. Но има много активни сектори, които намаляват емисиите си, без да знаят, и такъв пример е например земеделието. За земеделските производители получаването на директни плащания е обвързано с мерки за сеитбообращение и ерозия." Това уточни Емил Величков, ръководител отдел "Европейски програми и устойчиво развитие" в БАКБ. Земеделските производители дори започват все по-активно да проучват възможностите за фотоволтаични инсталации по покриви и земеделски пътища. Голяма част от емисиите е свързана с финансирането на ипотечни кредити.

Много е важно новите регулации да влизат поетапно, защото това влияе върху веригата за доставки. Транспортът и компаниите, които правят критични суровини, са изключително уязвими, обясниха от БАКБ.

Изключително важен е въпросът с капацитета на банките да консултират този процес. Дори БАКБ признават, че това е едно от основните предизвикателства, и ще работят за обучение на своите служители в тази посока. Към момента от близо 350 служители на банката четири са ангажирани с прилагането на устойчиви мерки на практика, каза Величков. От банката посочиха, че зелените политики са неин фокус от 2011 година. Проблемът с обучението на кадрите е основен въпрос в ESG доклада на банката. Въпросът не е, че няма хора, а няма подготвени хора, затова една от значимите теми на банката е развитие на човешкия капитал, допълни Цветелина Бориславова.

Оттласкването от старите подходи все още е трудно. Въпреки декларациите голяма част от емисиите на банката към момента са ипотечните кредити, например тук се включва големият набор от използвана хартия. Предвиждаме продукти на по-добри условия за желаещи да се купят жилище клас А и клас B, в допълнение работим по няколко инвестиционни проекти за такива сгради, съобщи Георгиев.

Българска банка за развитие отпуска гаранции за фотоволтаични инсталации само за лична употреба за еднофамилни къщи, както и за подмяна на системата за гореща вода - до 80% от стойността на кредита, като няма да се изисква обезщетение, посочи Величков.

На въпрос на "Капитал" защо банките не се включват в процеса на отпускане на кредити за финансиране на санирането по програмата за обновяване на многофамилните сгради Величков подчерта, че за одобряване на такъв кредит се изисква съгласие на етажна собственост. Ако държавата предприеме мерки за създаване на гаранционни схеми, сме на среща, работим с Асоциация на банките, влизаме в дискусия и скоро се надявам да имаме такива продукти, обясни Величков.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар