Финансовият растеж без устойчивост ще остане в миналото

Повечето участници в конкурса следят въглеродните си емисии, но малко са тези, които отчитат непреките емисии по веригата за доставки (т.нар. обхват 3). Как си го обяснявате?

Отчитането на емисиите от обхват 3 е трудно за всички компании, не само за българските. Основният проблем за тях е да съберат информацията, и то да я съберат така, че да е вярна. Тази седмица на COP28 ще публикуваме доклад за емисиите от обхват 3, които сме анализирали на глобално ниво. Има няколко много важни заключения и едното е, че в общи линии голяма част от информацията, която компаниите публикуват, не отговаря на истинския им емисионен отпечатък. Те публикуват компоненти, които са незначителни, и игнорират такива, които са значителни за техните индустрии. Например несериозно е автомобилни компании да публикуват емисиите от служебни пътувания, но да не публикуват емисиите, които се отделят по време на употреба на продуктите им. Но самата дефиниция на обхват 3 показва колко е комплексно това като задача.

Доколко е важно за компаниите да подкрепят различни екологични каузи и инициативи?

Екологичните каузи са важни, но важен е и начинът, по който се комуникират. Ако целта е компаниите да станат по-атрактивни за инвеститори, най-ефективният начин е да направят връзка с целите на ООН за устойчиво развитие и да заявят кои от тях подкрепят. Това отваря повече врати.

Много компании следят нивото на удовлетвореност на служителите. За инвеститорите това има ли значение?

Удовлетвореността е важен показател, защото отразява директно гласа на служителите. За инвеститори също е важен, защото те се съмняват в другите данни, които компаниите публикуват - подозират, че са "зелени заблуди" (greenwashing), маркетинг и т.н. При повечето компании удовлетвореността някак си върви все нагоре, но интересно е при тези, където има спад, какви действия предприемат и колко време им отнема, за да постигнат корекция на съответните показатели.

Добра практика ли е възнаграждението на директорите да зависи от изпълнението на дадени цели за устойчиво развитие?

Въпросът за възнагражденията е много важен, защото в крайна сметка парите ръководят решенията. Хубаво е, че в повечето фирми възнаграждението е обвързано с изпълнението на конкретни цели.

Споменахте проблема със "зелените заблуди". Как според вас може да бъде преодолян?

Основната цел на регулациите на европейско ниво в момента е именно да се намали рискът от greenwashing. Начинът, по който се постига, е чрез оповестяване на информация. Тя трябва да бъде задължителна, а не селективна, защото иначе фирмите естествено избират да публикуват само данни, които ги представят в положителна светлина. Те трябва да покажат и добрите, и лошите показатели. Другото нещо, което европейските регулатори правят, е да изискват информацията да бъде верифицирана. Върви се по стъпките на финансовото отчитане, където данните от годишните доклади трябва да бъдат одитирани. Същото очакваме да се случи и с ESG информацията. Това е най-ефективният метод да се преодолее greenwashing. Със затягане на изискванията за публикуване в следващите три години нещата ще се променят драстично за почти всички.

Ще нарасне ли значението на ESG представянето на фирмите за финансиращите институции и акционерите?

Значението се увеличава. Търсенето на такъв тип инвестиции е много голямо, но предлагането е доста слабо. Което е рядко срещан феномен във финансовата индустрия. Тук проблемът са данните, това, че няма достатъчно информация и тези, които търсят такива възможности да инвестират, да ги намерят. Данните са много нестандартизирани, с огромни въпросителни дали може да им се вярва. Като цяло ЕС прави всичките тези нови закони с очакването, че инвестиционният пазар сам ще се насочи към устойчивост, защото това ще отвори възможности и за финансов растеж. В бъдеще той ще е много тясно свързан с устойчивостта. Финансовият растеж с отрицателно въздействие по отношение на устойчивостта ще остане в миналото.

Интервюто взе Иглика Филипова